Индустрията на хедж фондовете потъва с достойнство 
В една катастрофална година най-рисковите играчи останаха верни на принципите на свободния пазар 
08.12.2008 16:12:03

Джон Гапър „В смъртта си той бе най-достоен“, казва Малкълм за лорд Каудор в „Макбет“. Тази епитафия може да се използва и за хилядите хедж фондове, очакващи своята екзекуция. В началото на века секторът се радваше на бърз растеж. Финансовата криза обаче постепенно застигна и хедж фондовете, чиито проблеми вече са с епични размери. Те влагаха доста активно в неликвидни активи и бързо губят пари през последните два месеца. Изплашени от хаоса, богатите инвеститори започнаха да изтеглят парите си с рекордни темпове. Паниката засяга не само малките играчи, но и някои от най-големите институции в сектора – тези, които до неотдавна изглеждаха като потенциални конкуренти на затруднените инвестиционни банки. Чикагският хедж фонд Citadel, управляван от Кен Грифин, загуби 13% от стойността си през ноември и е със спад от 47% от началото на годината. И D.E. Shaw & Co и управляващият $30 млрд. Farallon Capital Management ограничиха изплащанията за инвеститори в опит да спрат изтичането на пари и да предотвратят необходимостта от ликвидиране на активи. Morgan Stanley изчислява, че спадът в стойността на активите, притежавани от хедж фондове, за периода от миналия юли до идния януари може да стигне 45%. Според някои оценки индустрията, която в началото на 2007 г. се равняваше на $2,2 трлн., ще загуби около $1 трлн. в активи. Проблемите на хедж фондовете засягат и други институции. Фондацията на Харвардския университет, която бе на стойност $37 млрд., загуби около $8 млрд. между юли и октомври. Подобно на Йейл в последните години престижният университет се ориентира към инвестиции в алтернативни активи като хедж фондове и непублични дружества и досега имаше добри резултати. Сред целия този песимизъм има и нещо положително за сектора – поведението му е достойно за уважение. Вместо да поискат държавна помощ, мениджърите на хедж фондове понасят наказанието си. Единствената им официална среща с политици мина в дружелюбен тон. Група мениджъри, сред които Джордж Сорос, Кен Грифин и Джон Полсън, чийто фонд през 2007 г. спечели $3 млрд. от игра на късо с високорискови ипотечни книжа, се изправиха пред Конгреса на 13 ноември и получиха почтително отношение. „Ние сме частна компания и нямаме публични акционери. Не получаваме и субсидии от данъкоплатците. Всичките ни инвеститори влагат парите си при нас по собствена воля“, заяви Полсън. Разбира се, няма видима причина държавата да се намесва в помощ на един хедж фонд. В САЩ до инвестиране в този сектор се допускат само лица с поне $5 млн. в ликвидни активи и институции с $25 млн. Тази индустрия дава възможност на хора с достатъчно излишни пари да поемат извънредно големи рискове. От друга страна, институции, на които също не им се полагаха държавни средства, получиха съдействие от правителството. Според някои анализатори секторът на хедж фондовете е неизмеримо по-голям от автомобилната промишленост на Детройт, която миналата седмица се върна в Конгреса с искане за $34 млрд. Общата пазарна капитализация на Ford и General Motors е $9 млрд., нищожна в сравнение с капитала, който управляват хедж фондовете. За двата автомобилостроителя обаче работят много повече хора и те имат по-голям принос в икономиката. Сривът им ще ощети в много по-голяма степен хедж фонд инвеститорите, отколкото акционерите им. Хедж фондовете никога не са се сблъсквали с толкова дълбока криза. Индексът на Hedge Fund Research показва, че от 1990 г. насам те са излизали на печалба всяка година с изключение на 2002-ра, когато регистрираха спад от 1,5%. От началото на 2008-а обаче индексът е паднал с 16,4%. Суверенните фондове, централните банки и фондациите разполагат с доста пари за инвестиране и поверяват част от тях на мениджъри, които могат да постигнат невероятна възвращаемост. Дори сега звезди на сектора като Полсън и Джим Саймънс от Renaissance Capital продължават да правят пари. Отмина обаче времето, когато стотици банкери и инвестиционни мениджъри напускаха големите банки, за да започнат работа като хедж фонд мениджъри (финансирани и подкрепяни от бившите си работодатели). Инвестиционните банки свиват дейността си по финансиране на хедж фондове, а инвеститорите няма да се хванат на тази въдица (поне още няколко години). Не става въпрос само за това, че загубиха парите на клиентите си. По-травмиращ е начинът, по който издигнаха бариери, за да попречат на инвеститорите да изтеглят парите си. Тези хора са принудени да наблюдават безпомощно как активите им се топят и ще помнят това болезнено усещане още доста време. Повечето странични наблюдатели обаче не се измъчват, че богаташите се борят с хедж фонд мениджърите за пари, придобити във финансов балон. В една ужасна за всички година хедж фондовете останаха верни на принципите на свободния пазар. Малка утеха, но и това е нещо.