вторник, 22 декември 2009 г.

Полсън, героят на краха

Как ловкият мениджър натрупа милиарди в кризата

От Спенсър И. Анте, BusinessWeek 
Инструменти
Изпрати на приятели 
разпечатай 

Трилиони долари потънаха в Голямата рецесия от 2009. Но с късмет или с дързост няколко души спечелиха. Победителят обаче е Джон Полсън, мениджър на хедж фонд, който дирижира най-крупната сделка в историята и спечели за фирмата си $20 млрд., като заложи срещу пазара на жилища. През 2007 Полсън прибра зашеметяващите 

$4 млрд. за себе си, най-голямата едногодишна заплата в аналите на финансите. Тоест, над $10 млн. на ден. 

"Най-великата сделка" от Грегъри Зукерман, старши репортер в The Wall Street Journal, описва как Полсън и шепа вървящи срещу тенденциите инвеститори осъществиха този удар. Полсън нарече книгата разочарование, пълно с неточности, които не конкретизира. Но тя е занимателен и достоверен разказ, контрапункт на растящия куп заглавия, описващи катастрофалните грешки, направени от блестящите умове на Уолстрийт. Освен това е учудващо драматична, макар и невинаги в приятния смисъл. Това е драмата от очакването да видиш ужасяващата сцена на разруха в апокалиптичен филм. 

Роден в Куинс, Ню Йорк, Полсън рано развил вкус към парите. След като се завършил финанси първи в класа си в New York University, той се записал в Harvard Business School през 1978. Един ден присъствал на лекция на Джери Колбърг, основателя на могъщата инвестиционна фирма Kohlberg Kravis Roberts. Колбърг обяснявал как предприятието му генерирало $17 млн. печалба, инвестирайки само $500 000 в компания, която продало след шест месеца. Възможностите замаяли младежа. 

Преди Полсън да разработи изкусната стратегия за къси продажби на жилищния пазар, направила го легенда във финансовите кръгове, той бил умерено успешен инвеститор. Специалността на Полсън, която изучил, докато бил инвестиционен банкер в Bear Stearns и Gruss&Co., била арбитраж при сливания. През 1994 Полсън основал хедж фонда Paulson $ Co. и реализирал солидни печалби, залагайки на акциите на придобивани компании. След като забелязал около 2004, че жилищните цени в шикарния Хамптънс на Лонг Айлънд се утрояват само за няколко години, Полсън усетил, че недвижимите имоти излизат от контрол и се разтревожил как тази спекулация ще се отрази на фирмата му. Тъкмо тази тревога дала искра за стратегията му. Паоло Пелегрини, умен, но несигурен 47-годишен анализатор, нает от Полсън, му предложил да купи суапове срещу кредитен риск като метод за хеджиране. Полсън и компания не познавали тези сложни ценни книжа, осигуряващи застраховка срещу загуби по дългови инструменти. Но в крайна сметка овладели този езотеричен свят.
ЕВТИН НАЧИН ЗА ЗАЛАГАНЕ

Красотата на суаповете срещу кредитен риск е, че като при застраховка най-много можете да загубите премията, която плащате за защитата. Ако дългът изгори, застрахователят следва да ви плати пълния му размер. Полсън започнал с покупка на суапове, гарантиращи дълга на двама големи кредитори - Countrywide Financial и Washington Financial. След като проучването му показало, че жилищните цени са надценени с около 40%, той купил суапове за $100 млн. върху високорискови ипотеки за $10 млрд. 

Полсън извличал полза от стадното мислене на Уолстрийт. Инвеститорите били скептични към тезата на Полсън, че той ще набере само $147 млн. от приятели и роднини, за да организира нов кредитен фонд. През 2006 Полсън използвал тези средства да купи синтетични кредитни дериватни контракти, които щели да увеличат стойността си, когато индексът АВХ, следящ високорисковите ипотеки, се понижи. Същата година Полсън забелязал друг пазар, изкуствено раздуван от професионалистите на Уолстрийт: т. нар. CDO, структурирани облигационни емисии, обезпечени с кредитни портфейли (сложно име за ценни книжа, които давали на инвеститорите гаранция не само по ипотеки, но и по други видове дългове, като например месечните вноски за коли). Инвестиционните банки като Merrill Lynch се пристрастили към продажбата на такива облигации, защото печелели 1% до 1.5% такса върху цялата сума на всяка сделка. През 2006 били продадени облигации, обезпечени с дългов портфейл за $560 млрд. А фирмата на Полсън купила $5 млрд. застрахователни договори по най-рисковите порции от тези облигации.

Първоначално Полсън отчитал загуби по тези залози, тъй като жилищните цени продължавали да растат. Но през февруари 2007, когато високорисковият кредитор New Century Financial обявил изненадваща загуба, Полсън прибрал $1.25 млрд. за един ден, когато индексът АВХ най-сетне започнал да пада. Паниката скоро се разпространила из финансовия свят и сделките на Полсън най-сетне започнали да правят чудеса.

Високорисковият срив съборил куп финансови институции. Зукерман умело показва как Полсън и неколцина съмишленици очаквали бедствието и печалбата от него. Докато професионалистите от Уолстрийт се опарили, забърквайки екзотични ценни книжа, които не разбирали напълно, неконвенционалната стратегия на Полсън и смелостта да държи на нея пред лицето на скептицизма му дали възможност за убийствен удар в кризата. IBWI 

петък, 4 декември 2009 г.

Машините превземат Wall Street
02.06.2007 10:38

Луис Морган, управляващ директор на хедж фонда HG Trading, никога не е разговарял с най-добрия си трейдър. Просто защото най-добрият му трейдър е машина. Най-големите приходи на компанията се генерират от компютър, чийто софтуер може да следи хиляди акции едновременно и да реагира светкавично, пише Ройтерс.


„Това не може да се направи ръчно“, категоричен е Морган, който се занимава със статистически арбитраж – възползва се от внезапни и потенциално доходни ценови аномалии между ценни книжа, които обикновено се търгуват свързано.


Морган ползва система за търгуване, която е базирана на алгоритми. Той е част от бърза и неумолима трейдинг революция, която само за няколко години преобрази финансовите пазари. Все по-голямото навлизане на търгуване чрез алгоритми - „системи от типа черна кутия“, променя начина, по който работи Wall Street и създава приходи от милиарди долари.


Бившият професор по математика Джеймс Саймънс, който е един от най-добре платените мениджъри на хедж фондове в света за миналата година, е изкарал 1,7 млрд. долара, според списание Alpha.


Но дори и предвид подобен възход, някои вече пророкуват, че броят трейдъри драматично ще намалее с до 90% до 2015 г. и по-голямата част от тези, които останат, няма да се нуждаят от характерните за Wall Street умения, а от познания по математика, статистика, компютърни науки, астрофизика и лингвистика. Накратко, ще са им нужни уменията на ракетен инженер.


Наличието на подобна компютърна мощ засега е намалило краткосрочната пазарна волатилност, но носи и много безсънни нощи на регулаторните органи.


Мнозина вече си задават въпроси какво би се случило, ако някой мошеник с добри познания добие контрол над черните кутии на Wall Street или ако машините превърнат едно подхлъзване на пазара в необратим процес, преди някой да успее да помръдне.


Около една трета от търговията с щатски ценни книжа вече се извършва посредством алгоритми, като се очаква да надхвърли 50% до 2010 г., твърди Брад Бейли, старши анализатор в базираната в Бостън Aite Group. „Опасявам се обаче, че подценявам стойността“, добавя той.


Около 40 на сто от търговията на фондовата борса в Лондон се извършва чрез алгоритми, сочат изчисления на самата финансова институция.


„Тенденцията става преобладаваща“, коментира Ги Сирийо, мениджър продажби в подразделение на Credit Suisse, което предлага платформа за търгуване, базирана на алгоритми.


Алгоритмичните модели могат да се нагласят за всякаква стратегия. Някои се стремят да хванат бързо изчезващи ценови аномалии, които генерират хиляди поръчки всяка секунда. Други насичат голяма поръчка на по-малки, за да прикрият определени намерения и да заблудят конкурентите.


Тази възможност за тихо и анонимно търгуване е двигателят на търгуването чрез алгоритми и т. нар. „алго войни“, защото дава решение на един от най-сериозните проблеми на големите компании при ползването на брокери – изтичането на информация.


„Не искате никой да разбере, че се опитвате да купите например 10 млн. акции на някоя компания с по-малка пазарна капитализация, защото цената ще се изстреля нагоре“, коментира Адам Сусман, старши анализатор в The Tabb Group.


Алгоритмичната търговия е намалила волатилността при ценните книжа и валутните пазари, защото много от програмите се базират на тенденцията на акциите да се връщат към средните си стойности, и когато нещата отидат настрани, програмите връщат пазара към нормата.


Алгоритмите обаче оказват обратен ефект върху финансовите и корпоративните новини. Апетитът за каквато и да било информация от Wall Street никога не е бил по-голям, като има все повече програми, които търсят нови данни.


Вече има и софтуерни продукти, които могат да анализират годишната стойност на новините, за да видят как определени заглавия влияят на акциите и ползват тези модели, за да програмират компютри да търгуват, вземайки предвид последните новини.


Морган от HG Trading обяснява, че преди пет години е било твърде скъпо да се създаде система за търгуване, базирана на алгоритми. Днес той работи с двама служители и една програма, за да проектира алгоритмите си.


Усилието се отплаща. „Печелим при малко над 60% от сделките“, казва той. Макар и подобен процент да не изглежда твърде голям за класическите трейдъри, то се оказва много доходоносно, когато компютрите търгуват много по-големи обеми.


Подобни успехи са заплаха не само за класическия трейдър „на пода“, но и за тези, които стоят пред мониторите.


През 2006 г. проучване на IBM открива, че от всеки 40 трейдъри, които са активни за даден продукт, до 2015 г. ще останат само четирима заради „електронификацията“ на пазарите. „Четиримата ще бъдат тези, които поемат риск, постигат истинско разбиране на клиента и, разбира се, постоянно побеждават пазара, се казва в проучването.


69-годишният Саймънс, основател на Renaissance Technologies Corp., не е единственият милиардер от нов тип. Кен Грифин, на 38 години, е основател на Citadel Investment Group. През миналата година той печели 1,4 млрд. долара спрямо 240 млн. долара през 2004, според списание Alpha.


И двамата разчитат на светкавично бързи количествени техники, проектирани да се възползват от минимални ценови разлики чрез алгоритмични платформи.


Зад математическите модели обаче стоят програмистите – математици, астрофизици и компютърни инженери, които правят успешна търговията чрез алгоритми.


Освен това програмите са достъпни за всеки трейдър, който може да се възползва от същата технология и агресивна тактика.


Естествено, има и страхове, че алгоритмите може да сгрешат.


„Те могат да заявят много поръчки за милисекунда, оттук и страхът, че могат да унищожат една компания за секунди“, казва Едуард Дасо от Асоциацията за национални фючърси.


Регулаторните органи се опасяват, че също както Ник Лийсън преди няколко години нанесе загуби за 1,4 млрд. долара и срина Barings Bank през 1995 г., днес може да стане същото – само че за милисекунди.


Алго войните стават толкова свирепи, че местоположението се превръща в най-решаващият фактор в надпреварата да се спестят милисекунди от времето за извършване на операции.


Борсите предлагат място за компаниите, които искат да разположат сървърите си близо до системите на институцията. Времето, за което данните пътуват от един град до друг, може да окаже влияние.


„Стандартът днес е под една милисекунда. Ако се справяш по-бързо, значи търгуваш добре“, казва изпълнителният директор на фондовата борса във Филаделфия.


Ръстът на инвестициите в „черни кутии“ отива отвъд акциите. След три години 25% от всички валутни операции ще се извършват чрез алгоритми спрямо 12% към момента, според Aite Group.


До 2010 алгоритмичното търгуване с ценни книжа с фиксирана доходност ще нарасне от 5% до 12%, а с опции – от 2% до 20%.


Около 480 млн. долара се инвестират в момента в информационни технологии, директно свързани с алгоритмичната търговия с щатски ценни книжа, според изследователската TowerGroup. Прогнозите на компанията са те да нараснат до 750 млн. долара през 2010 г.

вторник, 1 декември 2009 г.

Сорос продължава да намалява дела си в Petrobras, купува активно в телекомуникациионния сектор
17 ноември, 2009 (41)
Виж коментарите
Коментирай

Хедж фондът, оглавяван от инвеститорът-милиардер Джордж Сорос притежава акции на стойност 6,2 милиарда долара към третото тримесечие, ръст от 2 милиарда долара след като придоби дял в автомобилния производител Ford, като в същото време усилва дяловете си в акции от комуникационния бранш.

Soros Fund Management е придобило 7,3 милиона акции във Ford през тримесечието, Сорос увеличава и дяловете си в AT&T до 4,2 милиона акции в края на третото тримесечие – спрямо 791 000, които имаше преди това, докато ръста в акциите от Verizon е от 594 853 през второто тримесечие до 4,6 милиона в края на третото.

Сорос, подобно на Бъфет увеличава дела си в Wal-Mart до 1,1 милиона акции.

Инвеститорът продължава да редуцира дела си в контролираната от бразилската държава Petrobras до 7,4 милиона акции – от 9,8 милиона през второто.

неделя, 29 ноември 2009 г.

Краят на бандитския капитализъм
Валери Ценков 


Симетрията на греха: наблюдения и размисли за краха на Уолстрийт 

  

На два часа път с кола в подножието на Скалистите планини се намира странен музей с още по-стряскащото име "Бизонско скакало Разбитата глава". Това място в продължение на 6000 години е служило като естествена кланица на открито за канадските аборигени. Основният поминък на местните индианци бил ловът и те отлично познавали топографията на равнината и капризите на бизоните и така си осигурявали изобилна храна, принуждавайки ги да се самоубиват. Бизоните скачали с главата надолу в стръмната скалиста пропаст, спасявайки се от преследващите ги индианци. ЮНЕСКО обяви това място за част от Световното историческо наследство. Звучи абсурдно, защото това е по-скоро лобното място за може би милиони бизони. И все пак вероятно има някаква логика, защото агонията от "Разбитата глава" много наподобява на нещо познато от ХХI век, наречено "инвестиране на Уолстрийт". 

Винаги трябва да се намерят виновници за срива на пазарите и както става обикновено, пешкира и този път опраха спекулантите. По-важно е да се открият истинските причини за кризата и този път нещата отиват твърде дълбоко. Ами ако за всичко е виновна американската икономика и самият модел, по който тя се развива? 

  

Списание "Форчън" формулира проблема по твърде оригинален начин, цитирайки сполучливо калифорнийския икономист Джон Уйлямс, който нарече опитите на официалната статистика да прикрива истината с феномена "безгръбначната Полиана" - от името на главната героиня от едноименния класически детски роман на Елеонор Потър. Уилямс поддържа сайта "Сенчеста статистика" (Shadowstats.com), в който публикува истинските данни за инфлацията и състоянието на икономиката. Неговите анализи често се използват от инвеститори и финансови експерти. На базата на истинските цифри за развитието на американската икономика бившият съветник на президента Никсън - Кевин Филипс, аргументира своята теза за "бикономиката": превръщането на еуфорията от "бичите" резултати в подвеждаща финансова идеология, чрез която пришпорването на биковете от Уолстрийт води периодично до кризи и сътресения на световните пазари. 

  

Краят на пирамидата на Понци 

Причината банковата система периодично да преживява кризи и срив на пазара се крие в това, че тя до голяма степен имитира прочутата пирамидална схема на италианския имигрант Чарлз Понци от 1920 г. Той пръв развива модела, който всъщност копира истинското банкиране. Схемата Понци е известна още като "кредитиране с частичен резерв" (fractional reserve lending) - участниците в играта получават парите си от привличането на все нови и нови играчи, докато се изчерпи капацитетът от привличане на "балъци" и всичко рухва. Любопитно е, че за да рекламира своята измама, Понци пръв използва термини като "глобален валутен арбитраж", търгове с хеджирани фючърси, високодоходни инвестиционни програми и дори "офшорни инвестиции". 

  

Банките работят на същата схема, само че банковата система с Централна банка се нарича банкова система с частичен резерв (fractional reserve banking). В съвременния западен свят икономиката се базира върху т.нар. система на необезпечените книжни кредитни дългови пари fiat debt-money system. Тоест капитализмът би трябвало да е благодарен, че Маркс обяви капитала за присъщ елемент на развитието. Защото на практика това са дълговете и ако всички изплатят дълговете си, системата ще замре и няма да има вече пари. Просто съвременната монетарна система е обречена или да произвежда инфлация, или да загине. А западният модел работи благодарение на три взаимносвързани елемента ПАРИ - КРЕДИТИ - ДЪЛГ. Ако някой от тях липсва, системата спира да функционира. 

Затова постоянно се налага намеса отвън, за да се коригира деликатният баланс между тях. Федералният резерв на САЩ е най-могъщата световна институция, която управлява най-разточителната оргия с пари, кредити и дългове, разигравана от човешката цивилизация. 

Системата постоянно клони към дефлация и хиперинфлация, а регулиращият елемент е инфлацията. Когато тя се държи в балансирани рамки, икономиката се развива. Ако бъде изпусната, системата разполага само с два възможни начина за намаляване на напрежението: пукане или експлозия - дефлация или хиперинфлация. 

  

Доскоро инфлацията доминираше в глобален аспект. Макар че дефлацията играеше също ограничена роля в някои сегменти на икономиката, недвижимите имоти, строителството, ипотеките и свързаните с тях бизнеси усещаха натиска на дефлацията. В същото време медицинските услуги, хранителните стоки, университетските такси, суровините и материалите скочиха до безбожни нива. 

През последните седмици трендът се обърна - сега изглежда, че дефлацията е доминираща. Въпросът е дали това е трайна тенденция и от какво всъщност бе предизвикана тя. Отговорът се съдържа в знаменитата реплика на Гордън Геко от холивудския филм "Уолстрийт": "Алчността е Бог". А американците винаги са парадирали със своята религиозност. 

  

Какво стана? 

Англосаксонският бизнес модел винаги се е блазнил от идеята за бързо забогатяване без прекалено изтощителни усилия, като се вкарват пари в непроизводствени дейности с идеята след това тези инвестиции да може да се доят по магически начин и да се поддържа разточителен стандарт на живот. 

В зората на американската икономика има доста такива примери: най-напред американците повярваха, че изграждането на железопътни линии ще им донесе просперитет и всеки ще бъде богат. Тогава милиони долари бяха излети в железниците, в някой градове започват да функционират две и повече железопътни компании. Но съвсем скоро балонът се пука и милиони остават без пари. Същото се повтаря и с автомобилите преди Великата депресия. 

Най-фрапиращият пример през последните двадесет години е свързан с интернет. Глобалната мрежа бе създадена от Тим Бърнърс Лий в Европейския център за ядрени изследвания с идеята да свързва учените от целия свят в името на научния прогрес. Американците обаче съзряха във виртуалното пространство още една възможност за правене на пари и така създадоха дот-ком балона 1998-2001 г. Тогава авторитетният Американски институт на предприемачите обяви настъпването на "новата икономика", която ще направи всички американци богати. "Индексът Дау Джоунс ще стигне 

  

36 000 пункта и всички ще забогатеем" - се казваше в една брошура на института. "Правилата ще се променят, защото старите принципи на печалбата и загубите, на търсенето и предлагането вече няма да важат. Настъпва ерата на Новата интернет икономика." Появиха се хиляди дот-ком фирми, но една от тях надмина всичко познато до този момент. Казваше се Excite at Home. Някой помни ли я още? Тя обаче само за година и половина стигна пазарна капитализация от 

$1 млрд. За да поддържа така висока цена на акциите, компанията трябваше да разшири продажбите си на всяка планета от Слънчевата система и да има поне 10 млрд. потребители. Подобни примери бяха десетки и съвсем закономерно балонът се пукна. А акциите на Exite се обезцениха точно с 99.8 процента! Възможно ли е да се открие балонът предварително? Да, защото съществува икономическа логика и тя е постоянна величина. Еуфорията може да е само временна - като лотарията или залаганията в Лас Вегас. 

Логиката: кога си струва да се инвестира в компания? 

  

Когато редовно получавате дивидент от парите си. Да речем, инвестирате $100 в компания и всяка година получавате дивидент в размер на $10 - тоест за десет години ще си изплатите инвестицията и ще бъдете на печалба. Това е разумна инвестиция. Но ако дивидентът е само 10 цента, но вие въпреки това инвестирате $100 с очакване в един момент да продадете акциите си за $200, това вече не е инвестиция, а спекулация. Затова и дот-ком балонът се спука толкова бързо. Оказа се, че това не е никаква нова икономика, а просто нова версия на старата измамна схема в стил "Понци пирамида" - поредният пазарен балон, който се спуква. 

В икономиката съществува един закон за прегряването, който вещае образуването на балон и след това болезненото му пукане. Когато много хора започнат да харчат пари за инвестиране в нещо с цел бързо да удвоят парите си, това е сигурен знак за балон, или казано по-просто - за измама и пирамидална схема. Когато не влагаш пари в недвижим имот, за да живееш в него или като дългосрочна инвестиция, отдавайки го под наем, това е сигурен знак за прегряване на пазара. Когато не знаеш в какво инвестираш парите си, не се интересуваш от това с какво се занимава компанията, какво продава, какво е финансовото й състояние, пазари, клиенти, перспектива за развитие - това е сигурен знак за спекулация. Единствената цел е да се удвоява инвестицията. Точно това правят дилърите и брокерите на борсата. Този модел се пренесе и в живота на американците с бума на жилищните имоти. Не случайно те се оказаха в центъра на сегашната криза. 

  

See You Later, Speculator 

Известно е, че американската икономика е базирана изцяло върху теорията за нарастващото потребление - т.нар. consumerism. Той движи 72-74% от цялата икономика. Ето защо всяка криза или депресия, която ограничава или намалява потреблението, е пагубна за икономиката. И се налага да се изобретяват модели как до потребителите да стигат лесни пари, за да се задвижи отново машината. След като се пукна балонът на дот-кома през 2000 г., инвеститорите загубиха 7 трилиона долара. След това дойдоха и терористичните атентати от 11 септември 2001 г. и въображението на икономическите гении се отприщи: патриотичната еуфория позволи на Федералния резерв да намали лихвените проценти до рекордни нива с цел "всеки американец да получи възможност да участва в изграждане на новата икономическа мощ на САЩ". Тъй като по това време строителството отбелязваше бум и всяко четвърто работно място се създаваше от строителните компании, Алън Грийнспън и финансовите акули решиха да заложат на недвижимите имоти. Така благодарение на гениалните либерални теории на Грийнспън американците започнаха лакомо да потребяват стоки, от които дори не се нуждаеха, като си ги осигуряваха с пари, които дори не притежаваха. Печатната машина на Фед работеше с пълна пара, а взетите назаем долари отиваха в джобовете на азиатските производители, а през послените години - и в износителите на петрол. Те от своя страна купуваха американски ценни книжа и правителствени облигации. Правителствата трябваше да печатат допълнителни количества от местната валута, за да купуват долари. В резултат на това се получи огромен океан от ликвидност в най-различни валути - долари, юани, рубли, евро, лири стерлинги. Той от своя страна вдигна цените на активите навсякъде. Приливът на лесни пари вдигна цената на всичко - къщи, акции, облигации, диаманти, часовници, картини. Петролът прекрачи границата на $150, златото надхвърли $1000, а разглезените новоизлюпени милиардери започнаха да купуват странни произведения на изкуството като инсталационни конфекции на Дамиен Хърст и само за няколко години наляха в джобовете му $800 млн. 

  

Да, но през март 2007-а някой дръпна шалтера и внезапно ликвидността започна да се изпарява. Изведнъж купонът свърши и дойде времето на лихварите. 

Лихварството се подчинява на изключително жестоки закони и най-безкомпромисният от тях гласи: "Когато не можеш да си изпросиш или да вземеш назаем пари, за да си платиш борчовете, банкрутираш." 

  

Паралелна финансова система 

Казват, че докато трескаво се търсели решения за съдбата на Lehman Brothers, в офиса на конкурента Goldman Sachs в Лондон се разигравал шумен ритуал. Трейдърите посрещали всяка новина, приближаваща конкуренцията към фаталния край, като припявали шумно химна на Queen anthem: Another one bites the dust. (Някой друг ще опере пешкира). Всички бяха в кюпа, но някои се спасиха, а други не успяха. Причината е, че никой нямаше представа на каква сума възлизат лошите кредити. Защото 30 години дерегулация на практика създадоха една паралелна финансова система, в която се търгуваха над $500 трилиона деривати без никакъв правителствен контрол или счетоводен отчет. Някои дори твърдят, че сумата надхвърля квадрилион. Тези взаимни транзакции се преплитат с останалата част от уж регулираната финансова система и представляват сериозна опасност за стабилността на икономиката. Тъкмо заради това милиардерът Уорън Бъфет нарече дериватите "оръжие за масово финансово унищожение". Най-абсурдната част от картината: банковата система не позволява на най-големите играчи на деривати да затънат и тя трябва да поеме удара върху себе си. Както и се получи на практика. Така например само сегментът на пакети от просрочени кредити (Credit Default Swaps) възлиза на $62 трлн. - тоест почти колкото производството на всички икономики в света за една година. 

  

Дериватите - анатомия на балона 

Доскоро никой не се интересуваше от тези вторични инструменти на борсовия пазар. Макар че според търгуваните обеми и парите, които се въртят на този пазар, тези инвестиции категорично държат първото място на финансовия пазар в световен мащаб. Този вид финансови инструменти се наричат деривати, защото не притежават присъща стойност, а извличат и получават стойност от нещо друго. На практика това са просто залози. Можете да "хеджирате своя залог", че нещо, което притежавате, ще поскъпне, като направите допълнителен залог, че то ще поевтинее. На практика това правят хедж фондовете - те хеджират залози на пазара за деривати. Няма ограничения на какво ще залагате - от цената на кафето в Бразилия до движението на индексите на определени пазари. Уловката е в това, че дериватите сами по себе си не създават нищо. Както казва икономистът Робърт Чапман, те носят добри доходи на мързеливи хитреци, които успяват да заработват за сметка на хората, които произвеждат реални стоки и услуги. Един наистина типично англосаксонски инструмент за трупане на пари. Преди 1997 г. разиграването на деривати е било нелегално, тъй като се е считало за хазарт. Но след идването на Алън Грийнспън начело на Федералния резерв тази дейност е узаконена и той самият я насърчава като възможност да се подобри "рисковият мениджмънт" на компаниите. След като усвоят този инструмент, банките започват да извличат солидни печалби. Но цената за това е увеличаване на риска за финансовата система като цяло. Защото тъкмо тези инструменти направиха възможно масовото раздаване на високорискови кредити и създаването на кредитния балон. Според последния доклад на Банката за международни плащания (BIS) за миналата година общият обем на търговията с деривати е надхвърлил 1 квадрилион долара - това са 1000 трилиона долара. Само като сравнение за размера на балона - срещу тази виртуална сума реално стои общият брутен вътрешен продукт на всички държави в света, възлизащ на 60 трилиона долара. Тоест търгуваните въображаеми обеми надхвърлят близо 17 пъти всичко материално на този свят! Опасното е, че хазартните брокери могат да залагат до безкрайност - защото залагат пари, които не притежават. Но за сметка на хазартната тръпка рисковете за световната икономика се увеличават многократно, защото тези залагания заличават естествените бариери пред безразсъдните икономически рискове. 

  

Най-търгуваният инструмент от тези деривати са т.нар. CDS - пакети от просрочени кредити (Credit Default Swap). На практика те не са нищо друго, освен залог дали една компания ще просрочи или няма да просрочи плащанията си по определени облигации. При обикновения суап на просрочени кредити купувачът на този инструмент получава добра сума пари от продавача, ако компанията просрочи плащанията си в определен период от време. От своя страна продавачът периодично събира премии от купувача за това, че се е съгласил да поеме този риск. Всъщност тези пакети приличат на застрахователни полици. Уловката е в това, че не е задължително да притежаваш реални активи или да понасяш реални загуби. Просто печелиш от промените и колебанията на пазара, без реално да рискуваш нищо. 

  

Да вземем например сензационния случай с разкритието за човека, спечелил най-много пари от краха на Уолстрийт миналата седмица - собственика на хедж фонда Paulson and Co - Джон Полсън. Той пръв решава да заложи върху пукането на балона на борсата и започва да прави залози, като играе срещу Lloyds TSB и HBOS - двата британски колоса, които се сляха в резултат на пукането на балона. Джон Полсън се нареди на 165-о място в последната класация на Forbes за 400 най-богати хора на планетата, но държи рекорда за най-бързо забогатяване - $1.6 млрд. само за десет месеца! За последната година е увеличил три пъти активите на своя хедж фонд - до $21 млрд. - само благодарение на аналитичните си математически способности и на рисковите залози на борсата. В деня, в който пазарът се срина, Полсън заложил за съдбата на Lloyds TSB и HBOS, разигравайки къси продажби за акции в размер съответно за $260 млн. и за $92 млн. И докато шефовете на двете финансови институции преговаряли за условията по сделката между тях, Полсън прибрал в портфейла си $168 000 - просто защото разпродал защита срещу риск от търгуването на двете институции! 

  

Вестник "Ню Йорк поуст" писа за друг случай, при който собственикът на хедж фонд натрупал за една година премии в размер на $320 000 само от това, че продавал защита срещу високорискови джънк облигации с рейтинг BBB. Премиите всъщност са "свободни" пари - докато действително не се стигне до дифолт на облигациите и хедж фондът трябва да плати $100 млн. от залози. И точно тук е уловката: какво става, ако хедж фондът няма тези пари - както става обикновено. Тогава корпоративната обвивка на фонда или единият от партньорите с ограничена отговорност обявява фалит. Но тъй като и двете страни са вписали дериватите в своите счетоводни книги като активи, сега трябва да ги отпишат. Играчите, които са хеджирали залозите си и от двете страни, не могат да си приберат премията. Това означава, че те не могат и да изплатят загубените залози. Това води до верижна реакция - ефектът на доминото предизвиква рухване на цялата пирамидална схема. Тези схеми доведоха до фалита на Lehman Bros и един от известните хедж фондове с висок ливъридж Washington Mutual и заедно с него и всички ливъридж финансирани сделки. Но с това процесът няма да спре: финансовият свят е прекалено обвързан, за да смятат останалите играчи, че най-страшното е зад гърба им. 

  

  

ЕТО КОЙ СПЕЧЕЛИ 
Компания за $47 трлн. 

  

Най-тайнствената фирма държи почти всички акции на американците на свое име 

  

Съществува една тайнствена малка компания, за която никой не е чувал и за която почти нищо не се знае. Името є е DTCC - Depository Trust & Clearing Corporation (Депозитарен тръст и клиъринг корпорация). Тя има сайт, на който предлагат работа. Сайтът е твърде скучен и доста неугледен за информацията, която открих в него. Но името на компанията е най-добре пазената тайна на Америка. Главната є квартира е разположена в най-престижния и скъп бизнес център на Манхатън - сградата на "Уотър стрийт" 55 - съвсем близо до Уолстрийт. 
Това не е излишно разточителство, тъй като се оказва, че компанията разполага със собствени активи на стойност $10.1 трилиона (точно, колкото е пределният лимит за националния дълг на САЩ), държи ценни книжа на стойност $47 трилиона и за миналата година е осъществила за първи път транзакции на правителствени и ипотечни облигации на стойност 1.8 куадрилиона долара! Представяте ли си тази цифра - 1.8 000 000 000 000 000 долара. Тези пари биха затрупали целия Манхатън така, както снежната виелица във филма на Томас Емерих "На следващия ден"! 
Но тези цифри съвсем не са стряскащи пред мястото на фирмата в глобалната икономика. На практика тя е монополист и обработва голяма част от всички транзакции в САЩ и в още 100 държави. Не стига това, ами - и тук идва най-интересното - DTCC е наричана почти гальовно Cede & Co. 


В миналото притежателите на акции обикновено съхранявали сертификатите в сейф. Когато искали да ги продадат, просто ги предавали на брокер на борсата. По-късно те се регистрират на името на брокерската фирма, която ги съхранява и ги търгува вместо истинския собственик. Днес нещата са еволюирали и те се записват на името на депозитара "Cede & Co" и брокерите обясняват, че това е само фиктивно име в интерес на търговията. Така било по-практично. 
Всъщност истинските собственици на DTCC са големите банки, които са акционери и във Федералния резерв, като Chase Manhattan Bank of New York
Goldman Sachs Bank of New York, Rothschild Banks of London and Berlin, Lazard Brothers Bank of Paris, Israel Moses Sieff Banks of Italy, Warburg Bank of Hamburg and Amsterdam, Lehman Brothers Bank of New York, Kuhn Loeb Bank of New York, Chase Manhattan Bank of New York и още 2200 по-малки американски регионални банки. Освен това 35.1% oт акциите са собственост на New York Stock Exchange Inc. 


Ако се стигне до сериозна криза и правителството на САЩ не може да плаща дълговете си, какво би могло да се случи, след като легално депозитарните разписки са на името на Cede & Co? Едва ли е само съвпадение, че всъщност на английски името на компанията означава "отказвам се от, прехвърлям законно права на". Подобен казус заслужава внимание в светлината на събитията от последния месец. И най-вече във връзка с разследванията на ФБР за нелоялни действия от страна на някои субекти на пазара в условията на кризата. Ако името и дейността на DTCC бяха широко известни на американците, сигурно те биха използвали всички възможни лостове на гражданското общество, за да си върнат имената върху притежаваните активи.  
Защото при един нов балон, който завърши с крах на държавата, може да се окаже, че всички американци са останали без никаква собственост и са прехвърлили всичките си активи на DTCC. 


  

  

ШЕРШЕ ЛА ФАМ 
 Жената, създала финансовото оръжие за масово унищожение 

  

Ако Уорън Бъфет е прав, че деривативите са "финансовото оръжие за масово унищожение", то тогава Блайд Мастерс е истинската унищожителка на света. Родената във Великобритания американка е най-могъщата жена на Уолстрийт, считана за главата на една елитна група, наречена напълно справедливо "Мафията на "JP Morgan". Защото тъкмо тази групичка измисли създаването на финансовия инструмент, предизвикал краха на Уолстрийт - т.нар. комплексни кредитни деривати - тоест това са вторични производни на основния (underlying) пазар финансови инструменти - фючърси, суапи или опции. Преди да бъдат взети на въоръжение от "Мафията на "JP Morgan", те не са били използвани, тъй като поради липсата на маржин и къси продажби са нисколиквидни и неефективни. Но попаднали в ръцете на т.нар. кванти (квантитативни математически анализатори), се оказват мощен инструмент за печалби. Повечето от тях след това оглавяват най-печелившите и богати хеджфондове и инвестиционни банки. Тъкмо групата на Блайд започва да търгува с пакети от просрочени кредити CDS (Credit Default Swap), чрез които кредитният риск се прехвърля върху повече участници в сделката. Механизмът е съвсем прост: заемодател, отпуснал кредит, си купува пакет CDS, чрез който продавачът се съгласява да поеме риска по кредита и да застрахова кредитора, в случай че получателят на заема изпадне в неплатежоспособност. Срещу това продавачът получава периодични плащания, подобно на застрахователна премия. 

  

През 1997 г. Блайд и още двама кванти от JP Morgan развиват кредитни деривати с цел да отстранят риска от балансовия отчет на компаниите. Идеята е рискът от изпадане в неплатежоспособност по кредити да се отдели от самите кредити. За тази цел се създава нов извънбалансов продукт, наречен Bistro (broad index secured trust offering). Чрез този продукт на практика се прескачат бариерите между различните класове, матуритет, рейтингови категории и нива за изплащане на дългове и се създават възможности да се печели от градирането на кредитния риск. 

Блайд успява да печели добре от операциите с деривативи, осигурявайки си за последната година бонуси в размер на $16.8 млн. Завършва икономика в Кеймбридж и още с постъпването си в лондонския клон на JP Morgan през 

1991 г. проявява активен интерес към развиването на пазара на деривати. Преди десет години й се ражда дъщеря, но нещата в семейството не потръгват и тя се развежда. За щастие получава покана да замине в Ню Йорк и да работи в централата на JP Morgan в Манхатън. Преди да се срине пазарът, тя осъществява годишно операции с деривати на стойност $4 трлн. Сега отдава повече време на любимото си занимание - да отглежда коне и да участва в конни надбягвания и изложби. 


  

  

  
 Дълбочината на ипотечната криза 

  

Защо хората си купуват жилища? Да живеят в тях. Или защото искат да бъдат рентиери и да ги отдават под наем, разчитайки на дългосрочна възвръщаемост. Тоест стойността на жилището се изплаща дългосрочно благодарение на наема - обикновено в рамките на 20-30 години. Това са разумните рамки за подобна инвестиция. Защото недвижимата собственост сама по себе си не произвежда нищо реално, не печели нищо реално и на практика губи от своята практичност заради увеличаване разходите за поддръжка и амортизация. Американците обаче бяха убедени през последните седем години, че цените на недвижимите имоти ще растат вечно и те винаги ще могат да осребряват своята собственост, сякаш тя е неизчерпаем банкомат. Затова започнаха да купуват имоти с цел бърза реализация и печалба. 


След 2001 г. все повече се чуваха гласове, че "покупката на имот е най-добрата инвестиция" и че "цените на жилищата никога няма да паднат". Това предизвика засилено търсене, но противно на логиката цените растяха с 15-25%, макар че за това нямаше особена реална причина: нито населението се увеличаваше с 25%, нито платежоспособното търсене, нито броят на новото строителство намаляваше с подобни темпове, за да предизвика вакуум на пазара. Единствената причина за тази тенденция бяха лесните пари, така агресивно предлагани от банките. Все повече хора можеха да получат лесно кредити, без да разполагат с достатъчно доходи или да предлагат сигурно обезпечение за тях. При повече хора с пари търсенето на жилища се увеличи и поради това цените скочиха. 


Създаде се впечатление, че тази тенденция ще се запази.
Според конвенционалната икономическа логика съотношението годишен наем, годишен доход и цена на имота би трябвало да бъде приблизително 1:3:10 - тоест, ако средните доходи на американците са $30 000, нормалната цена на имотите би трябвало да се колебае около $100 000, а наемите - $1000.  
При ипотечната криза хората, банките и финансовите институции се оказаха в плен на новия балон. Закупилите второ жилище за $200 000 срещу ипотека с цел да го отдават под наем за примерно $1500 месечно в един момент усетиха натиска на пазара, защото броят на търсещите намаля и оттам наемите паднаха. Сигурен знак за образуването на балон в сегмента на жилищните имоти. 


Кредиторите са доста изобретателно племе. За всички е ясно, че те печелят, не като събират депозити, а като раздават кредити - колкото се може повече. Банките измислиха да отпускат лесни заеми без задължителното обезпечение. За да не бъдат нещата съвсем извън контрол, банките се изхитриха и измислиха т.нар. варираща ипотечна лихва. Тоест днес вземате ипотечен кредит при ниска основна лихва, а ако Фед реши да вдигне лихвените равнища, заемът ви също ще се оскъпи. При основна лихва от 2% кредитите наистина са изгодни и атрактивни. Но както се казва - и това не бе всичко. Кредиторите се изхитриха и започнаха да раздават ипотечни заеми, при които кредитополучателите плащат само лихвата. При нормалните кредити вноските са структурирани като лихва и главница. Ако месечната вноска е $100, $90 са лихва и $10 са главница. Тоест в зависимост от тази структура трупате стойност върху собствеността на имота и го изплащате за определен период от време. Изискването е да дадете някаква първоначална сума - да речем $10 000, и се нанасяте в имот за $200 000.  


Но ако плащате месечно само лихви, с течение на годините не натрупвате никаква лична стойност и така, макар че връщате пари, оставате без собственост. След като лихвата варира, при положение че след пет години тя скочи, настъпва ефектът на доминото. Голяма част от кредитополучателите не могат да обслужват ипотеката си, тъй като и без това са с ниски доходи. Ако първоначалната лихва по кредита е 6% и месечната вноска е $500, то при лихва от 12% вноската става $1000. Възможностите са две: или продавате имота и връщате пари, или банката продава имота от свое име. И в двата случая имотът отива на пазара. Ако едновременно много хора се окажат в това положение, пазарът ще се насити и цените ще започнат да падат. Ако сте платили $100 000, а цената му продължава да пада, в един момент имотът може да струва наполовина. Дължите $90 000 за имот, който струва $50 000. Балонът се спуква. 


  

  

  
 Технология на кризата 

  

Защо фалира Lehman Brothers? Ето простия отговор: 
Имате $1. Инвестирайки го умно, може да се окажете с $2. Но ако някой ви заеме още $1 и инвестирате всъщност $2, в крайна сметка ще спечелите $4. Връщайки чуждия един долар, ще ви останат $3, или печалбата ви ще бъде тройна. Това се нарича ливъридж. 
Сега да речем, че разполагате с $30 млрд. в кеш и други активи. И ги използвате, за да убедите другите да ви заемат $1 трилион. Осигурявате си приходи в размер на милиарди долари, плащате огромни бонуси и разполагате с огромни средства, за да раздавате бизнес кредити, жилищни заеми и да поддържате дребни инвеститори.
Това вече е ливъридж ала Уолстрийт. 


Да речем, че инвестицията ви се окаже неуспешна. И в крайна сметка вашите $2 загубят половината от стойността си. Остава ви само $1, който трябва да върнете, и в крайна сметка се оказвате без пари. Умножете вашето нещастие според пропорциите на Уолстрийт. Така ще получите "кредитна криза". 
Ако намирате примера за прекалено опростен, имайте предвид, че тъкмо тази опростена математическа логика в продължение на дълги години бе осмивана от спекулантите на Уолстрийт. Те използваха "сложни комплексни модели", за да гарантират, че всичките им инвестиции, използвани едновременно и като обезпечение между тях самите, няма да загубят половината от стойността си. Този модел не предвиди само едно - краха на ипотечните кредити. 

Как стана възможно спекулантите от двете страни на океана да разиграват суми, надвишаващи 30 пъти стойността на техните активи? Много просто - като си ги заемат помежду си. Защо никой не реагира предварително, преди да настъпи финансовият Чернобил? Елементарно: защото финансовите гении смятаха, че са измислили уникална формула за намаляване риска от ливъридж операциите. Но алчността на Гордън Геко им изигра лоша шега.  
  

Фиктивни цени на акциите 
Да речем, че петима души притежават по една акция от компания, която има само пет акции. Цената на една акция е $10. Колко пари струва компанията? 5 х 10 прави $50. Ако един от тези акционери реши да продаде акцията си на друг приятел, но е убеден, че тя струва вече $20, той ще спечели $10. Така цената на една акция става вече $20 - защото тя се определя от последната продадена акция. Вече имаме петима собственици, притежаващи по една акция, но вече на стойност $20. Те вече смятат, че са станали по-богати, защото стойността на компанията им вече е $100.
Решават да продадат акции на борсата, но там се оказва, че реалната цена е само $10. Така цената на компанията остава $50, но се отчита, че тя е загубила 50% от стойността си. Къде са отишли тези пари? Никъде, защото те никога не са съществували - освен само на хартия. Балонът се пука.

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

Сезонът на фондовете лешояди
14.06.2008 09:38


Големите световни пазари на имоти продължават да забавят темповете си на растеж, като цените на редица от тях отбелязаха значителен спад от миналото лято насам, след като ипотечната криза в САЩ доведе пазара до истинска стагнация, а множество собственици, неспособни да погасяват ипотеките си, изгубиха жилищата си. Кризата, породена от множество ипотечни кредити, отпускани на ненадеждни платци в САЩ (т. нар. subprime) забави пазара и строителната дейност в страната, застрашавайки развитието на най-голямата икономика в света.

Въодушевени от бързото развитието на пазара преди кризата и постоянно растящите цени на имотите тогава, финансовите институции бяха занижили критериите си за кредитиране почти до минимум. Пример за това са и т. нар NINJA ипотечни кредити. Редица инвестиционни банки с експозиции към такива кредити впоследствие се видяха принудени да обявят отписвания за милиарди долари, повличайки със себе си световните капиталови пазари. Цялата ситуация доведе до изключително затягане на кредитните условия, изтласкване от пазара на инвеститорите, разчитащи предимно на дългово финансиране и множество инвестиции и проекти останаха неосъществени.

Нещата обаче не изглеждат толкова мрачни за всички участници на пазара. На фона на всеобщия спад някои опортюнистични играчи, разполагащи с достатъчно кеш, видяха възможност за изгодни покупки.

Това бе началото на сезона на „фондовете лешояди” (vulture funds), както някои ги наричат, които буквално кръжат над пазара и търсят останките от фалирали бизнеси или такива, които се намират близо до фалит. Тези инвеститори разполагат с много кеш и търсят активи в затруднено финансово положение, които се продават със значително намаление. Обикновено те се интересуват от затруднени бизнеси, които притежават значителни материални активи.

Някои предпочитат да наричат такива компании „фондове за лоши кредити“ или „фондове за специални ситуации“. Това са играчи, които следват принципа, че подходящият момент за купуване е тогава, когато по улиците се стича кръв.

„Инвеститорите лешояди“ могат да се насочат както към изкупуването на корпоративни задължения, така и към държавни дългове. BBC посочва пример с такъв фонд, който се опитвал да получи 40 млн. долра от правителството на Замбия, след като купил неговия дълг за 4 млн. долара.

В условията на ипотечна криза и спадащ пазар редица такива фондове инвестират и на пазара на имоти в САЩ и Европа. Последният пример е новото бизнес начинание на бившия губернатор на Ню Йорк Елиът Шпицер, който подаде оставка през март след мащабен скандал за проституция. В първата си бизнес авантюра след скандала той е формирал екип от инвестиционни специалисти, с помощта на които планира да осъществи инвестиции в размер между 100 и 500 млн. долара, съобщават световните медии.

По информация на Sun такива фондове обикновено очакват доходност средно от 20%.

През април топ мениджъри от Blackstone Group привлякоха 10,9 млрд. долара от различни инвеститори за инвестиции в такъв тип активи.

Един от бившите директори на Countrywide Financial Corporation – една от ипотечните институции, които толерираха отпускането на високорискови ипотеки – по-рано тази година също стартира компания за инвестиции в евтини ипотеки, пише New York Times. Изданието посочва и специалист от Wall Street, който е инвестирал около 450 млн. долара в активи на затруднената ипотечна компания Thornburg Mortgage. Преди два дни компанията, която едва не фалира през март, отчете загуба от 3,31 млрд. долара за първото тримесечие.

В Европа фонд мениджърът Apollo Real Estate Advisors също създаде фонд за инвестиции в бизнес имоти, „в момент, в който другите се оттеглят от пазара”. По думите на управляващия директор на фонда Уилиям Бенджамин в Европа и специално в Западна Европа в момента има много изгодни възможности за инвестиции.

Това е само още един пример след няколко опортюнистични фонда на Стария континент с капитал от над 1 млрд. евро, които имат за цел да купуват активи, излезли на пазара заради кризата.

LaSalle, инвестиционното подразделение на консултантската компания Jones Lang LaSalle, също формира такъв фонд, който с помощта на ливъридж цели инвестиционен потенциал от 4-5 млрд. евро за покупки в Континентална Европа.

Италианската инвестиционна компания Pirelli Real Estate също обяви, че смята да създаде фонд с 1 млрд. евро.

Всъщност лешоядите кръжат над пазара още от миналата година. В края на септември инвеститорът в имоти Матю Мартинез беше съобщил планове да инвестира 200 млн. долара в жилищни проекти във Флорида. Тогава той призна, че може би все още е „шест до 12 месеца рано”, но също така, че моментът е добър да започне да се оглежда за изгодни сделки.

Тогава CNN писа, че лешоядите „изчакват, за да се нахранят с останки на ипотечния пазар”, но все още не се впускат в сделки, което е знак, че цените ще падат още.

Такъв тип инвестиране обаче не е толкова лесен и изисква много търпение. Най-изгодни инвестиции се правят, когато всички на пазара се паникьосат или са принудени да продадат нещо, което иначе би им се искало да запазят.

Йонас Лий от частната инвестиционна компания Redbrick Partners, която инвестира в имоти, казва, че ако собствениците искат да продадат бързо, например в рамките на 90 дни, те трябва да намалят цената с до 15%.

Наред с това по-евтината цена не е единственият фактор, с който инвеститорите се съобразяват. За да постигнат доходност, често им се налага да задържат актива известно време, през който период той трябва да генерира макар и малък доход.

Освен това много често най-подходящият момент за купуване може да се забележи едва след като е отминал.

Дори и привидно опитни купувачи и инвеститори от Близкия изток и Азия, разполагащи с много кеш, са търпели големи загуби, тъй като са се хвърлили на пазара прекалено рано. Сред един от ярките примери за това е милиардерът Джоузеф Люис, който по-рано през 2008 г. загуби 1,19 млрд. долара от инвестицията си в изпадналата в затруднения Bear Stearns.

„Можеш да разбереш, че си стигнал, дъното единствено когато вече си поел обратно нагоре“, коментира инвеститорът Уилбър Рос, който е натрупал богатството си от инвестиции в компании от стоманената индустрия в момент, в който никой не искаше да ги погледне, пише New York Times.

Въпреки че опортюнистичните инвеститори са критикувани от много експерти тяхното присъствие често е индикатор, че пазарът е стигнал дъното си и обратното – колкото по-дълго ги няма, вероятно толкова по-дълго се очакват сътресенията на пазара да продължат.

Лешоядите имат трудната задача да решат кога цените на затруднените активи са достигнали най-ниската си точка, пише CNN.

„(Този тип) инвеститори са нещо хубаво за пазара – те са нова сила, която носи ликвидност”, казва Марк Аделсън, независим анализатор на пазара на ценни книжа, обезпечени с ипотеки.

Дори бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан беше казал по повод един “суперфонд”, създаден с цел да купува евтини ипотеки и други ценни книжа, обезпечени с жилищни заеми, като рискуваше да подкрепи цената: „Ако се намесите в системата, лешоядите стоят надалеч. Понякога те са много полезни.”

понеделник, 23 ноември 2009 г.

Счетоводни фокуси 

С едно драсване на химикалката някои US компании изглеждат по-стабилни отколкото са

От Мара дер Хованесян, BusinessWeek 
Инструменти
Изпрати на приятели 
разпечатай 

Балонът на счетоводните номера се издига на всеки няколко години. По времето на дотком бума трикът бе да се осчетоводят виртуални приходи. След технологичния срив на мода беше бърникането на разходите. Сега одитори и анализатори се безпокоят, че закъсалите компании действат безотговорно при оценяване на активите и управлението на капиталите. Тези игри с цифрите, които разчитат на познати техники, засега са най-тревожни. Компании с агресивни счетоводни тактики не само раздуват печалбите и паричните си потоци, а може би крият истинската финансова картина от кредиторите, за да не загубят кредитиране и други животоспасяващи средства за бизнеса. Нови счетоводни правила за прилагане на собствена преценка улесниха компаниите. Последните години фирмите преминаха към счетоводство с приемлива стойност, при което активите се основават на текущите пазарни условия вместо на историческите цени. „Когато става дума за оценка, това, което мисли един, е съвсем различно от това, което мисли друг", посочва Джон Глин, партньор в PricewaterhouseCoopers, оглавяващ оценяването във фирмата. Страхът е, че компаниите могат да разчитат на раздути оценки за всички видове активи, включително контракти, стоки и недвижими имоти. Ако е така, в счетоводните книги се крият неприятни изненади за инвеститорите.
ЗАБАВЯНЕ НА ОТПИСВАНИЯТА?

Вземете осчетоводяването на придобитите по време на бума компании. При покупка на друг бизнес платената премия се осчетоводява като актив, наречен goodwill (включващ положителната търговска репутация, клиентите и т.н.). По време на срива много сделки са загубили стойността си. Но корпоративните счетоводители, които разполагат с голяма свобода при тези счетоводни правила, забавят отписванията до последния възможен момент. Когато признаят загуба, свързана с придобиването, ударът е съществен. „Няма да видим проблема, докато не стане по-голям от очакваното", предупреждава Ричард Слоун, професор в Berkeley Haas School of Business към University of California. 

В такава ситуация могат да се озоват инвеститорите от Huron Consulting Group. Фирмата, основана от бивши консултанти от закритата Arthur Andersen Group, погълна няколко компании, след като излезе на борсата през 2004. Свързаната с това „търговска репутация"е $506.5 млн., според фирмата за проучвания Audit Integrity. Но изследователите смятат, че Huron е раздула печалбите си през годините с $56 млн. Компанията вече коригира печалбите за три години с компенсации, свързани с тези придобивания, ревизирайки на 31 юли печалбите за периода от $120 млн. на $63 млн. Комисията по ценни книжа и борси разследва корекцията, а Huron заявява, че оказва съдействие.

За издирване на евентуални проблеми счетоводителите търсят компании, чиито активи като репутация възлизат на 20% и повече от общите им активи. Това е знак, че „търговската репутация" съставлява все по-голяма част от счетоводния баланс и печалбите могат да бъдат засегнати по-късно. Тази репутация представлява над 65% от активите на Huron. 

Доклад на Audit Integrity установи, че от 5514 компании с пазарна стойност от над $100 млн. 668 имат goodwill активи над 20% праг. Списъкът включва обременени с дългове бизнеси като Virgin Media и TicketMaster Entertainment. И двете компании отказаха коментар.

Друг предупредителен знак е растящият куп „натрупани" активи. В т.нар. счетоводство с натрупване компаниите признават продажба или разход, когато сделката е сключена, вместо при получаване на парите. В резултат паричните потоци и печалбите невинаги си съответстват. „Ако парите не са в брой, има високо ниво несигурност и субективност", отбелязва Брент Илър, съдебен анализатор в Gradient Analytics.

Притеснението е, че компаниите маскират резултатите, използвайки тези тактики. Да вземем Amazon.com. Oсновният й бизнес с продажба на книги, DVD и CD остана на същото ниво през второто тримесечие, а паричните потоци изглеждаха стабилни. (Amazon публикува печалбите си за второто тримесечие след отпечатването на този брой.) Защо печалбите и паричните потоци не са в синхрон? Някои анализатори предполагат, че Amazon манипулира задълженията си към кредиторите. Джефри Мидълсуорт от Behind the Numbers, фирма за проучване, предполага, че задълженията възлизат на 195% от материалните запаси на Amazon - т.е. компанията продава на клиентите много преди да плати на доставчиците. През второто тримесечие Amazon е плащала фактурите за 65 дни, срещу 58 в началото на годината. „Правят пари на гърба на доставчиците", казва Колин Джилис от консултантската къща Brigantine Advisors.

На подобни ходове, изчислява Мидълсуорт, се дължат 70% от паричните потоци на Аmazon през последната година. „Също като ластик, който се разтяга - обяснява той. - Компанията не може да запази ситуацията." Накрая тя ще трябва да се разплати, което би сринало паричните потоци. Amazon отказа коментар.

От друга страна, някои компании са твърде толерантни към неизправните си клиенти. Мениджърите класифицират тези вземания от длъжници като „съмнителни", ако мислят, че няма да им се плати. Според Мидълсуорт близо една пета от клиентите на First Solar, производител на енергийно оборудване, предоговарят условията, за да получат по-ниски цени. Но First Solar не отчита тези сметки като съмнителни. Компанията не бе заделила резерви за договорите до второто тримесечие, когато начисли дребните $7 млн., свързани с вземания. „Няма чак такава прозрачност за начина на осчетоводяване на приходите - изтъква анализaторът Бен Панг от фирмата за изследвания Caris & Co. - Загрижени сме, че компанията прави така, че оценките да изглеждат по-добри в краткосрочен план." First Solar отказа коментар. 

Рецесията ли предизвиква тези явления, или става дума за отдавнашни нарушения, излизащи наяве в трудни времена? Във всеки случай изниква въпросът за качеството на корпоративните печалби - ситуация, която ще е строго наблюдавана от регулаторите. „Хората не разбират, че манипулирането на счетоводството невинаги е сложно - подчертава Тоби Бишъп, директор на Deloitte Forensic Center, подразделение на счетоводната фирма. - То става и с едно драсване на химикалката." I BW I

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Освен това, в средата на август един от най-обективните сентимент индикатори, които изучават инвеститорските настроения, Daily Sentiment Index бе с рекордно ниска стойност от 3% бикове за американските пари. Какво показва този негативизъм? Неговото значение е точно обратно на това, което мнозинството очакват. В крайна сметка, за никого не е тайна, че пазарите винаги карат огромната маса да влезе в заблуда и именно тогава да направят голямо движение в обратната посока.

Точно така сработва принципът - много хора губят парите си, а малцина печелят. Когато към един актив има само 3% бикове и 97% мечки това означава, че вече почти всеки, който е можел да открие позиции срещу него, вече го е направил. Много трудно ще се появи нов силен натиск срещу този актив при условие, че участниците, които го търгуват вече са направили своите облози.
Да заработиш 20 млрд. долара от кризата

16 Ноември 2009 | 15:35 
 

Сривът на финансовата система и милиардите долари загуби, понесени от милиони инвеститори, не смутиха мениджъра на нюйоркски хедж фонд Джон Поулсън. Компанията му спечели 20 млрд. долара за периода от края на 2007 г. до началото на 2009 г., пише The Wall Street Journal.

Тайната на Поулсън е в това, че той играе срещу пазара на недвижими имоти и големи финансови компании. Личната печалба на Поулсън доближава 4 млрд. долара или над 10 млн. долара на ден. Това значително надвишават доходите на Дж. К. Роулинг, Опра Уинфри или Тайгър Ууд взети заедно.

Планът бил елементарен. Поулсън бил убеден, че рано или късно пазарът на недвижими имоти трябва да се сгромоляса. Ето защо, той изхарчил през 2006 г. над 1 млрд. долара, за да си купи застраховка от онези, които тогава считал за рисковани ипотечни облигации. Когато пазарът на недвижимите имоти рухнал, повличайки със себе си и дериватите по ипотечни кредити, цената на застраховката на Поуслън излетяла нагоре в небето.

Доходността на един от фондовете му скача с 500% за година. През 2008 г. той скъсил акции на компании, като преценява, че те ще се обезценят и спечели допълнително с поевтиняването на същите тези корпоративни книжа.

Поулсън следва няколко основни правила.

Първо - не разчитайте на експертите. Много инвеститори претърпяха загуби през 2007 - 2008 г. Но нито един от тях не загуби повече от търговските и инвестиционни банки, обвързани с така наречените токсични ценни книжа, базирани на ипотечни кредити. Това са същите онези банкери, които лично измислиха и тази инвестиционна схема. При това експертите от Уолстрийт гарантират за безопасността им дори когато има хора, които са против подобна инвестиция.

Урок: Когато Уолстрийт пуска поредния свръхнадежден продукт, бъдете скептични!

Второ - Проблемът с балоните. В някои академични среди се твърди, че финансовите пазари са станали много по-ефективни. Същевременно спукалите се балони за последните години - включително на недвижимите имоти, в енергетиката, технологичния сектор, както и балонът на азиатските пазари, показват, че да се ориентираш на пазарите стана все по-сложно.

Днес, в този момент, инвеститори от различни часови зони четат едни и същи публикации, гледат едни и същи бизнес програми и ловуват при идентични сигнали. Всички те се стремят към един и същи изход, в един и същи момент.

Урок: Трябва да имате собствена стратегия за изход и наличност, за да олекотите всеки удар.

Трето - Фокусирайте се върху дълговите пазари. Повечето инвеститори следят ръстовете и спадовете на фондовите пазари, но имат бегла представа за състоянието на дълговите. Това е грешка.

Сигналите за проблеми са рано доловими на сложни пазари, които остават без сериозно покритие, например на пазара на ипотечни облигации. Тези проблеми в последствие натежаха върху пазара на недвижими имоти и фондовите пазари, а след всичко това се повлече и икономиката като цяло - ефектът на доминото, който предвиди Поулсън.

Урок: По дълговия пазар можеш да се ориентираш много по-лесно за задаващата се буря, отколкото по фондовите.

Четвърто - Управление на нови инвестиции. Поулсън си докарва добри доходи, като заложи на CDS деривати, които служат за застраховка от дълг. Когато пазарът на рискови ипотечни облигации се разклати, то това се отчете в цената на застраховката на Поулсън. Много от инвеститорите просто не пожелаха да проучат възможностите на този вид инвестиция.

Урок: Намерете време, за да проучите целия спектър от инвестиционни инструменти, като не бива да забравяте, че някои от тях могат да са съдбовни за инвестиционния Ви портфейл.

Шесто - Опитът има значение. Шепата инвеститори, които спечелиха от всеобщия спад, са хора на средна възраст. Вероятно и заради това са подценявани. Но трябва да се има предвид, че същите са преживяли няколко кризи, докато много от младите банкери и аналитици познават само добрите времена.

Урок: Опитът може да е ценно оръжие.

Седмо - Не се влюбвайте в... инвестициите. В началото на 2009 г. Поулсън се превръща в бик по отношение на банките и онези финансови компании, срещу които играе през 2008 г. Той разбира, че тези компании са подобрили балансовите си резултати. Новите доходи на Поулсън през годината идват точно от подобна промяна.

Урок: Дори и най-добрите идеи за търговия не са вечни.
Трудни месеци се задават за японската йена
16.11.2009 14:47


На японската йена й предстоят трудни месеци, като очакванията на анализаторите сочат за най-силното поевтиняване на японската валута от 2005 г. насам, след като цената на суаповете за защита срещу фалит на Япония (credit default swaps) нарасна двойно за последните близо три месеца.

Цената за застраховане на японски държавни ценни книжа на стойност 10 млн. долара се повиши до 76 160 долара на година през този месец в сравнение с 37 хил. долара през август. Тогава новото японско правителство планира рекордни разходи въпреки спада на данъчните постъпления.

В същото време разходите за застраховане на държавни ценни книжа от САЩ се понижиха до най-ниското си ниво за последната година въпреки безпрецедентното издаване на нови облигации. Разликата между двете рискови премии – за САЩ и Япония, нарасна до рекордно висока стойност на 9 ноември.

Тогава стана ясно, че задлъжнялостта на японците е два пъти по-голяма от размера на японската икономика. Близките до нула лихвени проценти, големият бюджетен дефицит, както и намаляващият дял на спестяванията от доходите на населението ще оказват натиск върху курса на японската йена.

Японската централна банка (ЯЦБ) единствена ще запази основния лихвен процент близо до нула и през следващата година, което обаче ще направи активите във втората по големина икономика в света по-малко атрактивни за инвеститорите, сочи проучване на Bloomberg сред валутни анализатори.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Япония от 4,9 трлн. долара ще се свие с 5,7% през тази година, прогнозират те. За сравнение останалите девет най-големи икономики в света ще нараснат средно с 2,5% през тази година, сочат консенсусните прогнози на анкетираните анализатори.

Йената се представя най-добре през последните две години спрямо долара в сравнение със 171 други валути, следени от Bloomberg. Тя е поскъпнала с 24% за последните 24 месеца до 89,53 йени за един долар днес. От началото на тази година йената е поскъпнала с 1,3% спрямо щатския долар.

Сега 34 от общо 38 валутни стратези в проучването прогнозират, че йената ще поевтинява до юни 2010 г., в това число и базираната в Щутгарт банка Landesbank Baden-Wuerttemberg, която досега е давала най-точните валутни прогнози за изминалите шест тримесечия до края на септември.

Банката очаква, че йената ще поевтинее с 10% до 100 йени за долар спрямо 90 в края на октомври. Това би бил най-резкият спад за последните четири години. От Goldman Sachs прогнозират, че йената ще поевтинее до 105 йени за долар през следващата година, което е равносилно на спад от 15%.

Общата стойност на японските държавни ценни книжа нарасна до рекордните 864,5 трлн. йени (9,6 трлн. долара) към края на септември. Това превръща Япония в най-задлъжнялата нация на света, защото сумата се равнява на около 181% от нейния БВП в сравнение с 94% преди десет години.

Това е и най-високото съотношение сред 30-те страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Средната му стойност за останалите държави възлиза на 79%. Правителственият дълг на САЩ, който може да се търгува, възлиза на около 7 трлн. долара, което е около 50% от БВП.

Рисковите премии по държавните ценни книжа сочат, че вероятността Япония да не може да плаща своите задължения, е по-малка от 6%. Единствено цената на суаповете за защита срещу фалит на Гърция, Ирландия, Испания и Италия са по-високи от тези за Япония сред 20-те най-развити икономики.

Рисковите премии за застраховане на държавния дълг на Словакия и Словения, които имат същия кредитен рейтинг като този на Япония или по-лош, са по-ниски.

Япония ще трябва да заплати лихви по своя дълг в размер на 10,2 трлн. йени през тази година, което е равно на повече от 26% от нейните данъчни приходи, съгласно изчисленията на JPMorgan Chase. Инвестиционната банка прогнозира, че това съотношение може да нарасне до 73,9% през 2019 г.

Това, което спасява Япония в момента, е че страната изнася повече стоки, отколкото внася. Търговският излишък, който се натрупва по този начин, позволява на Япония да финансира своя бюджетен дефицит самостоятелно, вместо да се обръща към външни източници на кредитиране.

По-рано днес стана ясно, че благодарение на увеличеното потребление, правителствените стимули, износа и капиталови разходи, икономиката на Япония нараства с 4,8% през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година и с 1,2% спрямо второто тримесечие на 2008 г.

понеделник, 2 ноември 2009 г.

Люксембург и Швейцария са сред трите най-големи оазиса
Американски щат е най-новият данъчен рай
Доходите направени извън Делауер не се облагат с данъци
1 Ноември, 2009 

Снимка: badatsports.com

UBS плати 780 милиона долара глоба на САЩ и призна, че е помагала на американци да укриват доходи. 

Американският щат Делауер е най-новият данъчен рай според базираната в Лондон организация Tax Justice Network.

Класацията на тайните данъчни оазиси е измерена чрез индекса Financial Secrecy Index (FSI). Направени са анализи на законите, практиките и размера на финансовите потоци в 60 територии със статут на данъчен рай.

В челната петица влизат Люксембург, Швейцария, Каймановите острови и Лондонското сити. Сред десетте най-тайни данъчни оазиси попадат и Ирландия, Бермуда, Сингапур, Белгия и Хонконг. 


Причините Делауер да бъде определен като най-добрия данъчен рай са, че там доходите, направени извън щата, не се облагат с данъци и нямаизискване компаниите да бъдат регистрирани на негова територия. UBS и Credit Suisse имат около 200 свои поделения в щата, смятат от Tax Justice Network.

 Около 700 000 активни

компании са регистрирани в Делауер, като близо половината от тях се търгуват на борсите в САЩ.

В Люксембург депозитите на чужденци са се увеличили между 2001 г. и 2007 г. от 101 млрд. долара на 500 млрд. долара.

За същия период в Швейцария увеличението е от 103 млрд. долара на 1,45 трилиона долара, или близо 14 пъти.


Тайната е в сърцевината 

на глобалната финансова система.

Властите се надпреварват да я осигурят с цел да привлекат финансови потоци, смята Джон Кристънсън, управител на Tax Justice Network's International Secretariat.

Финансовата тайна осигурява прикритие за пране на пари, укриване на данъци, продажба на вътрешна информация, злоупотреби и др. финансови престъпления, допълва той. 


През последната година Швейцария беше обект на непрекъснати атаки и критики за непрозрачност на финансовата си система.

Най-емблематичният пример е съдебният иск срещу UBS, принуден да плати 780 милиона долара на администрацията във Вашингтон и да признае, че тайно е помагал на американци да укриват доходи.


През 2007 година в САЩ са били депозирани 2,6 трилиона долара на компании, които не са американски, и на физически лица, които не са граждани на САЩ.

През 2001 г. те са били 1 трилион долара, съобщиха от Tax Justice Network. 


ТОП 10
1. Делауер

2. Люксембург

3. Швейцария

4. Каймановите острови

5. Обединеното кралство (Лондон)

6. Ирландия

7. Бермудски острови

8. Сингапур 

9. Белгия

10. Хонконг

сряда, 28 октомври 2009 г.

Сорос: Колапс на долара е невъзможен

27 Октомври 2009 | 08:23


Американският финансист Джордж Сорос смята, че колапсът но долара няма да настъпи, докато към неговия курс е вързан китайският юан.

По думите на експерта, определено отслабване на курса на долара може да бъде полезно за американската икономика. Сорос не вижда нищо страшно, ако доларът загуби статута си на единствена световна резервна валута.

В интервю за "Файненшъл Таймс" Джордж Сорос споделя своето мнение във връзка с перспективите на долара и какъв статут на тази валута е изгоден за САЩ.

Отговаряйки на въпрос на изданието, дали са обосновани страховете на хората относно съдбата на американската валута в условията на запазваща се слабост на икономиката на САЩ, Сорос отговори, че доларът наистина е много слаба валута, ако не се вземат под внимание всички останали.

По думите му, днес се наблюдава общ дефицит на доверие към валутите и бягство от "хартиените" пари към реалните активи, включително злато и петрол. Едновременно с това, финансистът не смята, че е възможен колапс на долара, поне докато към неговия курс е "вързан" китайския юан.

Впрочем в момента подобно отслабване на националната валута би било много полезно за самите САЩ, тъй като то е изгодно за американските износители. Ако САЩ изнасяха повече, а американците по-малко харчеха и повече спестяваха, тогава икономиката на страната ще стане по-балансирана.

Затова плановото отслабване на долара действително би било желателно, отбелязва Сорос. Нещо повече, той не смята, че отказът от долара като главна световна резервна валута ще доведе непосредствено до отслабване на американската икономика - най-малкото поради това, че световната икономика расте и се нуждае от допълнителни резервни валути.

За да запази монополния статут на долара, САЩ трябва да се съгласят с хроничния дефицит по текущата сметка. Сорос не смята, че трябва да се създаде нова световна валута.

По думите му, трябва по-пълноценно да се използват и развиват вече съществуващите механизми, включително използването на валутата на Международния валутен фонд, така наречените SDR.
Войната на Уолстрийт срещу обикновения инвеститор

28 Октомври 2009 | 12:50


Компютрите, бързият интернет, онлайн търговията доведоха демокрацията на Уолстрийт, изравнявайки силите на обикновения инвеститори и големите играчи, нали?

Всъщност не. На практика компютрите са гибелни за средния инвеститор, коментират от портала MSN.


Разбира се, вашият компютър ви показва когато акциите се движат.

Но умножете тази компютърна мощ по хиляди, добавете тълпа компютърни гении правещи милиони на година, също и армия анализатори, и започвате да разбирате как най-големите брокерски къщи и хедж фондове все пак са няколко стъпки пред вас. 


Е да, може да търгувате от мобилния си телефон докато чакате на кръстовището.

Но в големите хедж фондове компютри изпълняват хиляди сделки за част от секундата и изпреварват опашката от чакащи купувачи като вас, или дори взаимни фондове и брокери.


Високочестотната търговия (high-frequency trading-HFT)

При високочестотната търговия, или съкратено от английски HFT, сложни алгоритми търсят възможности, невидими за средния инвеститор.

Те засичат мимолетна цена или сложна комбинация от сделки, след което прибират печалби със серия от действия, извършени за изключително кратко време.


Състезанието за скорост е изключително сериозно.

Фирми като Goldman Sachs се опитват да поставят компютрите си възможно най-близо дори физически до борсовите сървъри, да направят сделките мигновени.


HFT системите правят малки печалби на всяка сделка, така че трябва да извършват милиони операции.

Това може да изглежда положително, защото теоретично изглаждат неефективностите на пазара.


HFT компютрите могат да засекат голяма поръчка за акции, като на взаимен фонд, дори когато те се опитват да я прикрият.

HFT системата тогава изкупува акцията преди поръчката на фонда да е изпълнена. 

В крайна сметка фонда плаща по-висока цена на акция, а HFT системата прибира разликата. 

И това не е незаконно.


Колко струва това на фондовете не е ясно, но проучване оценява, че HFT системите са направили около 21 млрд. долара миналата година - повечето от което за сметка на взаимните фондове.

HFT търговията дори изглежда още по-нечестна, когато е използвана в комбинация с т. нар. „flash" поръчка - показване на неизпълнените поръчки на избрани инвеститори.

Тази услуга съществува, защото през последните години нови борсови оператори се борят за пазарен дял от лидерите New York Stock Exchange и Nasdaq.

За да спечелят търговски обем те предлагат на големи клиенти нещо, което да ги привлече- „flash" поръчките.


По-малките борси трябва прехвърлят големите поръчки към основните оператори, ако не могат да ги изпълнят.

За да избегнат това те показват тези поръчки на големи клиенти за по-малко от половин секунда, надявайки се тези големи играчи да помогнат да се изпълни, поделяйки разхода с малката борса.


Но това също дава на инсайдъра предварителен поглед върху цената, който вие никога няма да видите. Това става за част от секундата, но HFT системите реагират мигновено.

Като сканират по този начин пазара всяка милисекунда, добрите HFT системи могат да отчетат цялостното търсене и предлагане за дадена акция.

Когато системата види flash поръчка за покупка, като знае че има ограничено предлагане, HFT ще изкупи книжата преди самата поръчка. 

След това, разбира се, ще продаде акцията на печалба.

вторник, 27 октомври 2009 г.

Клопките в часовете на електронната търговия с акции
27.10.2009 09:26
От: Гергана Панева
g.paneva@investor.bg


Електронната търговия с ценни книжа, или т.нар. after-hours trading, представлява покупка и продажба на ценни книжа на големите фондови борси по света, която се осъществява, след като приключи тяхното редовно работно време. До 1999 г. тя е била достъпна само за ограничен брой професионални и институционални инвеститори, но в наши дни е достъпна и за индивидуалните пазарни участници.

Двата най-големи пазара на ценни книжа в света – Нюйоркската фондова борса и Nasdaq, предлагат опцията за търговия с книжата на листнатите на тях публични компании и извън борсовата сесия, която започва в 9:30 и приключва в 16:00 ч. местно време. Търговията се осъществява с помощта на електронни комуникационни мрежи за търгуване (ECNs), като една от най-известните е Instinet на Ройтерс.

Електронните мрежи дават възможност на купувачите и продавачите да подават лимитирани поръчки за определени ценни книжа без значение от датата, часа или мястото, където се намират. Появата и бурното развитие на ECN мрежите позволява на големите институционални инвеститори да подават анонимни поръчки и по този начин да крият от публиката своите покупки и продажби.

Допреди лятото на 1999 г. индивидуалните инвеститори не са имали достъп до тези електронни мрежи за търгуване с акции, облигации, фючърси, опции. Това е било в техен ущърб, защото часовете на електронната търговия разкриват възможност за голяма печалба благодарение на важните новини за публичните компании, които често излизат след края на редовната борсова сесия.

Ето защо индивидуалните инвеститори постепенно си извоюват това право. Но електронната търговия си има своите рискове и опасности. Тя се отличава с по-ниска ликвидност в сравнение с редовните часове на търговия, когато броят на пазарните участници е много по-голям. Друг недостатък, който произтича от по-ниския обем на търговия, са по-широките спредове и по-високата волатилност.

Това означава, че има по-голяма разлика между най-добрата оферта купува и продава, и цените се колебаят много повече и в по-широки интервали. Така подадената поръчка по-трудно ще се изпълни на най-благоприятната цена. В повечето случаи в часовете на електронната търговия могат да се подават само лимитирани поръчки в определени часове преди и след края на борсовата сесия.

Те се изпълняват само тогава, когато друг пазарен участник пусне насрещна лимитирана поръчка на същата цена. Тук се проявява още една опасност на електронната търговия – малките индивидуални инвеститори се конкурират предимно с големи институционални и професионални инвеститори, които са мнозинство и имат достъп до повече ресурси, отколкото средния индивидуален инвеститор.

Безспорно допълнителните часове за търговия дават на пазарните участници възможност да реагират бързо на извънредни новини или на нова информация за дадена борсова компания. А това създава възможност за големи печалби. По същия начин обаче електронната търговия отнема от времето за размисъл и проучване и пренася стреса от търговията в часовете за почивка.

Ето защо електронната търговия е предназначена за всички заинтересовани инвеститори, които желаят и могат да търгуват извън стандартните часове. Нейната нарастваща популярност загатва, че удължените часове за търговия вероятно ще превърнат големите фондови борси в денонощни пазари в недалечното бъдеще, подобно на пазарите за търговия с валута

понеделник, 26 октомври 2009 г.

ДОЛАРОВ ИНДЕКС

ДОЛАРОВ ИНДЕКС

Доларовият индекс, който измерва стойността на щатската валута срещу 6 основни валути

Доларовият индекс, който след промените на цената на американската валута спрямо еврото, йената, паунда, канадския долар, швейцарския франк и шведската крона, стигна нива от 76.118 пункта днес, което е най-ниската му стойност от 23 септември 2008 г. насам.

Един от начините за изчисляване на справедливата стойност на една валута спрямо друга е чрез съпоставяне на тяхната покупателна способност. Например колко евро и колко долара са нужни за покупката на една и съща кошница от стоки и услуги.

По този начин се изчислява ефективният курс за двете валути. 

В случай че пазарният курс в момента е по-висок от ефективния, това означава, че базовата валута е надценена.


Преструктурирането на валутните резерви на централните банки загатва, че не може да се очаква скорошно възстановяване на долара, след като през последните шест месеца той е поевтинял с 10,3% спрямо останалите основни валути.

Това е най-силният спад от 1991 г. досега.

Американската валута се обезцени значително през тази година, след като финансовото министерство на САЩ продаде огромно количество ценни книжа и задлъжня, за да може да финансира бюджетния дефицит на държавата, който възлезе на 1,4 трлн. долара към края на фискалната 2009 г., приключила на 30 септември.


Базисните 100 пункта на доларовия индекс се определят за март 1973 г., когато се проваля т. нар.

Смитсоново споразумение от 1971 г. за фиксирани валутни курсове на основните световни валути с възможност за флуктуация от 2.25% и се преминава към плаващи курсове на тези валути.

Този момент се смята за възход на Фридмановия монетаризъм и за начало на ерата на необезпечените със злато хартиени пари (fiat money).


В
ъпреки, че дефиницията за рецесия може да варира в широки граници, най-важното е да проследим как се изменя доларовият индекс DXY.

По време на последната рецесия от 2000-2001 г., неговата стойност достигна пик чак през юли 2001 г. на 121 пункта.

По това време, ФЕД вече бе свалил лихвеното ниво от 6.5% през май 2000 г. до 3.75% през май 2001 г.

Свикнали сме, когато видим по-ниски лихвени ставки да очакваме и по-ниски стойности на съответната валута. Така пикът на доларовия индекс през юли 2001 г. даде началото на многогодишна обезценка на американската валута спрямо еврото. През юни 2003 г., под управлението на Алън Грийнспан, Федералният резерв обяви лихвено ниво от 1%, което бе 40-годишно негово дъно.

Този развой на нещата спомогна за олекването на доларовия индекс DXY до 85 пункта в началото на 2004 г., въпреки че американската икономика беше започнала да расте още през третото тримесечие на 2001 г. Към май 2004 г., индексът DXY вече бе на 92 пункта, като покачването му се случи още преди началото на рестриктивната монетарна политика от ФЕД, която започна през юни 2004 г. и приключи през юли 2006 г.

Всъщност, при четири от последните пет американски рецесии, доларът е бил с по-висока стойност четири месеца след края на лихвените понижения отколкото четири месеца преди тяхното начало. Единственото изключение е били по време на рецесията от 1990-1991 г., когато не е наблюдавано подобно развитие на нещата.



Как обаче можем да използваме тази информация, за да предвидим какво ще се случи на валутните пазари през 2008 г.?

„За да разберем дали доларът ще последва личния си пример от периода 2002-2004 г., трябва да наблюдаваме индекса DXY, който не би трябвало да започне да се покачва преди икономиката първа да започне да се съвзема", коментира Уулфолк.

Така че колкото по-бързо приключи рецесията, толкова по-добре за инвеститорите в доларови активи. Въпреки че американската валута зависи от много променливи, Уулфолк дава прогнозата си за начало на доларово рали още към края на настоящата година. Джоузеф Кинлан от Bank of America е съгласен с коментарите на колегата си, но прогнозира още по-ранно възстановяване на долара.

„Според мен, някъде през второто тримесечие, пазарите ще осъзнаят, че както щатската икономика първа изпадна в криза, така и ще излезе първа от нея. Тогава ентусиазмът на спекулантите ще се насочи към покупката на долари още преди ФЕД да е започнал да вдига лихвеното ниво", коментира Кинлан.

До сега Федералният резерв съкрати лихвеното ниво с 3 процентни пункта до 2.25%, в цикъл започнал още през септември миналата година. Все още не е напълно ясно, дали Бернанке и компания ще стигнат още по-далеч и ще понижат лихвата под нивото от 2%, след като в реални измерения (преизчислено с инфлацията) то вече е с отрицателна стойност.

Първи сигнал за предстоящо раздвижване на долара, може да дойде едва когато ФЕД спре да намалява лихвеното ниво. Ако обаче вземем предвид факта, че повечето икономически данни и сигнали се проявяват едва след като процесите са приключили, има шанс пазарът вече да е изтъргувал опасността от рецесия и да чака удобен момент за възстановяване.

Все пак още е твърде рано да дадем някаква по-сериозна прогноза за възстановяване на долара, като такава ще може да бъде направена едва, когато стане ясно дали вече рецесията е факт и дали ФЕД ще спре да сваля лихвеното ниво. Нека не забравяме да следим и валутния индекс DXY за първи плахи за възстановяване. В момента той е на 71 пункта.

Доларовият индекс отчете ново дъно за 2009 г.
28.07.2009 16:17


Курсът на долара падна до най-ниското си ниво през тази година спрямо този на валутите на шестте основни търговски партньори на САЩ. Причина за това станаха засилените покупки на високодоходни валути и други рискови активи, стимулирани от надеждите, че кризата е към своя край.

Стойността на доларовия индекс (DXY), който следи курса на долара спрямо кошница от шест основни валути, се понижи до 78,32 пункта днес спрямо 78,63 пункта, отчетени в понеделник. Това е най-ниската стойност на индекса от началото на тази година, предаде Bloomberg.

По-рано днес австралийският долар стигна най-високата си стойност спрямо щатската валута от края на септември миналата година. Изказването на гуверньора на централната банка на Австралия вдъхна надежда, че кризата в страната може да не се окаже толкова тежка.

Той допълни, че основната лихва може да се увеличи и преди безработицата да е достигнала своя пик. Пазарите разтълкуваха неговото изказване като знак, че централната банка е готова да затегне своята монетарна политика, след като намали лихвата до рекордно ниските 3%.

Междувременно щатският долар поевтиня с 0,5% до 94,73 йени за един долар спрямо 95,26 йени в края на валутната сесия в понеделник. Еврото напредва с 0,2% до 1,4256 долара, но не успя да атакува ключовото ниво на съпротива от 1,43 долара за едно евро.

Това може да е знак, че участниците на валутните пазари предпочитат да търгуват ден за ден и се въздържат от откриването на големи позиции в очакване на данните за брутния вътрешен продукт на САЩ в края на тази седмица.

Марк Мобиус: Най-добре печелят дългосрочните играчи


Марк Мобиус: Най-добре печелят дългосрочните играчи


"Търпение и пак търпение. Най-добре печелят дългосрочните играчи." Формулата, споделена пред "Дневник", е на Марк Мобиус. И тя е част от принципите му, които са го направили един от най-големите съвременни инвеститори.


Мобиус е портфолиомениджър в "Темпълтън асет мениджмънт", група, която само на възникващите пазари управлява около 25 млрд. долара. За съжаление обаче и този път фокусът на фондовете й заобикалят България. "Някои от капиталовите пазари в Източна Европа са много привлекателни, но ниската ликвидност е основният проблем пред българската борса", заяви Мобиус, с което всъщност отново припомни старата истина за нашия пазар, който пък поне се оказва, че все пак е в полезрението и на големите борсови играчи.

"Цените на акциите в Източна Европа са атрактивни, дори много привлекателни, например в страни като Унгария. Там някои финансови коефициенти като цена/печалба (P/Е - показател за подцененост или надцененост на една компания - бел. ред.) са много ниски, дори едноцифрени числа. Полша пък е една от малкото страни в региона, която очаква да отчете икономически растеж, но тук цените не са толкова привлекателни. Русия е друг интересен пазар", коментира Мобиус. Той е популярен с бичите си възгледи за развиващите се пазари и още в края на март заяви, че именно техните борси ще са двигател на новия възходящ тренд.

И, изглежда, е бил прав. От началото на годината индексът MSCI Emerging Markets Eastern Europe, който следи борсите в региона, е увеличил стойността си с 80%. Той изпреварва по-широкия показател MSCI Emerging Markets, който от януари е натрупал почти 70% ръст и вече е на път да пробие над 1000 пункта до равнища от началото на миналия август. И в двата индекса обаче участват по-големи и ликвидни пазари, като полския и чешкия например. За да се види какво се случва на по-малки пазари като българския, може да се използва друг индекс като DJ STOXX Eastern Europe TMI, който от януари досега печели 70%. Друга възможност е да се използва MSCI Frontier Markets - със забележката, че основната тежест в индекса се пада на компании от страни като Кувейт, Обединените арабски емирства и Нигерия. От началото на годината този показател отчита само 21% ръст.

Мобиус далеч не е единственият оптимист за източноевропейските борси. "Не си спомням някога да съм бил по-оптимистично настроен спрямо Източна Европа. Дори и сега цените изглеждат много добри на фона на котировките в другите развиващи се пазари", казва пред "Блумбърг" анализаторът на ING Маартен-Ян Бакум. "Източна Европа ще изпревари глобалния пазар. Все още съм много оптимистично настроен", коментира за агенцията и Михаел Ганске, директор "Анализи на развиващите се пазари" в Комерцбанк. Българският SOFIX пък направи близо 40% печалба за последните 6 месеца. За съжаление и това не се оказа достатъчно да привлече инвестициите на фондове от ранга на управляваните от Мобиус.

"На този етап не виждаме възможност за инвестиции в България и това се дължи на ниската ликвидност на пазара. През последните години той се разширява заради членството на страната в ЕС и липсата на данъчно облагане на печалбите, но дневните обороти остават ниски", казва Мобиус. По данни от сайта на "Франклин темпълтън инвестмънтс" управляваните от него фондове имат вложени около 25 млрд. долара на развиващите се пазари. "Всъщност освен ниската ликвидност за нас няма други значими пречки за навлизането на този пазар", допълва още Мобиус.

Засега българската борса вече започна да забравя за времената, когато дневният оборот можеше да се конкурира с този на голям супермаркет. Броят на изтъргуваните лотове нарасна забележимо през август и септември и беше съпътстван от силни повишения на индексите. Въпреки това местният пазар остава сред най-неликвидните на Балканския полуостров. По данни на БФБ през септември на борсата са сключени малко над 20 хил. сделки. За сравнение - на сръбската борса броят на сделките за същия месец е под 10 хил., над 42 хил. са направените на загребската борса транзакции, а в Букурещ сключените сделки надхвърлят 129 хил. Приблизително в същото съотношение се намират и месечните обороти на посочените пазари.

Въпреки леко възстановените обеми и поскъпналите акции Мобиус предупреждава: "Макар че сме оптимисти, важно е да осъзнаем, че на пазарите все още има нестабилност и тя ще се запази за известно време. Това означава, че ще има периоди на възход и периоди на спад." Ето защо при спад трябва да се възползваме и да купуваме евтини акции, докато в същото време преценим дългосрочните перспективи пред компанията, казва Мобиус и припомня, че за инвеститорите е много важно да запомнят няколко ключови принципа, като един от тях е вече споменатото търпение. Първо, диверсификация на инвестициите - тя е особено важна, за да се намали рискът. Ето защо инвестицията във взаимен фонд е най-добрата опция за вложение. Второ, глобален поглед - нито една страна по света не е монополист на пазара за добри възможности, трябва да се търси навсякъде. Ето защо имаме фондове, които инвестират в развиващите се пазари на глобално ниво. И трето, не инвестирайте, ако не знаете къде отиват парите ви, съветва Мобиус.

-----------------------

В дългосрочен аспект всички ще сме умрели... А иначе г-н Мобиус е прав.

Ако в началото на 80-те бяхте инвестирали на борсите, към края на 90-те щяхте да сте спечелили.

Ако преди края на 1999 г. си бяхте продали акциите и бяхте купили злато, сега щяхте да сте още по богати. 

И то само с две смени на позициите. 

Само че има много "ако" и малко хора са успели да го направят.


Затова всеки може да прави каквото пожелае с парите си, включително да играе на борсата. Поздрави.

Джордж Сорос: Който иска да рискува, да иде да работи в хедж-фонд
26.10.2009 13:10


Милиардерът Джордж Сорос също се намеси в споровете за правото на банките да раздават големи бонуси на служителите си. Според него критиките към изплащането на големи възнаграждения са напълно оправдани.

Коментирайки позитивните отчети на повечето от големите банки, занимаващи се с инвестиционно банкиране, Сорос посочи, че „печалбите не са постижение на рискови операции, а са подаръци – скрити подаръци от правителството на САЩ“, като поради тази причина печалбите не бива да бъдат използвани за изплащане на бонуси, предава City A.M.

В интервю за FT от уикенда пък милиардерът посочи, че банките не бива да прекаляват с бонусите. Ако имат трудности със задържането на служителите си, то това било лично техен проблем.

Най-логичното следствие от това според Сорос е преминаването на рисковите дилъри към хедж-фондовте. „Така рисковите играчи, които са добри в работата си, ще излязат от Goldman Sachs и ще идат в хедж-фондове, където всъщност им е мястото“.

Причината за това е, че „хедж-фондовете подлагат на риск само собствения си капитал, а не правят като банките, където се рискува с депозити или правителствени гаранции и средства“, смята Сорос.

Подобно изместване на рисковите играчи от банките би довело до ползи както за икономиката, така и за финансовия сектор, убеден е Сорос.

петък, 16 октомври 2009 г.

Сорос: Световният валутен ред е изпълнен с опасности
16.10.2009 09:19


Милиардерът Джордж Сорос обяви, че според него настоящият световен валутен ред е изпълнен с опасности и че светът се нуждае от глобална регулация. Валутата на Китай пък трябва да поскъпне, макар че това ще направи по-скъпи износните стоки на страната.

Мнението на Сорос, който стана особено популярен с огромните си спекулативни валутни позиции, е че американският долар би трябвало да поевтинее спрямо китайския юан. Само в такъв случай САЩ биха могли да преодолеят проблемите с дефицита по текущата си сметка, смята той, предава CNBC.

В настоящата ситуация обаче юанът е вързан за долара и китайската валута остава перманентно подценена. Това пък оказва натиск върху долара и той отстъпва срещу останалите основни валути. Само тази година зелените пари са изгубили около 7 на сто от стойността си спрямо водещите парични единици.

Евтиният юан прави китайските стоки по-евтини на външните пазари и поскъпвабето му би довело до забавяне на ръста на китайската икономика, смята Сорос. Причина за това ще стане изгубването на позиции, които в момента се печелят чрез изхвърлянето на играчи от пазара заради евтината китайска продукция.

Световният валутен ред е „изпълнен с опасности“, убеден е Сорос. Самите финансови пазари са изградени на погрешната основа, че оставени сами, те могат да се саморегулират. Това е причината милиардерът да е убеден, че пазарите се нуждаят от далеч по-строга регулация.

сряда, 14 октомври 2009 г.


А. Николов: Най-добрата инвестиция е в изучаване историята на пазарите

Най-добрата инвестиция в образование е изучаване историята на финансовите пазари, каза по-време на лекция пред близо 300 студенти в УНСС, Александър Николов, портфолио мениджър в УД Карол Капитал Мениджмънт.

С регистрирания спад на SOFIX с около 88% от върха до дъното, аз виждам аналогия със спада на Dow Jones Industrial Average от 1929 г. до 1932 г., който спад възлиза на 89%. Следва възстановяване от 347% за няколко години, след това спад от 52%, после нов ръст и нов спад от 25%. През цялото време индексът остава далеч от регистрираното през 1932 година дъно, каза Николов.

Затова аз очаквам подобно развитие и при SOFIX и ръст до нива 900-1000 пункта до 2 г., като по време на това движение ще имаме и сериозни опити за спад, тъй като икономическата криза ще продължи още дълго, за разлика от кризата на финансовите пазари, която вероятно може да приемем за приключена, смята Николов. Аналогията на SOFIX с движенията на Dow Jones по време на Голямата депресия ще изчезне в един момент, но засега я има, сподели анализаторът.

Ликвидността в България е ниска, което усилва движенията и в двете посоки, а на въпрос откъде ще дойдат парите за ръста на SOFIX, Николов уточни, че при текущите цени и обороти са нужни много по-малко пари, отколкото бяха нужни за поддържането на SOFIX при върховете.

Според Николов за България в момента е характерен възходящ тренд от ниска база и вследствие на преживяния голям спад в момента има интересни възможности за инвестиции. Очакват се големи инвестиции в инфраструктура, както и по-принцип ръстът в цяла Източна Европа е по-висок от този в Западна.

В Източна Европа пазарната капитализация на компаниите е ниска, тъй като малко инвеститори и емитенти са увлечени от капиталовия пазар, като това ще се променя постепенно, смята Николов.

На въпрос на студент „Не смятате ли, че доверието е загубено, тъй като се говори, че търговските банки са имали позиции на БФБ-София, които са закрили и са предизвикали загубите и на обикновения инвеститор?“ Николов отговори, че при дъно доверието е загубено, като в процеса на ръста постепенно песимистите един по един се отказват от песимизма си и купуват. И така докато всички не станат оптимисти и няма повече кой да купува, което формира връх.

Поне за момента спадът на SOFIX и другите индекси в региона е прекалено голям и не отговаря на реалната икономическа ситуация, смята Николов. Има шанс за тест на дъната от тази година, но това изглежда малко вероятно, тъй като възходящото движение от март досега е вече прекалено силно и дълготрайно и прилича на нов тренд, уточни той.

Сектори и региони 

Според Николов интересните региони за инвестиции са Азия и Латинска Америка. В Азия, без Япония, има спад от 60-70% на индексите, а Индия, Китай и Индонезия отчитат ръст на БВП дори през второто тримесечие на 2009 г. от съответно 6%, 7,9% и 4%.

Интересни за Николов са и латиноамериканските страни Бразилия и Перу, които имат ниски задължения и високи резерви.

Движенията на всички тези пазари, както и суровини и сектори могат да бъдат купени евтино и лесно чрез ETF's, уточни анализаторът.

Трите сектора, които са перспективни в момента според Николов, са на компаниите, добиващи злато, инфраструктурните дружества и тези за възобновяеми енергийни източници. Очаква се инфраструктурните инвестиции в Индия, Китай и други страни да са за 35 трлн. долара в следващите 20 години, а ЕС и САЩ имат директиви за налагане на възобновяемите енергийни източници.

Интересна суровина за Николов е захарта. Тя достига своите дъна през 2006 г., далеч преди да се разрази финансовата криза. През 2009 г. захарта поскъпва с над 70%, без никаква връзка с финансовите пазари. Според Николов именно подобни активи трябва да бъдат включвани в портфейла, за да може той да е диверсифициран, а не всичките активи в него да се движат в една посока. При захарта причината за ръста е увеличеното потребление (основно в Китай и Индия), намаленото производство и използването на захарна тръстика и за производство на биоетанол.

Петролът отчете впечатляващ спад от 145 до 35 долара за барел, а сега вече има над 100% ръст от дъното, като вероятно ще се повиши още, „но няма да стигне веднага до нови рекорди, а очаквам продължителен рейндж“, заяви анализаторът.

При златото по думите му трендът е нагоре поради страх от инфлация след налетите значителни финансови средства от централните банки. За момента инфлация няма, защото въпреки желанията на централните банки да има, парите им още не са достигнали до крайните адресати и безработицата расте, а потребителското търсене е слабо. Все пак страхът от инфлация остава. На въпрос защо се очаква златото да поскъпва, след като реално няма голямо приложение, Николов отговори, че някои го използват за бижута и в други сектори, извън които наистина приложението не е широко. Това според него обаче е важало и през 2001 г., когато златото е било 250 долара, а сега е 1050 долара за тройунция. Тоест приложението не е силен аргумент за стоп пред цената.

Относно цената на долара, Николов каза, че не очаква значителен спад спрямо текущите нива – именно защото „всички очакват да падне“. „Точно затова очаквам неготово засилване в следващата година“.
Александър Николов. Снимка: Личен архив