Марк Фабер: Кризата е просто стъпка преди тоталния срив
26.09.2009 09:11
Кризата, през която преминава светът, е само предястието преди следващия срив на финансовата система, тъй като към слабостите, които са я създали, не са насочени противодействия. Това е мнението на един от най-песимистично настроените за бъдещето икономисти Марк Фабер.
Фабер е автор на доклада Gloom, Doom and Boom и има славата на яростен критик на правителствата по отношение на антикризисните им програми. В своите публични изяви специалистът, който е сред онези, които предсказаха настоящата криза, редовно изказва мрачни прогнози за бъдещето.
„Предстои тотална и цялостна катастрофа, а настоящата криза е само предястието преди големия тотален срив на финансовите пазари и правителствата в рамките на следващите 5 или 10 години. За този период цялата система ще се взриви“, е заявил Фабер пред CNBC.
Срещата на страните от Г-20 по всяка вероятност няма да намери решение, което да предотврати бъдещ срив, тъй като хората, които трябва да наложат новите мерки са същите, които не успяха да предвидят кризата, твърди Фабер.
Проблемите от прекомерния ливъридж и неконтролирания и неограничен ръст на кредитирането, както и бюджедните дефицити и лихвените проценти в близост до нула, не станали обект на мерки за противодействие, смята специалистът.
„Моето виждане е, че срещата на Г-20 е тотална загуба на време. Нищо няма да бъде постигнато освен това да се наложат регулации, които са дори по-лоши от онези, които доведоха до всички настоящи проблеми“, убеден е Фабер.
От 2002 година насам бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан и наследникът му на поста Бен Бернанке „са успели да направят балон във всяка област“. Основен проблем според Фабер е и това, че „когато лихвените проценти са близо до нула хората са обезкуражени да спестяват и се насърчават да спекулират“.
В дългосрочен план Фабер вярва на развиващите се пазари, тъй като тяхното влияние за света се повишава. Проблемът обаче се крие в това, че подобна тенденция без съмнение ще доведе до геополитическо напрежение.
„Смятам, че хората трябва да преосмислят света и това, че те трябва да държат малко пари в САЩ, а половината си средства – в развиващите се икономики“, завършва Фабер.
неделя, 27 септември 2009 г.
неделя, 20 септември 2009 г.
Това ли е смъртта на щатския долар?
31 Август 2009 | 11:30
През последните години доларът многократно бе обявяван за мъртъв и въпреки това, точно като чудовище от филм на ужасите, отново възкръсваше само и само да докаже, че когато твърде много хора вярват в неговата кончина, той е готов за голям възход. Такива ситуации бяха налице в края на 2004 г., когато Бъфет, Сорос и Бил Гейтс обявиха зелените пари за обречена валута.
В края на 2007 и началото на 2009 в траура дори се включи и топ моделът Жизел Бюндхен. Последните седмици отново се характеризират с такъв краен негативизъм към щатския долар.
Наскоро британският „Telegraph" публикува статия със заглавие: „Това ли е смъртта на долара?". За всеки, който няма спомен какво се случи след описаните горе периоди уточнявам - последва силно оживление на щатските пари и това може да се види на историческата графика на EUR/USD, напук на мненията на тези известни личности, повечето, от които са и експерти в областта на инвестирането.
Освен това, в средата на август един от най-обективните сентимент индикатори, които изучават инвеститорските настроения, Daily Sentiment Index бе с рекордно ниска стойност от 3% бикове за американските пари. Какво показва този негативизъм? Неговото значение е точно обратно на това, което мнозинството очакват. В крайна сметка, за никого не е тайна, че пазарите винаги карат огромната маса да влезе в заблуда и именно тогава да направят голямо движение в обратната посока.
Точно така сработва принципът - много хора губят парите си, а малцина печелят. Когато към един актив има само 3% бикове и 97% мечки това означава, че вече почти всеки, който е можел да открие позиции срещу него, вече го е направил. Много трудно ще се появи нов силен натиск срещу този актив при условие, че участниците, които го търгуват вече са направили своите облози.
Откъде ще дойде изненадата? Това изобщо не е важно. Това, което има значение е, че такава ще има в най-скоро време. Наличието на екстремен сентимент означава, че дори и да продължи даден актив (доларът) да прави нови дъна, то потенциалът за спад е изключително ограничен. Огромният потенциал е в посока на поскъпването на тази валутна единица.
Всичко това, в комбинация с предупрежденията и сигналите, които ни подава графиката на USD, увеличава много вероятността за непосредственото му поскъпване и нови дъна да не бъдат регистрирани.
Нека пренесем вниманието си към валутната двойка EUR/USD, която се движи в обратната посока. С други думи, когато тази двойка пада, доларът поскъпва. Има голяма вероятност върхът регистриран на 5 август, на ниво 1.4447 да не бъде пробит. Ако все пак това се случи, следващата спирка вероятно ще бъде преди 1.4721. Там отново ще търсим входове за къси позиции, на които ще разчитаме да носят печалби в продължение на месеци или дори години.
Мнозина биха запитали защо след като е толкова очевиден наближаващият възход на долара, големите авторитети не ни предупреждават за това. Отговорът не е, че се опитват да заблудят масите. Бедата е, че те също концентрират вниманието си върху фундаментални фактори, а последните винаги и без изключение закъсняват спрямо графиките. Само онези методи за анализ, като техническият и вълновият, които изследват пряко динамиката на определен актив, могат да предложат първо ранни предупреждения и след това навременни сигнали.
Когато фундаменталните анализатори разберат, че всъщност доларът е вече във възходящ тренд, последният ще е властвал от месеци.
31 Август 2009 | 11:30
През последните години доларът многократно бе обявяван за мъртъв и въпреки това, точно като чудовище от филм на ужасите, отново възкръсваше само и само да докаже, че когато твърде много хора вярват в неговата кончина, той е готов за голям възход. Такива ситуации бяха налице в края на 2004 г., когато Бъфет, Сорос и Бил Гейтс обявиха зелените пари за обречена валута.
В края на 2007 и началото на 2009 в траура дори се включи и топ моделът Жизел Бюндхен. Последните седмици отново се характеризират с такъв краен негативизъм към щатския долар.
Наскоро британският „Telegraph" публикува статия със заглавие: „Това ли е смъртта на долара?". За всеки, който няма спомен какво се случи след описаните горе периоди уточнявам - последва силно оживление на щатските пари и това може да се види на историческата графика на EUR/USD, напук на мненията на тези известни личности, повечето, от които са и експерти в областта на инвестирането.
Освен това, в средата на август един от най-обективните сентимент индикатори, които изучават инвеститорските настроения, Daily Sentiment Index бе с рекордно ниска стойност от 3% бикове за американските пари. Какво показва този негативизъм? Неговото значение е точно обратно на това, което мнозинството очакват. В крайна сметка, за никого не е тайна, че пазарите винаги карат огромната маса да влезе в заблуда и именно тогава да направят голямо движение в обратната посока.
Точно така сработва принципът - много хора губят парите си, а малцина печелят. Когато към един актив има само 3% бикове и 97% мечки това означава, че вече почти всеки, който е можел да открие позиции срещу него, вече го е направил. Много трудно ще се появи нов силен натиск срещу този актив при условие, че участниците, които го търгуват вече са направили своите облози.
Откъде ще дойде изненадата? Това изобщо не е важно. Това, което има значение е, че такава ще има в най-скоро време. Наличието на екстремен сентимент означава, че дори и да продължи даден актив (доларът) да прави нови дъна, то потенциалът за спад е изключително ограничен. Огромният потенциал е в посока на поскъпването на тази валутна единица.
Всичко това, в комбинация с предупрежденията и сигналите, които ни подава графиката на USD, увеличава много вероятността за непосредственото му поскъпване и нови дъна да не бъдат регистрирани.
Нека пренесем вниманието си към валутната двойка EUR/USD, която се движи в обратната посока. С други думи, когато тази двойка пада, доларът поскъпва. Има голяма вероятност върхът регистриран на 5 август, на ниво 1.4447 да не бъде пробит. Ако все пак това се случи, следващата спирка вероятно ще бъде преди 1.4721. Там отново ще търсим входове за къси позиции, на които ще разчитаме да носят печалби в продължение на месеци или дори години.
Мнозина биха запитали защо след като е толкова очевиден наближаващият възход на долара, големите авторитети не ни предупреждават за това. Отговорът не е, че се опитват да заблудят масите. Бедата е, че те също концентрират вниманието си върху фундаментални фактори, а последните винаги и без изключение закъсняват спрямо графиките. Само онези методи за анализ, като техническият и вълновият, които изследват пряко динамиката на определен актив, могат да предложат първо ранни предупреждения и след това навременни сигнали.
Когато фундаменталните анализатори разберат, че всъщност доларът е вече във възходящ тренд, последният ще е властвал от месеци.
Великите трейдъри и инвеститори (част 1)
19 Септември 2009 | 07:15
95% губещи, 5% печеливши. Позната ли ви е тази статистика? Можете ли да се причислите към губещите или към печелившите трейдъри и инвеститори?
Мнозина смятат себе си за печеливши. Да, точно 95% от тези, които търгуват на борсата. Малцина от тях си признават, че това не е техният начин да печелят пари. Останалите, които ту печелят малко, ту губят много, не си признават, че са губещи.
Защо 95% от хората в крайна сметка губят парите си на борсата? Отговорите са няколко:
- Защото винаги емоциите надделяват над разума - страхът продава, а алчността купува.
- Защото използват сходни или едни и същи методи за прогнозиране на пазара. Малко факти. Около 70% от участниците на пазара използват Фундаментален анализ за оценка. Около 20-25% използват Технически анализ. Около 5% използват друг вид анализ.
Забелязахте ли странното съвпадение на цифри? Само 5% от участниците на пазара печелят и само 5% от участниците на пазара използват друг вид анализ, различен от тези на болшинството 95%.
В серия от няколко статии, ще ви запозная с инвеститори и спекуланти от тази 5-процентна част на пазара, които печелят и ползват различен метод на анализ.
Уилям Делберт Ганн
Как бихте реагирали ако някой ви докаже, че 92% от сделките, които е направил през 45-годишната си кариера като инвеститор са печеливши? Сигурно бихте го обявили за гуру, за велик инвеститор и т.н.
А как бихте реагирали ако същият този гуру и велик инвеститор ви каже, че базира анализа си върху разположението на планетите и звездите, древната математиката и геометрията? Бихте ли обявили този човек за луд? Не мисля.
Уилям Ганн е роден на 6 Юни 1878 в Тексас, САЩ. На 24-годишна възраст той сключва първата си сделка с фючърси на памук. 53 год. по-късно е изкарал повече от 50 млн. долара, търгувайки на борсата.
През 1909 г., Ганн е наблюдаван в продължение на един месец как търгува от Ричърд Уикоф, репортер от списание в сферата на инвестициите. За учудване на репортера, Ганн реализира повече от 1000% доходност за този период. Сключил е 286 сделки, 264 от тях печеливши (92.3% успеваемост). Сключвал е по 1 сделка средно на всеки 20 мин. В един от дните е сключил общо 16 сделки, при 8 от които е познал екстремумите.
По думите на приятеля на Ганн, Уилям Гили, една от най-странните прогнози е била направена от Ганн през лятото на 1909 г. когато той предвидил, че септемврийският фючърс на пшеницата ще се продава на 1.20 долара. В последния ден на търговия на фючърса, 1 час преди затваряне, той се е търгувал на цена от 1.08 долара. В последствие обаче, пшеницата отбелязва невиждан ръст в последният час на търговия и завършва на... познайте колко... 1.20 долара!
Методи
Ганн твърдял, че методите му се базират основно на древните математически принципи. Какви са тези математически принципи?
Според Уилям Ганн 360 градуса на кръга и цифрите от 1 до 9 са първоизточника на математиката. В кръг можете да поставите квадрат или триъгълник. Извън кръга също можете да поставите квадрат или триъгълник. Според него тези конструкции, всъщност са измеренията на пазара. Доста странно нали?
Всъщност Ганн е вярвал, че върховете и дъната на пазара са свързани с математически принципи. Той е твърдял, че ако има времето и цените на историческите върхове и дъна на даден пазар, чрез неговите принципи, той ще посочи бъдещите точки на обръщане. Ганн е твърдял, че за всяка прогноза направена от него, е имал доказателство от астрологията и математиката.
Прогнози
Ганн е правил годишни прогнози, които е разпращал на свои клиенти. Счита се, че те са били "път към богатството" за всеки, който е бил абониран за тях.
Една година по-рано, през септември 1928, в годишното си писмо към клиентите, Ганн предсказва с особена точност месеца, през който ще започне Великата депресия - септември 1929. Всъщност върхът на Dow Jones от 386.10 е направен на 3 септември 1929. Само два месеца по-късно, стойността на индекса пада под 200 пункта. Мечият пазар, в крайна сметка, свършва през 1932 г., при нива за Dow Jones от 40.56 пункта.
19 Септември 2009 | 07:15
95% губещи, 5% печеливши. Позната ли ви е тази статистика? Можете ли да се причислите към губещите или към печелившите трейдъри и инвеститори?
Мнозина смятат себе си за печеливши. Да, точно 95% от тези, които търгуват на борсата. Малцина от тях си признават, че това не е техният начин да печелят пари. Останалите, които ту печелят малко, ту губят много, не си признават, че са губещи.
Защо 95% от хората в крайна сметка губят парите си на борсата? Отговорите са няколко:
- Защото винаги емоциите надделяват над разума - страхът продава, а алчността купува.
- Защото използват сходни или едни и същи методи за прогнозиране на пазара. Малко факти. Около 70% от участниците на пазара използват Фундаментален анализ за оценка. Около 20-25% използват Технически анализ. Около 5% използват друг вид анализ.
Забелязахте ли странното съвпадение на цифри? Само 5% от участниците на пазара печелят и само 5% от участниците на пазара използват друг вид анализ, различен от тези на болшинството 95%.
В серия от няколко статии, ще ви запозная с инвеститори и спекуланти от тази 5-процентна част на пазара, които печелят и ползват различен метод на анализ.
Уилям Делберт Ганн
Как бихте реагирали ако някой ви докаже, че 92% от сделките, които е направил през 45-годишната си кариера като инвеститор са печеливши? Сигурно бихте го обявили за гуру, за велик инвеститор и т.н.
А как бихте реагирали ако същият този гуру и велик инвеститор ви каже, че базира анализа си върху разположението на планетите и звездите, древната математиката и геометрията? Бихте ли обявили този човек за луд? Не мисля.
Уилям Ганн е роден на 6 Юни 1878 в Тексас, САЩ. На 24-годишна възраст той сключва първата си сделка с фючърси на памук. 53 год. по-късно е изкарал повече от 50 млн. долара, търгувайки на борсата.
През 1909 г., Ганн е наблюдаван в продължение на един месец как търгува от Ричърд Уикоф, репортер от списание в сферата на инвестициите. За учудване на репортера, Ганн реализира повече от 1000% доходност за този период. Сключил е 286 сделки, 264 от тях печеливши (92.3% успеваемост). Сключвал е по 1 сделка средно на всеки 20 мин. В един от дните е сключил общо 16 сделки, при 8 от които е познал екстремумите.
По думите на приятеля на Ганн, Уилям Гили, една от най-странните прогнози е била направена от Ганн през лятото на 1909 г. когато той предвидил, че септемврийският фючърс на пшеницата ще се продава на 1.20 долара. В последния ден на търговия на фючърса, 1 час преди затваряне, той се е търгувал на цена от 1.08 долара. В последствие обаче, пшеницата отбелязва невиждан ръст в последният час на търговия и завършва на... познайте колко... 1.20 долара!
Методи
Ганн твърдял, че методите му се базират основно на древните математически принципи. Какви са тези математически принципи?
Според Уилям Ганн 360 градуса на кръга и цифрите от 1 до 9 са първоизточника на математиката. В кръг можете да поставите квадрат или триъгълник. Извън кръга също можете да поставите квадрат или триъгълник. Според него тези конструкции, всъщност са измеренията на пазара. Доста странно нали?
Всъщност Ганн е вярвал, че върховете и дъната на пазара са свързани с математически принципи. Той е твърдял, че ако има времето и цените на историческите върхове и дъна на даден пазар, чрез неговите принципи, той ще посочи бъдещите точки на обръщане. Ганн е твърдял, че за всяка прогноза направена от него, е имал доказателство от астрологията и математиката.
Прогнози
Ганн е правил годишни прогнози, които е разпращал на свои клиенти. Счита се, че те са били "път към богатството" за всеки, който е бил абониран за тях.
Една година по-рано, през септември 1928, в годишното си писмо към клиентите, Ганн предсказва с особена точност месеца, през който ще започне Великата депресия - септември 1929. Всъщност върхът на Dow Jones от 386.10 е направен на 3 септември 1929. Само два месеца по-късно, стойността на индекса пада под 200 пункта. Мечият пазар, в крайна сметка, свършва през 1932 г., при нива за Dow Jones от 40.56 пункта.
Когато всички очакват нещо... се случва обратното!
18 Септември 2009 | 16:16
Всички инвеститори са чували тезата „купувай на слухове, продавай на новини", но едва ли много от тях са се замисляли какво стои в основата на това правило.
В теорията за инвеститорското поведение съществува нещо като понятие „ефект на стадото". При нея масата инвеститори имат склонност да вярват в определена теза. Щом всички си мислят, че знаят нещо и движат пазара в тази посока, то най-вероятно не се случва така.
Тук важи постулатът „ако нещо е твърде очевидно, то най-вероятно нещата не стоят точно по този начин".
Доказателства за тези твърдения има много. Така например, след две десетилетия на огромен ентусиазъм, свързан с технологичния сектор, през март 2000 година нивото на оптимизъм сред инвеститорите за сектора е било 65.7%. Едва 11.1% от инвеститорите са били мечи настроени.
Тогава е бил достигнат и върха на индекса, следящ представянето на технологичните компании, а това станахме свидетели на невероятен спад.
Същото се е случило и при дъното, постигнато от щатските индекси през октомври 2002 година, когато Dow Jones бе при ниво от 7 500 пункта, а широкият S&P 500 при 800 пункта.
В този момент, когато посоката се е обърнала, инвеститорите с негативни очаквания за по-нататъшни понижения са били 54.8% от всички.
Последвало е повишение, отвело някои от индексите до исторически рекорди, като Dow Jones и S&P 500 са добавили по близо 50% от дъната си през 2002 година.
При достигането на пика, разбира се, „бичите нагласи" отново са достигнали рекордна стойност, като такива очаквания са имали 54.6% от всички инвеститори, докато „мечите" са били едва 16.5%.
И какво се случи през март тази година, когато пазарите отново достигнаха дъна, невиждани от 12 години насам? Инвеститорите с бичи нагласи почти се стопиха, като съставляваха едва 18.9% от всички.
Над 70% от инвеститорите бяха с мечи възгледи, а 47.2% от всички професионални съветници, смятаха, че акциите ще продължат да падат. Само 26.4% смятаха, че ни очакват по-добри времена.
Всички знаем какво се случи от тогава до момента, като широкият индекс добави 50% към стойността си - постижение, което индексът не е достигал за толкова кратък срок в историята си.
Какво очакват инвеститорите днес?
През август, 51% от инвеститорите и 51.6% от анализаторите са с положителни нагласи за бъдещата посока на пазара, което е мнозинство. Разбира се, преди да станем свидетели на евентуално връщане на индексите, е възможно този процент да продължи да се повишава, което да се изразява във възходящо движение. Доста е възможно обаче, именно прекомерно големият оптимизъм на инвеститорите, че всичко лошо е свършило, да им изиграе лоша шега, смятат специалистите от ЕТF.
Най-вероятно всичко казано до тук можем да отнесем и към родната действителност. За съжаление обаче, тук липсва база от данни относно инвеститорския сентимент.
18 Септември 2009 | 16:16
Всички инвеститори са чували тезата „купувай на слухове, продавай на новини", но едва ли много от тях са се замисляли какво стои в основата на това правило.
В теорията за инвеститорското поведение съществува нещо като понятие „ефект на стадото". При нея масата инвеститори имат склонност да вярват в определена теза. Щом всички си мислят, че знаят нещо и движат пазара в тази посока, то най-вероятно не се случва така.
Тук важи постулатът „ако нещо е твърде очевидно, то най-вероятно нещата не стоят точно по този начин".
Доказателства за тези твърдения има много. Така например, след две десетилетия на огромен ентусиазъм, свързан с технологичния сектор, през март 2000 година нивото на оптимизъм сред инвеститорите за сектора е било 65.7%. Едва 11.1% от инвеститорите са били мечи настроени.
Тогава е бил достигнат и върха на индекса, следящ представянето на технологичните компании, а това станахме свидетели на невероятен спад.
Същото се е случило и при дъното, постигнато от щатските индекси през октомври 2002 година, когато Dow Jones бе при ниво от 7 500 пункта, а широкият S&P 500 при 800 пункта.
В този момент, когато посоката се е обърнала, инвеститорите с негативни очаквания за по-нататъшни понижения са били 54.8% от всички.
Последвало е повишение, отвело някои от индексите до исторически рекорди, като Dow Jones и S&P 500 са добавили по близо 50% от дъната си през 2002 година.
При достигането на пика, разбира се, „бичите нагласи" отново са достигнали рекордна стойност, като такива очаквания са имали 54.6% от всички инвеститори, докато „мечите" са били едва 16.5%.
И какво се случи през март тази година, когато пазарите отново достигнаха дъна, невиждани от 12 години насам? Инвеститорите с бичи нагласи почти се стопиха, като съставляваха едва 18.9% от всички.
Над 70% от инвеститорите бяха с мечи възгледи, а 47.2% от всички професионални съветници, смятаха, че акциите ще продължат да падат. Само 26.4% смятаха, че ни очакват по-добри времена.
Всички знаем какво се случи от тогава до момента, като широкият индекс добави 50% към стойността си - постижение, което индексът не е достигал за толкова кратък срок в историята си.
Какво очакват инвеститорите днес?
През август, 51% от инвеститорите и 51.6% от анализаторите са с положителни нагласи за бъдещата посока на пазара, което е мнозинство. Разбира се, преди да станем свидетели на евентуално връщане на индексите, е възможно този процент да продължи да се повишава, което да се изразява във възходящо движение. Доста е възможно обаче, именно прекомерно големият оптимизъм на инвеститорите, че всичко лошо е свършило, да им изиграе лоша шега, смятат специалистите от ЕТF.
Най-вероятно всичко казано до тук можем да отнесем и към родната действителност. За съжаление обаче, тук липсва база от данни относно инвеститорския сентимент.
четвъртък, 17 септември 2009 г.
Борсите влязоха в технологична надпревара
Способността на регулаторите да контролират информацията е крайно ограничена
16.09.2009 14:45:04
NYSE Euronext работи по нова версия на Universal Trading Platform, която ще увеличи пропускателната способност на платформата NYSE Arca от 200 хил. на 300 хил. съобщения в секунда.
Снимка: ЕПА-БГНЕС
Джереми Грант
В борсовата търговия, както и в компютърните технологии е добре да разполагате с възможно най-широките канали за изпращане и получаване на данни – колкото по-голям е капацитетът, толкова повече информация минава и съответно по-голям брой сделки могат да се извършат.
Това обяснява защо Лондонската фондова борса (LSE) се кани да придобие шриланкийската компания Millennium IT като част от цялостната ревизия на технологията си за обработване на информация.
Подобно на други борси, LSE се бори за дял от световния поток търгувани акции. Жизненоважно за привличането му е способността на една борса да поема пуснатите от трейдърите електронни съобщения „купува“ и „продава“ още преди да стигнат етапа на реализация. Именно това се разбира под капацитет или пропускателна способност.
Налагането на алгоритмичната и високочестотната търговия предизвика експлозивен скок в броя на съобщенията, който е един от факторите за ръста от 120% в търгувания обем акции в САЩ през последните три години. Той принуждава борсите да влязат в технологична надпревара, за да останат в играта.
„Борсите са основавани с представата, че значителна част от изпратените съобщения ще се трансформират в сделки“, казва анализаторът от Bernstein Research Дирк Хофман-Бекинг. „Високочестотната търговия обаче напълно промени параметрите. Сега трябва да сте в състояние да обработвате огромно количество съобщения, за да привлечете потока от ордери“, продължава той.
Сделката на LSE с Millennium IT ще й помогне да увеличи пропускателната си способност от 20 хил. съобщения в секунда на 1 млн., което е огромен скок.
В момента LSE изостава от Chi-X Europe (225 хил.), една от многото малки платформи, конкуриращи се с утвърдените борси на Стария континент.
Подобни промени в капацитета се предприемат и в Северна Америка. Миналата седмица Chi-X Canada заяви, че е увеличила потенциала на търговската си платформа на 175 хил. съобщения в секунда, което е ръст от 500%.
Трансатлантическата Nasdaq OMX извърши мащабно надграждане на системата си Inet, в това число и увеличаване на капацитета до над 1 млн. съобщения в секунда.
Конкурентната NYSE Euronext работи по нова версия на своята Universal Trading Platform, която от следващия месец ще увеличи пропускателната способност на платформата за акции и опции NYSE Arca от 200 хил. на 300 хил. съобщения в секунда.
„Когато получавате много ордери от трейдърите, използващи алгоритмична и високочестотна търговия, те се интересуват най-вече от пълната предсказуемост на капацитета на борсата да поеме тези ордери“, казва Антъни Атия, ръководител на програмата UTP.
Колкото и полезни за пазарите да изглеждат тези развития, скоростта им повдига въпроса: „Могат ли регулаторите да се движат успоредно с тях?“
Крис Пикълс от британската телекомуникационна компания BT, в която оглавява звеното за борсови технологии, казва, че регулаторите обикновено се съсредоточават върху разглеждането на данните постфактум, а не върху проследяването им в реално време.
„Всъщност способността на регулаторите да контролират информацията е крайно ограничена. Именно към това трябва да се стремим, и то във възможно най-кратки срокове“, смята той.
Способността на регулаторите да контролират информацията е крайно ограничена
16.09.2009 14:45:04
NYSE Euronext работи по нова версия на Universal Trading Platform, която ще увеличи пропускателната способност на платформата NYSE Arca от 200 хил. на 300 хил. съобщения в секунда.
Снимка: ЕПА-БГНЕС
Джереми Грант
В борсовата търговия, както и в компютърните технологии е добре да разполагате с възможно най-широките канали за изпращане и получаване на данни – колкото по-голям е капацитетът, толкова повече информация минава и съответно по-голям брой сделки могат да се извършат.
Това обяснява защо Лондонската фондова борса (LSE) се кани да придобие шриланкийската компания Millennium IT като част от цялостната ревизия на технологията си за обработване на информация.
Подобно на други борси, LSE се бори за дял от световния поток търгувани акции. Жизненоважно за привличането му е способността на една борса да поема пуснатите от трейдърите електронни съобщения „купува“ и „продава“ още преди да стигнат етапа на реализация. Именно това се разбира под капацитет или пропускателна способност.
Налагането на алгоритмичната и високочестотната търговия предизвика експлозивен скок в броя на съобщенията, който е един от факторите за ръста от 120% в търгувания обем акции в САЩ през последните три години. Той принуждава борсите да влязат в технологична надпревара, за да останат в играта.
„Борсите са основавани с представата, че значителна част от изпратените съобщения ще се трансформират в сделки“, казва анализаторът от Bernstein Research Дирк Хофман-Бекинг. „Високочестотната търговия обаче напълно промени параметрите. Сега трябва да сте в състояние да обработвате огромно количество съобщения, за да привлечете потока от ордери“, продължава той.
Сделката на LSE с Millennium IT ще й помогне да увеличи пропускателната си способност от 20 хил. съобщения в секунда на 1 млн., което е огромен скок.
В момента LSE изостава от Chi-X Europe (225 хил.), една от многото малки платформи, конкуриращи се с утвърдените борси на Стария континент.
Подобни промени в капацитета се предприемат и в Северна Америка. Миналата седмица Chi-X Canada заяви, че е увеличила потенциала на търговската си платформа на 175 хил. съобщения в секунда, което е ръст от 500%.
Трансатлантическата Nasdaq OMX извърши мащабно надграждане на системата си Inet, в това число и увеличаване на капацитета до над 1 млн. съобщения в секунда.
Конкурентната NYSE Euronext работи по нова версия на своята Universal Trading Platform, която от следващия месец ще увеличи пропускателната способност на платформата за акции и опции NYSE Arca от 200 хил. на 300 хил. съобщения в секунда.
„Когато получавате много ордери от трейдърите, използващи алгоритмична и високочестотна търговия, те се интересуват най-вече от пълната предсказуемост на капацитета на борсата да поеме тези ордери“, казва Антъни Атия, ръководител на програмата UTP.
Колкото и полезни за пазарите да изглеждат тези развития, скоростта им повдига въпроса: „Могат ли регулаторите да се движат успоредно с тях?“
Крис Пикълс от британската телекомуникационна компания BT, в която оглавява звеното за борсови технологии, казва, че регулаторите обикновено се съсредоточават върху разглеждането на данните постфактум, а не върху проследяването им в реално време.
„Всъщност способността на регулаторите да контролират информацията е крайно ограничена. Именно към това трябва да се стремим, и то във възможно най-кратки срокове“, смята той.
сряда, 16 септември 2009 г.
Сорос призова Ирак да не плаща дълговете си
От "Дневник"
Последна промяна в 15:01 на 21 май 2003, 22 прочитания, 0 коментара
Надявам се Ирак никога да не изплати дълговете към кредиторите си, натрупани по време на управлението на Саддам Хюсеин, защото само така ще се прекрати практиката да се дават заеми на диктатори. Това заяви американският милиардер Джордж Сорос по време на пресконференция в централата на ООН в Ню Йорк. В изказването си пред медиите финансистът изрази опасението, че проекторезолюцията за снемане на санкциите, наложени на Ирак преди повече от десет години, ограничава възможностите на иракчаните сами да управляват страната и ресурсите си. Той предупреди, че въпреки промените документът все още формулира Ирак като "американски протекторат, санкциониран от ООН и финансиран от иракските петролни богатства". "Опасявам се, че докато САЩ спечелиха войната, ние губим мира и е абсолютно необходимо ООН да стъпи на сцената и... да ни изкара от бъркотията, в която се намираме в момента", подчерта Сорос. Той настоя, че не коалиционните сили, а ООН трябва да поеме водещата роля в сформирането на новата иракска администрация.
Фондация "Отворено общество" ще финансира създаването на група за мониторинг на дейността на американските представители в Ирак, обяви милиардерът. Нейната цел ще бъде да следи дали САЩ не извършват нарушения при управлението на иракските петролни ресурси. Сорос уточни, че наблюдателите ще действат по примера на т.нар. Каспийска инициатива, в която страните от региона участват в мониторинга на разработването на петрола. Сорос похвали Фонда за развитие на Ирак, предвиден в новата резолюция, където ще се депозират приходите от петрола. "Има обаче едно широкоразпространено усещане, че тази война се води само заради петрола и заради компании като "Халибъртън" и "Бехтел", допълни Сорос. "И мисля, че е в интерес на самите САЩ да успокоят страстите и да направят присъствието си в Ирак още по-прозрачно", подчерта финансистът, цитиран от АП.
Сорос изрази недоволство и от икономическата политика на администрацията на Буш. В интервю за Си Ен Би магнатът обяви, че в знак на протест продава доларите си. "В момента поддържам къса позиция срещу долара", заяви той. "Чух какво каза министърът на финансите Джон Сноу. Кой съм аз, че да му противореча", отбеляза финансистът, като уточни, че разменя запасите си в американска валута за евро, австралийски, канадски и новозеландски долари. Сорос допълни, че действията му са провокирани от нежеланието на президентската администрация да продължи политиката на силния долар. В изказването си милиардерът се позова на думите на Сноу от миналата седмица, когато той съобщи, че САЩ нямат нужда от силен долар. Сорос определи политиката на Сноу като "погрешна и безотговорна" и обвини американската администрация, че се опитва да стимулира националната икономика за сметка на другите страни в света. "Този подход може да бъде наречен за по-кратко "разори съседа", отбеляза милиардерът. "Тази администрация се чувства добре, когато пречи на Франция и Германия, но това няма да помогне особено на САЩ. Да, американските стоки за износ ще станат по-конкурентоспособни, но за кого ще изнасяме всъщност", коментира финансистът. И заяви, че споделя мнението на друг американски милиардер - Уорън Бъфет, който пред "Вашингтон пост" заяви, че администрацията на Буш налага "вуду икономика".
От "Дневник"
Последна промяна в 15:01 на 21 май 2003, 22 прочитания, 0 коментара
Надявам се Ирак никога да не изплати дълговете към кредиторите си, натрупани по време на управлението на Саддам Хюсеин, защото само така ще се прекрати практиката да се дават заеми на диктатори. Това заяви американският милиардер Джордж Сорос по време на пресконференция в централата на ООН в Ню Йорк. В изказването си пред медиите финансистът изрази опасението, че проекторезолюцията за снемане на санкциите, наложени на Ирак преди повече от десет години, ограничава възможностите на иракчаните сами да управляват страната и ресурсите си. Той предупреди, че въпреки промените документът все още формулира Ирак като "американски протекторат, санкциониран от ООН и финансиран от иракските петролни богатства". "Опасявам се, че докато САЩ спечелиха войната, ние губим мира и е абсолютно необходимо ООН да стъпи на сцената и... да ни изкара от бъркотията, в която се намираме в момента", подчерта Сорос. Той настоя, че не коалиционните сили, а ООН трябва да поеме водещата роля в сформирането на новата иракска администрация.
Фондация "Отворено общество" ще финансира създаването на група за мониторинг на дейността на американските представители в Ирак, обяви милиардерът. Нейната цел ще бъде да следи дали САЩ не извършват нарушения при управлението на иракските петролни ресурси. Сорос уточни, че наблюдателите ще действат по примера на т.нар. Каспийска инициатива, в която страните от региона участват в мониторинга на разработването на петрола. Сорос похвали Фонда за развитие на Ирак, предвиден в новата резолюция, където ще се депозират приходите от петрола. "Има обаче едно широкоразпространено усещане, че тази война се води само заради петрола и заради компании като "Халибъртън" и "Бехтел", допълни Сорос. "И мисля, че е в интерес на самите САЩ да успокоят страстите и да направят присъствието си в Ирак още по-прозрачно", подчерта финансистът, цитиран от АП.
Сорос изрази недоволство и от икономическата политика на администрацията на Буш. В интервю за Си Ен Би магнатът обяви, че в знак на протест продава доларите си. "В момента поддържам къса позиция срещу долара", заяви той. "Чух какво каза министърът на финансите Джон Сноу. Кой съм аз, че да му противореча", отбеляза финансистът, като уточни, че разменя запасите си в американска валута за евро, австралийски, канадски и новозеландски долари. Сорос допълни, че действията му са провокирани от нежеланието на президентската администрация да продължи политиката на силния долар. В изказването си милиардерът се позова на думите на Сноу от миналата седмица, когато той съобщи, че САЩ нямат нужда от силен долар. Сорос определи политиката на Сноу като "погрешна и безотговорна" и обвини американската администрация, че се опитва да стимулира националната икономика за сметка на другите страни в света. "Този подход може да бъде наречен за по-кратко "разори съседа", отбеляза милиардерът. "Тази администрация се чувства добре, когато пречи на Франция и Германия, но това няма да помогне особено на САЩ. Да, американските стоки за износ ще станат по-конкурентоспособни, но за кого ще изнасяме всъщност", коментира финансистът. И заяви, че споделя мнението на друг американски милиардер - Уорън Бъфет, който пред "Вашингтон пост" заяви, че администрацията на Буш налага "вуду икономика".
15 фев 2005
Милиардерите Уорън Бъфет и Джордж Сорос са увеличили дела си във водещите в света кабелни оператори - американските "Комкаст" и "Тайм Уорнър", съобщи "Блумбърг". Бъфет чрез "Бъркшайр Хетауей" е удвоил собствеността си в най-големия оператор в света "Комкаст" до 10 млн. акции, оценявани на $328.4 млн.
Чрез едноименния си инвестиционен фонд Сорос пък е купил 2.6 млн. акции от втория по големина в сектора в Щатите "Тайм Уорнър", чиято стойност се изчислява на $50.5 млн. Двамата са се възползвали от временния стапад на цените на акциите на двата оператора, регистрирани през август миналата година.
Милиардерите Уорън Бъфет и Джордж Сорос са увеличили дела си във водещите в света кабелни оператори - американските "Комкаст" и "Тайм Уорнър", съобщи "Блумбърг". Бъфет чрез "Бъркшайр Хетауей" е удвоил собствеността си в най-големия оператор в света "Комкаст" до 10 млн. акции, оценявани на $328.4 млн.
Чрез едноименния си инвестиционен фонд Сорос пък е купил 2.6 млн. акции от втория по големина в сектора в Щатите "Тайм Уорнър", чиято стойност се изчислява на $50.5 млн. Двамата са се възползвали от временния стапад на цените на акциите на двата оператора, регистрирани през август миналата година.
15 фев 2005
Милиардерите Уорън Бъфет и Джордж Сорос са увеличили дела си във водещите в света кабелни оператори - американските "Комкаст" и "Тайм Уорнър", съобщи "Блумбърг". Бъфет чрез "Бъркшайр Хетауей" е удвоил собствеността си в най-големия оператор в света "Комкаст" до 10 млн. акции, оценявани на $328.4 млн.
Чрез едноименния си инвестиционен фонд Сорос пък е купил 2.6 млн. акции от втория по големина в сектора в Щатите "Тайм Уорнър", чиято стойност се изчислява на $50.5 млн. Двамата са се възползвали от временния стапад на цените на акциите на двата оператора, регистрирани през август миналата година.
Милиардерите Уорън Бъфет и Джордж Сорос са увеличили дела си във водещите в света кабелни оператори - американските "Комкаст" и "Тайм Уорнър", съобщи "Блумбърг". Бъфет чрез "Бъркшайр Хетауей" е удвоил собствеността си в най-големия оператор в света "Комкаст" до 10 млн. акции, оценявани на $328.4 млн.
Чрез едноименния си инвестиционен фонд Сорос пък е купил 2.6 млн. акции от втория по големина в сектора в Щатите "Тайм Уорнър", чиято стойност се изчислява на $50.5 млн. Двамата са се възползвали от временния стапад на цените на акциите на двата оператора, регистрирани през август миналата година.
Топ модел се превръща във финансов гуру
От Даниел Кръстев, Ивайло Груев
Последна промяна в 15:52 на 18 ное 2007, 812 прочитания, 0 коментара
Уголемяване
www.home-brokers.com
Улавянето на екстремните настроения на инвеститорите е изключително тежка задача за анализаторите. За да бъде една прогноза достатъчно успешна, е нужно да бъдат уловени не очакванията на част от инвеститорската общност, а да е налице повсеместна еуфория или тотално отчаяние за конкретен инвестиционен инструмент. Съществуват три най-често срещани метода за установяването на сентимента. Единият е директно допитване до инвеститорите (индивидуални и институционални). При втория се използват различни косвени методи, като например индекс на волатилността (VIX). Третият метод се занимава с проследяването на медийните изяви, касаещи търгувания актив.
Първите два модела за изучаване на сентимента е възможно да бъдат измерени количествено и следователно може да се представи графика, която да бъде подложена на анализ и да се установи дали сентиментът е в тренд на подобряване или влошаване. По време на подем в обществените настроения е нормално да има възход на инструмента, чийто сентимент се изследва. Докато настроенията са в упадък, трендът ще бъде низходящ, а всеки пък когато търгуваният актив е в екстремно ниво на очаквания, следва преобръщане. При екстремно бичи настроения следва спад, а при крайно мечи започва трайно покачване.
През последните години щатският долар поевтиня с 36% спрямо кошницата от останалите световни валути, а спрямо еврото направи ново историческо дъно на 9 ноември. Едновременно с това всяко лъскаво списание и медия се надпреварват да коментират темата за "умиращият долар".
Нека обаче си припомним подобна ситуация от преди точно три години. В края на 2004 г. технологичният титан Бил Гейтс направи публично изказване "Старият долар ще продължи да върви надолу", докато най-великият инвеститор на всички времена, Уорън Бъфет, откри позиция срещу долара за 21.4 милиарда. Заслужава си да се обърне внимание, че той не направи подобно нещо през 2002 г., когато всъщност започва голямото поевтиняване. Скоро след изказването на Гейтс и откриването на късата позиция на Бъфет към тях се присъедини и Джордж Сорос с мнение за мрачната перспектива пред зелените пари. Само няколко седмици по-късно на 30 декември 2004 г. "цар долар" преобърна тренда в посока нагоре с ръст, който продължи до края на 2005 г., възстановявайки около 15% от загубената стойност.
С това свое действие Бъфет допусна една от най-сериозните инвестиционни грешки, която донесе на неговия фонд Berkshire Hathaway текуща загуба в края на 2005 г. от 900 милиона долара. Точно тогава той инкасира според медийните съобщения 10% от тази загуба за около 90 милиона долара.
За пореден път в историята на пазарите стана ясно, че когато мнението за един актив стане прекалено крайно, е време той да смени своята посока. Всъщност, когато песимизмът към даден инструмент е в нормални дози, не е налице сигнал за покупка. Нужно е сентиментът да достигне краен екстремум.
В такъв случай как да бъде уловена границата между едното състояние и другото е логичен въпрос, защото никак не е лесно да се забележи разликата между лошата перспектива и отчайващата, както между добрата и прекрасната? В общи линии ориентация можем да получим за подобно екстремно състояние, когато необичайни неща се превърнат в нещо съвсем естествено на страниците на медиите. Ако се върнем към зимата на 2004 г., ще видим, че проклятието към долара не е епизодично изричано от страна на медиите, а е рефрен, който се припява от всички. Например по същото време Newsweek на своята корица помества разтърсващ материал, в който щатският долар е подигран и унизен от останалите валути.
Нека се върнем отново в наши дни, т.е. в средата на ноември 2007 г. Доларът е още по-евтин спрямо еврото, а мечият сентимент към тази валута е обхванал всяко кътче по света. Кулминацията идва на 5 ноември, когато Блумбърг подписва смъртната присъда на американската валута с изказване на най-богатата манекенка Жизел Бюндхен. Световноизвестният топ модел се оказва способна не само да разтуптява мъжките сърца, но и да предлага своите препоръки за разпродажба на щатския долар. Този път мнението, изказано от авторитетна медия, не е на бизнес магнат или финансов гуру, а на популярна личност, която се прослави в света на модата освен със своята красота, но и с таланта си да управлява своето богатство. Именно в ситуации, когато в медиите се случи нещо толкова необичайно като инвестиционни препоръки на един топ модел, може да се приеме, че екстремният сентимент е достигнат. Оттук нататък трябва само да се чака кога ластикът ще спре да се разтяга и да последва голямо контриращо движение в полза на долара. Подобно движение може вече да започва, но не бива да изключваме и още няколко седмици живот за мечките при USD.
Освен негативните настроения на медиите по отношение на щатския долар, ако се проследи графиката на така наречения дневен сентимент индекс (DSI), става ясно, че ежедневното допитване към участниците в търговията на Forex демонстрира също екстремно мечи очаквания. През последните месеци този специфичен сентимент индикатор многократно достигаше свръх негативни стойности за долара и екстремно положителни за европейската валута. През октомври бе достигнат нов рекорд при този индекс и 91% от участниците заложиха за поскъпване на еврото и поевтиняване на долара. Фактор, показващ по всички фронтове, че зелените пари се приемат като бита карта.
За съжаление на всички, които очакват с нетърпение символът на Америка да започне своето голямо рали, ще кажем, че от гореописаната информация не можем да получим сигнали за начало на доларовото поскъпване. Съществува голяма разлика между сигнал и предупреждение. Сигналът е критерий в техническия анализ, който предлага моментално решение и трейдърът може да предприеме действия за откриване на дълги и къси позиции, докато предупреждението само ни известява, че даден тренд е към своя край и е време да се готвим за нов тренд в другата посока на досегашния. Единственият източник на сигнали е графиката на различните валутни двойки.
Едно подробно изучаване на тези, в които участва щатският долар, показва, че все още динамиката на тази валута не демонстрира ясни сигнали за преобръщане. Макар EUR/USD да не изключва още дъна за зелените пари, все пак има и такава двойка, която изглежда все по-готова за начало на възходящ тренд при долара. Когато се разгледа съотношението му спрямо канадския долар, съгласно динамиката от последната седмица, може да се достигне до заключение, че има завършени пет вълни нагоре и следователно бичият сценарий за USD изглежда все по-вероятен. Сега обаче е необходимо след петовълнието нагоре да последва корективна тройка надолу, която в идеалния случай ще достигне до посочените нива на Фибоначи и едва тогава ще имаме повод да купуваме долари
В крайна сметка трябва да се има предвид, че независимо от екстремния негативен сентимент, който властва над пазара и подтиква още повече хора да търгуват срещу долара, онзи фактор, който остава с най-голям приоритет за техническия анализатор, е динамиката на цената. Именно там могат да бъдат идентифицирани сигналите, които изглеждат благоприятни за растеж на щатската валута, поне в сравнение с канадската. За да получим обаче и още сигнали, придружени от потвърждения, ще са нужни поне още няколко седмици. За всички онези, които вече са уморени да чакат, ще припомним, че нетърпението се наказва жестоко от пазара и че едно изчакване от седмици или месец не би могло да се нарече закъснение. Ако става дума за сценарий, при който доларът ще започне поскъпване, то ще продължи с години. Това ще позволи на търпеливите да спечелят от покачването на щатската валута с нисък риск.
От Даниел Кръстев, Ивайло Груев
Последна промяна в 15:52 на 18 ное 2007, 812 прочитания, 0 коментара
Уголемяване
www.home-brokers.com
Улавянето на екстремните настроения на инвеститорите е изключително тежка задача за анализаторите. За да бъде една прогноза достатъчно успешна, е нужно да бъдат уловени не очакванията на част от инвеститорската общност, а да е налице повсеместна еуфория или тотално отчаяние за конкретен инвестиционен инструмент. Съществуват три най-често срещани метода за установяването на сентимента. Единият е директно допитване до инвеститорите (индивидуални и институционални). При втория се използват различни косвени методи, като например индекс на волатилността (VIX). Третият метод се занимава с проследяването на медийните изяви, касаещи търгувания актив.
Първите два модела за изучаване на сентимента е възможно да бъдат измерени количествено и следователно може да се представи графика, която да бъде подложена на анализ и да се установи дали сентиментът е в тренд на подобряване или влошаване. По време на подем в обществените настроения е нормално да има възход на инструмента, чийто сентимент се изследва. Докато настроенията са в упадък, трендът ще бъде низходящ, а всеки пък когато търгуваният актив е в екстремно ниво на очаквания, следва преобръщане. При екстремно бичи настроения следва спад, а при крайно мечи започва трайно покачване.
През последните години щатският долар поевтиня с 36% спрямо кошницата от останалите световни валути, а спрямо еврото направи ново историческо дъно на 9 ноември. Едновременно с това всяко лъскаво списание и медия се надпреварват да коментират темата за "умиращият долар".
Нека обаче си припомним подобна ситуация от преди точно три години. В края на 2004 г. технологичният титан Бил Гейтс направи публично изказване "Старият долар ще продължи да върви надолу", докато най-великият инвеститор на всички времена, Уорън Бъфет, откри позиция срещу долара за 21.4 милиарда. Заслужава си да се обърне внимание, че той не направи подобно нещо през 2002 г., когато всъщност започва голямото поевтиняване. Скоро след изказването на Гейтс и откриването на късата позиция на Бъфет към тях се присъедини и Джордж Сорос с мнение за мрачната перспектива пред зелените пари. Само няколко седмици по-късно на 30 декември 2004 г. "цар долар" преобърна тренда в посока нагоре с ръст, който продължи до края на 2005 г., възстановявайки около 15% от загубената стойност.
С това свое действие Бъфет допусна една от най-сериозните инвестиционни грешки, която донесе на неговия фонд Berkshire Hathaway текуща загуба в края на 2005 г. от 900 милиона долара. Точно тогава той инкасира според медийните съобщения 10% от тази загуба за около 90 милиона долара.
За пореден път в историята на пазарите стана ясно, че когато мнението за един актив стане прекалено крайно, е време той да смени своята посока. Всъщност, когато песимизмът към даден инструмент е в нормални дози, не е налице сигнал за покупка. Нужно е сентиментът да достигне краен екстремум.
В такъв случай как да бъде уловена границата между едното състояние и другото е логичен въпрос, защото никак не е лесно да се забележи разликата между лошата перспектива и отчайващата, както между добрата и прекрасната? В общи линии ориентация можем да получим за подобно екстремно състояние, когато необичайни неща се превърнат в нещо съвсем естествено на страниците на медиите. Ако се върнем към зимата на 2004 г., ще видим, че проклятието към долара не е епизодично изричано от страна на медиите, а е рефрен, който се припява от всички. Например по същото време Newsweek на своята корица помества разтърсващ материал, в който щатският долар е подигран и унизен от останалите валути.
Нека се върнем отново в наши дни, т.е. в средата на ноември 2007 г. Доларът е още по-евтин спрямо еврото, а мечият сентимент към тази валута е обхванал всяко кътче по света. Кулминацията идва на 5 ноември, когато Блумбърг подписва смъртната присъда на американската валута с изказване на най-богатата манекенка Жизел Бюндхен. Световноизвестният топ модел се оказва способна не само да разтуптява мъжките сърца, но и да предлага своите препоръки за разпродажба на щатския долар. Този път мнението, изказано от авторитетна медия, не е на бизнес магнат или финансов гуру, а на популярна личност, която се прослави в света на модата освен със своята красота, но и с таланта си да управлява своето богатство. Именно в ситуации, когато в медиите се случи нещо толкова необичайно като инвестиционни препоръки на един топ модел, може да се приеме, че екстремният сентимент е достигнат. Оттук нататък трябва само да се чака кога ластикът ще спре да се разтяга и да последва голямо контриращо движение в полза на долара. Подобно движение може вече да започва, но не бива да изключваме и още няколко седмици живот за мечките при USD.
Освен негативните настроения на медиите по отношение на щатския долар, ако се проследи графиката на така наречения дневен сентимент индекс (DSI), става ясно, че ежедневното допитване към участниците в търговията на Forex демонстрира също екстремно мечи очаквания. През последните месеци този специфичен сентимент индикатор многократно достигаше свръх негативни стойности за долара и екстремно положителни за европейската валута. През октомври бе достигнат нов рекорд при този индекс и 91% от участниците заложиха за поскъпване на еврото и поевтиняване на долара. Фактор, показващ по всички фронтове, че зелените пари се приемат като бита карта.
За съжаление на всички, които очакват с нетърпение символът на Америка да започне своето голямо рали, ще кажем, че от гореописаната информация не можем да получим сигнали за начало на доларовото поскъпване. Съществува голяма разлика между сигнал и предупреждение. Сигналът е критерий в техническия анализ, който предлага моментално решение и трейдърът може да предприеме действия за откриване на дълги и къси позиции, докато предупреждението само ни известява, че даден тренд е към своя край и е време да се готвим за нов тренд в другата посока на досегашния. Единственият източник на сигнали е графиката на различните валутни двойки.
Едно подробно изучаване на тези, в които участва щатският долар, показва, че все още динамиката на тази валута не демонстрира ясни сигнали за преобръщане. Макар EUR/USD да не изключва още дъна за зелените пари, все пак има и такава двойка, която изглежда все по-готова за начало на възходящ тренд при долара. Когато се разгледа съотношението му спрямо канадския долар, съгласно динамиката от последната седмица, може да се достигне до заключение, че има завършени пет вълни нагоре и следователно бичият сценарий за USD изглежда все по-вероятен. Сега обаче е необходимо след петовълнието нагоре да последва корективна тройка надолу, която в идеалния случай ще достигне до посочените нива на Фибоначи и едва тогава ще имаме повод да купуваме долари
В крайна сметка трябва да се има предвид, че независимо от екстремния негативен сентимент, който властва над пазара и подтиква още повече хора да търгуват срещу долара, онзи фактор, който остава с най-голям приоритет за техническия анализатор, е динамиката на цената. Именно там могат да бъдат идентифицирани сигналите, които изглеждат благоприятни за растеж на щатската валута, поне в сравнение с канадската. За да получим обаче и още сигнали, придружени от потвърждения, ще са нужни поне още няколко седмици. За всички онези, които вече са уморени да чакат, ще припомним, че нетърпението се наказва жестоко от пазара и че едно изчакване от седмици или месец не би могло да се нарече закъснение. Ако става дума за сценарий, при който доларът ще започне поскъпване, то ще продължи с години. Това ще позволи на търпеливите да спечелят от покачването на щатската валута с нисък риск.
Нека обаче си припомним подобна ситуация от преди точно три години. В края на 2004 г. технологичният титан Бил Гейтс направи публично изказване "Старият долар ще продължи да върви надолу", докато най-великият инвеститор на всички времена, Уорън Бъфет, откри позиция срещу долара за 21.4 милиарда. Заслужава си да се обърне внимание, че той не направи подобно нещо през 2002 г., когато всъщност започва голямото поевтиняване. Скоро след изказването на Гейтс и откриването на късата позиция на Бъфет към тях се присъедини и Джордж Сорос с мнение за мрачната перспектива пред зелените пари. Само няколко седмици по-късно на 30 декември 2004 г. "цар долар" преобърна тренда в посока нагоре с ръст, който продължи до края на 2005 г., възстановявайки около 15% от загубената стойност.
С това свое действие Бъфет допусна една от най-сериозните инвестиционни грешки, която донесе на неговия фонд Berkshire Hathaway текуща загуба в края на 2005 г. от 900 милиона долара. Точно тогава той инкасира според медийните съобщения 10% от тази загуба за около 90 милиона долара.
За пореден път в историята на пазарите стана ясно, че когато мнението за един актив стане прекалено крайно, е време той да смени своята посока. Всъщност, когато песимизмът към даден инструмент е в нормални дози, не е налице сигнал за покупка. Нужно е сентиментът да достигне краен екстремум.
С това свое действие Бъфет допусна една от най-сериозните инвестиционни грешки, която донесе на неговия фонд Berkshire Hathaway текуща загуба в края на 2005 г. от 900 милиона долара. Точно тогава той инкасира според медийните съобщения 10% от тази загуба за около 90 милиона долара.
За пореден път в историята на пазарите стана ясно, че когато мнението за един актив стане прекалено крайно, е време той да смени своята посока. Всъщност, когато песимизмът към даден инструмент е в нормални дози, не е налице сигнал за покупка. Нужно е сентиментът да достигне краен екстремум.
вторник, 15 септември 2009 г.
Една година след кошмара Lehman: Какво мислят големите?
15.09.2009 08:10
От: Андрей Любенов
a.lubenov@investor.bg
През последната година Lehman Brothers се превърна в най-често споменаваният играч от финансовия сектор. Това ясно се вижда във всички източници на новини. Само в сайта investor.bg името на фалиралата инвестиционна банка е споменато в 232 различни материала за една година. Какво остава за целия информационен поток по света?
Парадоксалното е, че това се случи след банкрута на банката и тя така и не успя да се възползва от нарасналата си популярност.
Едва ли има човек, който през последните 12 месеца да не e чул за Lehman – точно преди една година, тогава в понеделник, 15 септември, светът бе обиколен за минути от гръмката новина за банкрута на инвестиционния колос.
Финансовият сектор изпадна в паника, а борсите буквално пропаднаха. Валутните пазари полудяха и всички започнаха да чакат следващата жертва на кризата. Тя не закъсня и едва няколко дни по-късно американското правителство бе принудено да спаси AIG, за да не изпадне финансовата система в тотален колапс.
Дните около банкрута на Lehman бяха особено драматични. Сега, една година след него, пазарите сякаш са намерили ново равновесие и призракът на Lehman Brothers витае само като стряскащ спомен.
Вижте какво смятат днес някои от водещите фигури в световната икономика за това, което се случи преди година. Сега мненията им изглеждат далеч по-уверени, но те със сигурност не бяха такива около 15 септември миналата година. Тогава на пазара имаше само две неща – страх и паника.
Жан-Клод Трише (Президент на Европейската централна банка):
Ако Lehman не беше банкрутирал, това щеше да стори AIG
Президентът на Европейската централна банка изрази мнение, че дори Lehman Brothers да беше спасена, то финансовата система нямаше да бъде извадена от проблемите. Причината за това е, че колосален фалит все пак е щяло да има, а жертвата е щяла да се казва AIG.
„Lehman Brothers бе спусъкът, но можеше да има и друг такъв. Ако Lehman бе спасена, то тогава AIG нямаше да бъде и щеше да се случи абсолютно същото. Дори и Lehman и AIG да бяха спасени, тогава щеше да има друг обект, който да създава проблеми”, обяви вчера специалистът.
Джим Роджърс (известен инвеститор):
Заедно с Lehman трябваше да фалират още десет банки
„Когато Lehman Brothers банкрутира, аз си помислих: слава богу, че оставиха някой да колабира”, заявява Роджърс и добавя, че тогавашният финансов министър Хенри Полсън е трябвало да остави още 10 банки да сторят същото.
Оставянето на „болните“ банки да фалират щяло да позволи на относително по-здравите да се възстановят по-бързо, но тъй като това не е направено, сега правителствата рискуват да се занимават с банки „зомбита“ в продължение на години.
Тони Фрато (бивш говорител на Белия дом):
Спасяването на Lehman в най-добрия случай щеше да сложи кратка пауза на бурята
„Усилията на правителството да предотвратят следващия Lehman Brothers може да послужат на пазара да създаде следващия Lehman Brothers.
Това може да бъде грешният урок от случилото се преди година”, смята Фрато.
Нуриел Рубини (професор по икономика):
Системата щеше да се срине независимо от спасяването на Lehman
Много анализатори са на мнение, че регулаторните органи са виновни за това, че са оставили Lehman Brothers да фалира. Нуриел Рубини обаче не смята така и заявява, че независимо от действията на регулаторите финансовата система е щяла да се срине.
„Ние вече се намирахме в средата на много остра криза.
Да твърдим, че със спасяването на Lehman всичко щеше да се оправи, е безсмислено. Lehman бе просто симптом на кризата, не неин корен”, смята Рубини.
15.09.2009 08:10
От: Андрей Любенов
a.lubenov@investor.bg
През последната година Lehman Brothers се превърна в най-често споменаваният играч от финансовия сектор. Това ясно се вижда във всички източници на новини. Само в сайта investor.bg името на фалиралата инвестиционна банка е споменато в 232 различни материала за една година. Какво остава за целия информационен поток по света?
Парадоксалното е, че това се случи след банкрута на банката и тя така и не успя да се възползва от нарасналата си популярност.
Едва ли има човек, който през последните 12 месеца да не e чул за Lehman – точно преди една година, тогава в понеделник, 15 септември, светът бе обиколен за минути от гръмката новина за банкрута на инвестиционния колос.
Финансовият сектор изпадна в паника, а борсите буквално пропаднаха. Валутните пазари полудяха и всички започнаха да чакат следващата жертва на кризата. Тя не закъсня и едва няколко дни по-късно американското правителство бе принудено да спаси AIG, за да не изпадне финансовата система в тотален колапс.
Дните около банкрута на Lehman бяха особено драматични. Сега, една година след него, пазарите сякаш са намерили ново равновесие и призракът на Lehman Brothers витае само като стряскащ спомен.
Вижте какво смятат днес някои от водещите фигури в световната икономика за това, което се случи преди година. Сега мненията им изглеждат далеч по-уверени, но те със сигурност не бяха такива около 15 септември миналата година. Тогава на пазара имаше само две неща – страх и паника.
Жан-Клод Трише (Президент на Европейската централна банка):
Ако Lehman не беше банкрутирал, това щеше да стори AIG
Президентът на Европейската централна банка изрази мнение, че дори Lehman Brothers да беше спасена, то финансовата система нямаше да бъде извадена от проблемите. Причината за това е, че колосален фалит все пак е щяло да има, а жертвата е щяла да се казва AIG.
„Lehman Brothers бе спусъкът, но можеше да има и друг такъв. Ако Lehman бе спасена, то тогава AIG нямаше да бъде и щеше да се случи абсолютно същото. Дори и Lehman и AIG да бяха спасени, тогава щеше да има друг обект, който да създава проблеми”, обяви вчера специалистът.
Джим Роджърс (известен инвеститор):
Заедно с Lehman трябваше да фалират още десет банки
„Когато Lehman Brothers банкрутира, аз си помислих: слава богу, че оставиха някой да колабира”, заявява Роджърс и добавя, че тогавашният финансов министър Хенри Полсън е трябвало да остави още 10 банки да сторят същото.
Оставянето на „болните“ банки да фалират щяло да позволи на относително по-здравите да се възстановят по-бързо, но тъй като това не е направено, сега правителствата рискуват да се занимават с банки „зомбита“ в продължение на години.
Тони Фрато (бивш говорител на Белия дом):
Спасяването на Lehman в най-добрия случай щеше да сложи кратка пауза на бурята
„Усилията на правителството да предотвратят следващия Lehman Brothers може да послужат на пазара да създаде следващия Lehman Brothers.
Това може да бъде грешният урок от случилото се преди година”, смята Фрато.
Нуриел Рубини (професор по икономика):
Системата щеше да се срине независимо от спасяването на Lehman
Много анализатори са на мнение, че регулаторните органи са виновни за това, че са оставили Lehman Brothers да фалира. Нуриел Рубини обаче не смята така и заявява, че независимо от действията на регулаторите финансовата система е щяла да се срине.
„Ние вече се намирахме в средата на много остра криза.
Да твърдим, че със спасяването на Lehman всичко щеше да се оправи, е безсмислено. Lehman бе просто симптом на кризата, не неин корен”, смята Рубини.
Рубини стана демоничен: Американската икономика ще умре от хиляди рани
14 септември, 2009
Виж коментарите
Коментирай
САЩ е изправен пред трудни времена, като потребителите спряха да консумират, а спада ще се задълбочи от пропадането на пазара на търговски имоти, заяви пред CNBC икономиста Нуриел Рубини.
Повтаряйки твърдението си, нееднократно заявявано в интервюта от последните месеци, че света е изправен пред нов срив или в най-добрия случай пред дълго U-образно възстановяване, в интервю на живо Рубини коментира, че очаква фалити на още банки и прогнозира, че цените на жилищата имат още накъде да падат.
Неправителствените дългови книжа също ще се окажат под натиск, пазара за секюритита е умрял, а кредитните пазари са замръзнали и потребителите нямат друг избор освен да спестяват.
„Това ще е смърт от хиляди порезни рани” – заяви професора от Stern School of Business на нюйорксия университет. „Финансовата система е здраво увредена – не са само банките”
Рубини прогнозира, че над 1000 финансови институции в САЩ ще фалират до края на кризата. Според него цените на недвижимите имоти ще паднат с още 12% до края на 2010 година (това би било 40% спад в сравнение с началото на кризата), като над половината от хората с ипотеки ще дължат повече отколкото имота им струва.
„Пропастта между търсене и предлагане е толкова голяма, че трябва да спрем да изкарваме нови жилища за цяла година за да се отървем от резерва от жилища. Тази настройка на цените, според мен ще продължи още година”
Рубини предупреди, че регулаторите повтарят някои от грешките, довели до кризата. Този път с търговските недвижими имоти. Като позволяват удължаването на срока за плащане на ипотечните вноски те само маскират проблемите в дълбоко закъсал сектор, а това ще се върне като бумеранг, смята Рубини.
Все пак Рубини е намерил положителна дума за Бен Бернанке, който бе силно критикуван от него в началото на кризата:
„Критикувах Бернанке за много от грешките, които направи преди началото на кризата. Но му отдавам дължимото за това, че предотврати нова Голяма Депресия”
14 септември, 2009
Виж коментарите
Коментирай
САЩ е изправен пред трудни времена, като потребителите спряха да консумират, а спада ще се задълбочи от пропадането на пазара на търговски имоти, заяви пред CNBC икономиста Нуриел Рубини.
Повтаряйки твърдението си, нееднократно заявявано в интервюта от последните месеци, че света е изправен пред нов срив или в най-добрия случай пред дълго U-образно възстановяване, в интервю на живо Рубини коментира, че очаква фалити на още банки и прогнозира, че цените на жилищата имат още накъде да падат.
Неправителствените дългови книжа също ще се окажат под натиск, пазара за секюритита е умрял, а кредитните пазари са замръзнали и потребителите нямат друг избор освен да спестяват.
„Това ще е смърт от хиляди порезни рани” – заяви професора от Stern School of Business на нюйорксия университет. „Финансовата система е здраво увредена – не са само банките”
Рубини прогнозира, че над 1000 финансови институции в САЩ ще фалират до края на кризата. Според него цените на недвижимите имоти ще паднат с още 12% до края на 2010 година (това би било 40% спад в сравнение с началото на кризата), като над половината от хората с ипотеки ще дължат повече отколкото имота им струва.
„Пропастта между търсене и предлагане е толкова голяма, че трябва да спрем да изкарваме нови жилища за цяла година за да се отървем от резерва от жилища. Тази настройка на цените, според мен ще продължи още година”
Рубини предупреди, че регулаторите повтарят някои от грешките, довели до кризата. Този път с търговските недвижими имоти. Като позволяват удължаването на срока за плащане на ипотечните вноски те само маскират проблемите в дълбоко закъсал сектор, а това ще се върне като бумеранг, смята Рубини.
Все пак Рубини е намерил положителна дума за Бен Бернанке, който бе силно критикуван от него в началото на кризата:
„Критикувах Бернанке за много от грешките, които направи преди началото на кризата. Но му отдавам дължимото за това, че предотврати нова Голяма Депресия”
Роджърс: Като не оставиш болни банки да фалират създаваш банки-зомбита
15 септември, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Федералният резерв и финансовото министерство трябваше да оставят поне още десет банки да фалират. Не само Lehman Brothers. Това заяви в телевизионно интервю Джим Роджърс. Купищата пари хвърлени за спасяване на банковата система не решиха фундаменталните проблеми на банковите институции, които щяха да бъдат решени само, ако ги бяха оставили да фалират, заяви още легендарния инвеститор.
„Когато Lehman фалира си помислих: Боже, най-накрая оставят някой да фалира.”
Но вместо това, правителството и бюрократите използваха факта, че Lehman фалира, защото това им даде основание да се хвърлят за да „спасяват банките” – коментира още Роджърс.
Като оставиш болните банки да фалират, ти даваш възможност на по-здравите да се възстановят по-бързо. Вместо това правителството рискува да създаде банки-зомбита, в японски стил – за години напред.
„Това, което правим сега е, че взимаме парите от кадърните хора и ги даваме на некадърните хора, като им казваме „сега може да се конкурирате с кадърните с техните пари” – описва ситуацията Роджърс.
„Големият проблем за регулаторите за последните 10-15 години беше, че не оставяха никой да фалира. Ако го правеха – щяхме да сме си решили проблемите отдавна. Не знам защо не са в затвора.”
15 септември, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Федералният резерв и финансовото министерство трябваше да оставят поне още десет банки да фалират. Не само Lehman Brothers. Това заяви в телевизионно интервю Джим Роджърс. Купищата пари хвърлени за спасяване на банковата система не решиха фундаменталните проблеми на банковите институции, които щяха да бъдат решени само, ако ги бяха оставили да фалират, заяви още легендарния инвеститор.
„Когато Lehman фалира си помислих: Боже, най-накрая оставят някой да фалира.”
Но вместо това, правителството и бюрократите използваха факта, че Lehman фалира, защото това им даде основание да се хвърлят за да „спасяват банките” – коментира още Роджърс.
Като оставиш болните банки да фалират, ти даваш възможност на по-здравите да се възстановят по-бързо. Вместо това правителството рискува да създаде банки-зомбита, в японски стил – за години напред.
„Това, което правим сега е, че взимаме парите от кадърните хора и ги даваме на некадърните хора, като им казваме „сега може да се конкурирате с кадърните с техните пари” – описва ситуацията Роджърс.
„Големият проблем за регулаторите за последните 10-15 години беше, че не оставяха никой да фалира. Ако го правеха – щяхме да сме си решили проблемите отдавна. Не знам защо не са в затвора.”
Джим Роджърс: Ще има сериозни проблеми на валутните пазари
14 септември, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Най-лошото от кризата далеч не е свършило и очаквам сериозна валутна криза тази или идната година, заяви легендарния инвеститор Джим Роджърс в интервю за телевизия CNBC. Настоящото възстановяване е резултат от това, че потреблението достигна такова драматично дъно през 2008 година, че през 2009 година хората трябваше да купуват много неща от които имат нужда.
„Как може решението на дълга и потреблението да е още дълг и още потребление. По какъв начин това може да е решение на проблемите ни?” – запита риторично Роджърс.
„Очаквам да има валутна криза или полукриза през тази есен или догодина. Това е шуробаджанашки капитализъм. Бернанке и Грийнспан докараха шуробаджанашкия капитализъм в Америка…но той няма да реши проблемите на света” – добави Роджърс.
„Все още има гигантско количество ужасяващ, ужасяващ дълг, с който не сме се справили в Централна Европа, докато в същото време очакванията, че Китай ще извади света от рецесията се преекспонират” – смята още Роджърс.
„Китай задели много пари за черни дни, но дните са черни и тя ги харчи. Но Китай не може да издърпа нито Америка, нито Индия, нито Европа от всичко това. Тяхната икономика е една десета от американската. Алилуя, оставете ги да вържат добрини, но не могат да спасят света”
Дългът на Америка се изстреля в небесата, а вече започват да се виждат все по-отчетливи протекционистични тенденции, предупреждава Роджърс.
В понеделник Китай поиска от СТО разговори във връзка с налаганите мита върху произведени от Китай автомобилни гуми, което Пекин заклейми като протекционизъм.
„Ще има сериозни проблеми на валутните пазари, ще има сериозни проблеми на капиталовите пазари, ако протекционизма се надигне наново”
14 септември, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Най-лошото от кризата далеч не е свършило и очаквам сериозна валутна криза тази или идната година, заяви легендарния инвеститор Джим Роджърс в интервю за телевизия CNBC. Настоящото възстановяване е резултат от това, че потреблението достигна такова драматично дъно през 2008 година, че през 2009 година хората трябваше да купуват много неща от които имат нужда.
„Как може решението на дълга и потреблението да е още дълг и още потребление. По какъв начин това може да е решение на проблемите ни?” – запита риторично Роджърс.
„Очаквам да има валутна криза или полукриза през тази есен или догодина. Това е шуробаджанашки капитализъм. Бернанке и Грийнспан докараха шуробаджанашкия капитализъм в Америка…но той няма да реши проблемите на света” – добави Роджърс.
„Все още има гигантско количество ужасяващ, ужасяващ дълг, с който не сме се справили в Централна Европа, докато в същото време очакванията, че Китай ще извади света от рецесията се преекспонират” – смята още Роджърс.
„Китай задели много пари за черни дни, но дните са черни и тя ги харчи. Но Китай не може да издърпа нито Америка, нито Индия, нито Европа от всичко това. Тяхната икономика е една десета от американската. Алилуя, оставете ги да вържат добрини, но не могат да спасят света”
Дългът на Америка се изстреля в небесата, а вече започват да се виждат все по-отчетливи протекционистични тенденции, предупреждава Роджърс.
В понеделник Китай поиска от СТО разговори във връзка с налаганите мита върху произведени от Китай автомобилни гуми, което Пекин заклейми като протекционизъм.
„Ще има сериозни проблеми на валутните пазари, ще има сериозни проблеми на капиталовите пазари, ако протекционизма се надигне наново”
понеделник, 14 септември 2009 г.
Евтиният долар закопава икономиката на Япония
14.09.2009 13:10
От: Андрей Любенов
a.lubenov@investor.bg
Споровете относно валутния режим на Китай продължават вече доста време, като основният двигател на дискусиите са САЩ. Причина за това е, че дълги години американците обвиняваха Пекин в това, че умишлено държи подценена валутната си единица с цел постигане на предимство в международната търговия.
С развитието на глобалната финансова криза от последните две години обаче ситуацията се промени. Това се случи поради факта, че американският долар поевтиня значително и особено миналата година, когато американската валута отчете най-ниските в историята си нива срещу еврото, критиките смениха своята посока и Пекин започна да призовава САЩ да вземат мерки за укрепване на позициите на долара.
През последните месеци между Пекин и Вашингтон не са прехвърчали сериозни искри по отношение на валутните курсове, а Китай води активна политика за засилване на ролята на своята парична единица в света.
Въпреки това обаче на сцената излиза нов голям губещ, търпящ загуби по линия както на слабия долар, така и на подценения юан. Това е Япония, която все още е втората по големина икономика в света.
Трудностите за Япония са свързани с това, че изострянето на кризата доведе до пренасочване към по-нискорискови активи и спиране на carry-trade-a, който по традиция способстваше за поддържането на ниски нива на йената спрямо основните валути.
През последната година японската йена последователно печелеше позиции срещу долара, което неминуемо затруднява износителите от страната. Слабостите на американския пазар и неблагоприятния валутен курс накараха японските компании да се пренасочат към дистрибуция за азиатските си съседи и особено Китай, който се превърна в третата по големина икономика и жадно поглъща внос на технологии, оборудване и машини.
Така постепенно Китай се превърна в най-големият пазар за японските стоки, внасяйки повече, отколкото САЩ и Западна Европа взети заедно. Колкото и добре да звучи това, че Япония е намерила дестинация за стоките си, обаче изниква сериозна трудност, която обрича на сериозни трудности Страната на изгряващото слънце.
Този проблем е силно регулираният валутен режим на Китай. Пекин разрешава на юана да се движи в граници от минус до плюс 0,5 на сто спрямо долара от обявявания ежедневно от централната банка валутен курс. Всички останали валути пък могат да реализират изменения от плюс до минус 3 на сто в рамките на един ден.
Без съмнение ограничаването на движението на долара срещу юана и същевременните резки движения на американската валута срещу останалите основни парични единици резултира в кръстосаните курсове между юана и другите валути. Така паричните единици на страните освен САЩ поскъпват далеч по-силно спрямо китайската валута отколкото го прави американския долар.
Днес например с един юан могат да се купят 13,228 йени, което е доста по-малко спрямо петък (13,42 йени) и далеч под нивото от миналата година, когато курсът бе 15,671 йени за един юан, показва информация на Market Watch.
В същото време един долар струва 6,8282 юана, което хич не е драматично изменение спрямо курса от 6,845 юана за долар от миналата година. За последните 12 месеца обаче доларът е поевтинял от 107,27 до 90,38 йени за един долар.
Цялата тази информация показва, че вносът от Япония се оскъпява значително спрямо този от САЩ. В същото време пък японските износители губят позициите си в САЩ, тъй като валутата им поскъпва и стоките губят атрактивността си на и без това свиващия се пазар.
Така съвсем скоро може да се очаква, че войната за валутните курсове между САЩ и Китай ще нанесе сериозни поражения. Но не на някоя от двете страни, а на Япония.
14.09.2009 13:10
От: Андрей Любенов
a.lubenov@investor.bg
Споровете относно валутния режим на Китай продължават вече доста време, като основният двигател на дискусиите са САЩ. Причина за това е, че дълги години американците обвиняваха Пекин в това, че умишлено държи подценена валутната си единица с цел постигане на предимство в международната търговия.
С развитието на глобалната финансова криза от последните две години обаче ситуацията се промени. Това се случи поради факта, че американският долар поевтиня значително и особено миналата година, когато американската валута отчете най-ниските в историята си нива срещу еврото, критиките смениха своята посока и Пекин започна да призовава САЩ да вземат мерки за укрепване на позициите на долара.
През последните месеци между Пекин и Вашингтон не са прехвърчали сериозни искри по отношение на валутните курсове, а Китай води активна политика за засилване на ролята на своята парична единица в света.
Въпреки това обаче на сцената излиза нов голям губещ, търпящ загуби по линия както на слабия долар, така и на подценения юан. Това е Япония, която все още е втората по големина икономика в света.
Трудностите за Япония са свързани с това, че изострянето на кризата доведе до пренасочване към по-нискорискови активи и спиране на carry-trade-a, който по традиция способстваше за поддържането на ниски нива на йената спрямо основните валути.
През последната година японската йена последователно печелеше позиции срещу долара, което неминуемо затруднява износителите от страната. Слабостите на американския пазар и неблагоприятния валутен курс накараха японските компании да се пренасочат към дистрибуция за азиатските си съседи и особено Китай, който се превърна в третата по големина икономика и жадно поглъща внос на технологии, оборудване и машини.
Така постепенно Китай се превърна в най-големият пазар за японските стоки, внасяйки повече, отколкото САЩ и Западна Европа взети заедно. Колкото и добре да звучи това, че Япония е намерила дестинация за стоките си, обаче изниква сериозна трудност, която обрича на сериозни трудности Страната на изгряващото слънце.
Този проблем е силно регулираният валутен режим на Китай. Пекин разрешава на юана да се движи в граници от минус до плюс 0,5 на сто спрямо долара от обявявания ежедневно от централната банка валутен курс. Всички останали валути пък могат да реализират изменения от плюс до минус 3 на сто в рамките на един ден.
Без съмнение ограничаването на движението на долара срещу юана и същевременните резки движения на американската валута срещу останалите основни парични единици резултира в кръстосаните курсове между юана и другите валути. Така паричните единици на страните освен САЩ поскъпват далеч по-силно спрямо китайската валута отколкото го прави американския долар.
Днес например с един юан могат да се купят 13,228 йени, което е доста по-малко спрямо петък (13,42 йени) и далеч под нивото от миналата година, когато курсът бе 15,671 йени за един юан, показва информация на Market Watch.
В същото време един долар струва 6,8282 юана, което хич не е драматично изменение спрямо курса от 6,845 юана за долар от миналата година. За последните 12 месеца обаче доларът е поевтинял от 107,27 до 90,38 йени за един долар.
Цялата тази информация показва, че вносът от Япония се оскъпява значително спрямо този от САЩ. В същото време пък японските износители губят позициите си в САЩ, тъй като валутата им поскъпва и стоките губят атрактивността си на и без това свиващия се пазар.
Така съвсем скоро може да се очаква, че войната за валутните курсове между САЩ и Китай ще нанесе сериозни поражения. Но не на някоя от двете страни, а на Япония.
петък, 11 септември 2009 г.
четвъртък, 10 септември 2009 г.
"Трейдър на Годината" - награда $10 000 кеш
от admin » 25 Юни 2009, 00:38
От 1 юли започва състезанието с реални сметки "Трейдър на Годината", организирано от Варчев Финанс.
За участие се изисква минимална сметка от $500.
Състезанието продължава 3 месеца. През това време участниците трябва да сключат минимум 10 сделки.
Наградите са $10 000 за първо място, $7 000 за второ място и $3 000 за трето място. Кеш. Без допълнителни клаузи.
Варчев заслужава поздравления за организирането на това състезание. Подобни състезания са били организирани и преди, но победителят получаваше някаква сума, примерно $5000, които не можеше да тегли, а само да управлява. Съответно рискът беше лимитиран до 10-20% от тази сума, а печалбата се делеше в определено съотношение между трейдъра и брокера. Така брокерът практически не даваше нищо на победителя. Още веднъж: Поздрави за решението да се даде наградата в кеш.
Само едно буди недоумение. Според т.1 от условията "При наличие на повече от 1 акаунт за трейдър, всеки акаунт участва поотделно в конкурса." Ако разбирам правилно, всеки може да участва с колкото иска акаунти и е достатъчно един от тях да постигне рекордна доходност за да донесе $10 000 на собственика си. Ето какво можете да направите, ако искате да спечелите тези пари:
1. Отворете 8 сметки по $500.
2. По 4 сметки удължете еврото, по други 4 го скъсете. Така 4 сметки ще фалират, а останалите 4 ще бъдат приблизително удвоени.
3. От останалите 4 сметки, по 2 сметки удължете еврото, а по други 2 го скъсете. Така 2 сметки ще фалират, а другите 2 ще бъдат удвоени отново.
4. От послените 2 сметки, по едната удължете еврото, а по другат го скъсете. Едната ще фалира. Другата ще бъде удвоена за 3-ти път. Така ще постигнете ~700% доходност за няколко дни.
5. Сключете с минимален лот оставащите до минималното изискване от 10 сделки.
Какво ще кажете? Според вас някой ще успее ли да бие 700% доходност?
от admin » 25 Юни 2009, 00:38
От 1 юли започва състезанието с реални сметки "Трейдър на Годината", организирано от Варчев Финанс.
За участие се изисква минимална сметка от $500.
Състезанието продължава 3 месеца. През това време участниците трябва да сключат минимум 10 сделки.
Наградите са $10 000 за първо място, $7 000 за второ място и $3 000 за трето място. Кеш. Без допълнителни клаузи.
Варчев заслужава поздравления за организирането на това състезание. Подобни състезания са били организирани и преди, но победителят получаваше някаква сума, примерно $5000, които не можеше да тегли, а само да управлява. Съответно рискът беше лимитиран до 10-20% от тази сума, а печалбата се делеше в определено съотношение между трейдъра и брокера. Така брокерът практически не даваше нищо на победителя. Още веднъж: Поздрави за решението да се даде наградата в кеш.
Само едно буди недоумение. Според т.1 от условията "При наличие на повече от 1 акаунт за трейдър, всеки акаунт участва поотделно в конкурса." Ако разбирам правилно, всеки може да участва с колкото иска акаунти и е достатъчно един от тях да постигне рекордна доходност за да донесе $10 000 на собственика си. Ето какво можете да направите, ако искате да спечелите тези пари:
1. Отворете 8 сметки по $500.
2. По 4 сметки удължете еврото, по други 4 го скъсете. Така 4 сметки ще фалират, а останалите 4 ще бъдат приблизително удвоени.
3. От останалите 4 сметки, по 2 сметки удължете еврото, а по други 2 го скъсете. Така 2 сметки ще фалират, а другите 2 ще бъдат удвоени отново.
4. От послените 2 сметки, по едната удължете еврото, а по другат го скъсете. Едната ще фалира. Другата ще бъде удвоена за 3-ти път. Така ще постигнете ~700% доходност за няколко дни.
5. Сключете с минимален лот оставащите до минималното изискване от 10 сделки.
Какво ще кажете? Според вас някой ще успее ли да бие 700% доходност?
Най-Великите Forex Сделки
от admin » 27 Юни 2009, 20:58
No. 3: Andy Krieger срещу Кивито
През 1987 г., Andy Krieger, 32-годишен forex трейдър от Bankers Trust, внимателно следи валутите, които поскъпват срещу $ след борсовия срив от Черния Понеделник (Black Monday). Инвеститорите и компаниите продавали долари и купували валути на държави, чиято икономика била по-малко засегната на пазарния срив. Валутите на тези държави се оказали фундаментално свръх надценени, което създало добри възможности за арбитраж. Валутата, която Andy Krieger набелязал била Новозеландския долар (NZD), наричана още Kiwi (птицата, не плода )
Използвайки относително нови техники, предлагани от опциите, Krieger заел къса позиция срещу кивито на стойност стотици милиони. Всъщност, позицията му била по-голяма от паричното предлагане на Нова Зеландия. Кивито се рязко се сринало под натиска на продавачите, комбиниран с липсата на валута в обръщение. Загубата му се движила между 3% и 5%, докато Krieger направил милиони за своите работодатели.
Една част от легендата разказва, че представител на новозеландското правителство се обадил на Bankers Trust и поискал да извадят Krieger от сделката. По-късно Krieger напуснал Bankers Trust за да започне работа при Джордж Сорос.
FOREX Trading :: Currency Trading :: Форекс трейдинг Forex
admin
Site Admin
Мнения: 209
Регистриран на: 08 Яну 2009, 10:49
Върнете се в началото
Re: Най-Великите Forex Сделки
от admin » 27 Юни 2009, 20:59
No. 2: Stanley Druckenmiller залага на марката - и то два пъти!
Залагайки 2 пъти на марката, Stanley Druckenmiller прави милиони докато работи като трейдър за Quantum Fund на Джордж Сорос.
Druckenmiller прави първата сделка когато пада Берлинската стена. Очакваните трудности при обединението на Източна и Западна Германия понижават дойче марката до нива, които Стенли преценил като екстремни. Първоначално той купил милиони марки, но Джордж Сорос му казал да увеличи залога до 2 милиарда германски марки. Нещата се развили според плана и дългата позиция донесла милиони долари, помагайки доходността на Quantum Fund да достигне до 60%.
Вероятно поради успех на първата сделка, Стенли отново играл с германската марк при едно от най-великите forex сделки в историята. Няколко години по-късно, докато Сорос бил зает да смачка Bank of England, Стенли удължим марката допускайки, че в следствие на сделката на шефа му, Британския паунд ще се обезцени срещу Германската марка. Stanley Druckenmiller бил уверен, че той и Сорос са прави и демострирал това, купувайки британски акции. Той вярвал, че Англия ще трябва да намали лихвения процент, стимулирайки по този начин бизнеса и че по-евтиния паунд ще доведе до по-висок екпорт в континенталните държави. Продължавайки мисълта си, Стенли купил германски бондове, тъй като очаквал, че инвеститорите ще инвестират в бондове, когато германските акции покажат по-нисък ръст от британските. Това била поредица от добри сделки, които добавили много към печалбите на Сорос от основната му сделка срещу паунда.
FOREX Trading :: Currency Trading :: Форекс трейдинг Forex
admin
Site Admin
Мнения: 209
Регистриран на: 08 Яну 2009, 10:49
Върнете се в началото
Re: Най-Великите Forex Сделки
от admin » 27 Юни 2009, 21:21
No. 1: Джордж Сорос срещу Британския паунд
Британския паунд засенчвал Германската марка като водеща европейска валута до 90-те години, въпреки че двете страни имали много различни икономики. Германия била по-силната страна, независимо от трудностите при обединението, но Англия искала да запази курса на паунда над 2.7 марки. Опитвайки се да задържи това съотношение, Англия се оказала с високи лихви и също толкова висока инфлация, но поискала фиксиран курс от 2.7 марки за паунд като условие за влизане в European Exchange Rate Mechanism (ERM).
Много спекуланти, сред които и Джордж Сорос, се чудели колко дълго фикираните курсове ще издържат срещу пазарните сили и започнали да продават паунда. Сорос взел голям заем, за да заложи колкото е възможно повеч на срив на паунда. Англия повишила основния си лихвен процент до двуцифрени стойноти в опит да привлече инвеститори. Правителството се надявало по този начин да предизвика търсене, което да неутрализира натиска на продавачите.
Скоро британското правителство осъзнало, че опитът му искуствено да запази високия курс на пауда, ще му струва милиарди. То се оттеглило от ERM и курса паунд/марка се сринал. Сорос направил поне $1 милиард от тази сделка. А що се отнася до Британското правителство, девалвацията на паунда се оказала полезна, тъй като довела до ниски лихви и инфлация - създавайки по този начин идеална бизнес среда.
от admin » 27 Юни 2009, 20:58
No. 3: Andy Krieger срещу Кивито
През 1987 г., Andy Krieger, 32-годишен forex трейдър от Bankers Trust, внимателно следи валутите, които поскъпват срещу $ след борсовия срив от Черния Понеделник (Black Monday). Инвеститорите и компаниите продавали долари и купували валути на държави, чиято икономика била по-малко засегната на пазарния срив. Валутите на тези държави се оказали фундаментално свръх надценени, което създало добри възможности за арбитраж. Валутата, която Andy Krieger набелязал била Новозеландския долар (NZD), наричана още Kiwi (птицата, не плода )
Използвайки относително нови техники, предлагани от опциите, Krieger заел къса позиция срещу кивито на стойност стотици милиони. Всъщност, позицията му била по-голяма от паричното предлагане на Нова Зеландия. Кивито се рязко се сринало под натиска на продавачите, комбиниран с липсата на валута в обръщение. Загубата му се движила между 3% и 5%, докато Krieger направил милиони за своите работодатели.
Една част от легендата разказва, че представител на новозеландското правителство се обадил на Bankers Trust и поискал да извадят Krieger от сделката. По-късно Krieger напуснал Bankers Trust за да започне работа при Джордж Сорос.
FOREX Trading :: Currency Trading :: Форекс трейдинг Forex
admin
Site Admin
Мнения: 209
Регистриран на: 08 Яну 2009, 10:49
Върнете се в началото
Re: Най-Великите Forex Сделки
от admin » 27 Юни 2009, 20:59
No. 2: Stanley Druckenmiller залага на марката - и то два пъти!
Залагайки 2 пъти на марката, Stanley Druckenmiller прави милиони докато работи като трейдър за Quantum Fund на Джордж Сорос.
Druckenmiller прави първата сделка когато пада Берлинската стена. Очакваните трудности при обединението на Източна и Западна Германия понижават дойче марката до нива, които Стенли преценил като екстремни. Първоначално той купил милиони марки, но Джордж Сорос му казал да увеличи залога до 2 милиарда германски марки. Нещата се развили според плана и дългата позиция донесла милиони долари, помагайки доходността на Quantum Fund да достигне до 60%.
Вероятно поради успех на първата сделка, Стенли отново играл с германската марк при едно от най-великите forex сделки в историята. Няколко години по-късно, докато Сорос бил зает да смачка Bank of England, Стенли удължим марката допускайки, че в следствие на сделката на шефа му, Британския паунд ще се обезцени срещу Германската марка. Stanley Druckenmiller бил уверен, че той и Сорос са прави и демострирал това, купувайки британски акции. Той вярвал, че Англия ще трябва да намали лихвения процент, стимулирайки по този начин бизнеса и че по-евтиния паунд ще доведе до по-висок екпорт в континенталните държави. Продължавайки мисълта си, Стенли купил германски бондове, тъй като очаквал, че инвеститорите ще инвестират в бондове, когато германските акции покажат по-нисък ръст от британските. Това била поредица от добри сделки, които добавили много към печалбите на Сорос от основната му сделка срещу паунда.
FOREX Trading :: Currency Trading :: Форекс трейдинг Forex
admin
Site Admin
Мнения: 209
Регистриран на: 08 Яну 2009, 10:49
Върнете се в началото
Re: Най-Великите Forex Сделки
от admin » 27 Юни 2009, 21:21
No. 1: Джордж Сорос срещу Британския паунд
Британския паунд засенчвал Германската марка като водеща европейска валута до 90-те години, въпреки че двете страни имали много различни икономики. Германия била по-силната страна, независимо от трудностите при обединението, но Англия искала да запази курса на паунда над 2.7 марки. Опитвайки се да задържи това съотношение, Англия се оказала с високи лихви и също толкова висока инфлация, но поискала фиксиран курс от 2.7 марки за паунд като условие за влизане в European Exchange Rate Mechanism (ERM).
Много спекуланти, сред които и Джордж Сорос, се чудели колко дълго фикираните курсове ще издържат срещу пазарните сили и започнали да продават паунда. Сорос взел голям заем, за да заложи колкото е възможно повеч на срив на паунда. Англия повишила основния си лихвен процент до двуцифрени стойноти в опит да привлече инвеститори. Правителството се надявало по този начин да предизвика търсене, което да неутрализира натиска на продавачите.
Скоро британското правителство осъзнало, че опитът му искуствено да запази високия курс на пауда, ще му струва милиарди. То се оттеглило от ERM и курса паунд/марка се сринал. Сорос направил поне $1 милиард от тази сделка. А що се отнася до Британското правителство, девалвацията на паунда се оказала полезна, тъй като довела до ниски лихви и инфлация - създавайки по този начин идеална бизнес среда.
Най-големия forex hedge fund е загубил 5.4% - биете ли го?
от S.Zhelev » 07 Юли 2009, 15:55
Първата половина на 2009 е била трудна за много forex трейдъри - дори за опитните професионалисти.
FX Concepts, най-големият forex хедж фонд в света е загубил повече от 5% от края на 2008 г.
Въпросът е... как се справяте вие с форекс трейдинга?
Успяхте ли да биете топ forex хедж фондовете с техните сложни търговски алгоритми и професионални трейдъри?
Моето предположение е, че много трейдъри са в същото положение, както хедж фондовете в следващата статия на Bloomberg:
FX Concepts Inc., най-големият валутен хедж фонд в света, признава, че е загубил 5.4% през първите 5 месеца на тази година. Фондът за валутна тръговия John W. Henry & Co. информира инвеститорите, че е загубил 2% след печалбата от 76% през 2008, най-голямата след пускането на фонда през 1986 г.
И двата фонда използват компютърни модели за да улавят валутните трендове и заедно с други ловци на моментум са ударени от липсата на ясна посока на пазарите, които са теглени в различни посоки. Дефлационния натиск от първата глобална рецесия от Втората световна война се уравновесява от инфлационните сили, следствие на рекордните харчове и печатане на пари по целия свят.
ICE’s Dollar Index показва, че щатската валута е паднала с 1.4% срещу кошница от шестте основни валути през първата половина на тази година, най-малкото изменение за шестмесечен период от 2006 г. насам. От четирите стила на валутна търговия, симулирани от Royal Bank of Scotland Group Plc, следването на тренда е единствения губещ с -4.8%. През 2008 г. следването на тренда е донесло 9.9%, най-добрия резултат за последните 5 години.
"Не се оправдавям, но определено е трудно" казва Джон Тейлър, президент на базирания в Ню Йорк фонд FX Concepts, управляващ $12 милиарда. "За нещастие в случващото се липсва последователност. Чудя се колко глупав може да бъде пазара и за колко дълго"
от S.Zhelev » 07 Юли 2009, 15:55
Първата половина на 2009 е била трудна за много forex трейдъри - дори за опитните професионалисти.
FX Concepts, най-големият forex хедж фонд в света е загубил повече от 5% от края на 2008 г.
Въпросът е... как се справяте вие с форекс трейдинга?
Успяхте ли да биете топ forex хедж фондовете с техните сложни търговски алгоритми и професионални трейдъри?
Моето предположение е, че много трейдъри са в същото положение, както хедж фондовете в следващата статия на Bloomberg:
FX Concepts Inc., най-големият валутен хедж фонд в света, признава, че е загубил 5.4% през първите 5 месеца на тази година. Фондът за валутна тръговия John W. Henry & Co. информира инвеститорите, че е загубил 2% след печалбата от 76% през 2008, най-голямата след пускането на фонда през 1986 г.
И двата фонда използват компютърни модели за да улавят валутните трендове и заедно с други ловци на моментум са ударени от липсата на ясна посока на пазарите, които са теглени в различни посоки. Дефлационния натиск от първата глобална рецесия от Втората световна война се уравновесява от инфлационните сили, следствие на рекордните харчове и печатане на пари по целия свят.
ICE’s Dollar Index показва, че щатската валута е паднала с 1.4% срещу кошница от шестте основни валути през първата половина на тази година, най-малкото изменение за шестмесечен период от 2006 г. насам. От четирите стила на валутна търговия, симулирани от Royal Bank of Scotland Group Plc, следването на тренда е единствения губещ с -4.8%. През 2008 г. следването на тренда е донесло 9.9%, най-добрия резултат за последните 5 години.
"Не се оправдавям, но определено е трудно" казва Джон Тейлър, президент на базирания в Ню Йорк фонд FX Concepts, управляващ $12 милиарда. "За нещастие в случващото се липсва последователност. Чудя се колко глупав може да бъде пазара и за колко дълго"
Искаш ли да си Market Maker?
от admin » 19 Май 2009, 22:02
КАКВО Е MARKET MAKER
Market Maker (MM) е термин, който обикновено се използва за големите участници, които осигуряват ликвидност на FOREX пазара. Понякога с термина се означават и retail forex брокерите - те действително са единствените market maker-и за своите клиенти.
КАК ДА СТАНЕМ MARKET MAKER
Развитието на информационните технологии вече позволява на индивидуалните трейдъри да участват (почти) наравно с големите на FOREX пазара. Достатъчно е да си откриете сметка при ECN брокер - например Interactive Brokers или някой Currenex брокер. За това е необходима доста голяма сума - минималният начален депозит при Interactive Brokers e $10 000, а при Currenex боркерите е дори по-висок.
Предимството на ECN брокерите, е че можете да слагате лимит поръчки където пожелате, дори вътре в спреда. Няма минимални отстояния, няма забранени зони. Какво става, когато сложите sell limit order вътре в спреда? Спредът се променя - вашият sell limit order вече е най-ниската ask цена. Това е цената, на която могат да купят останалите участници на пазара. По същия начин, когато сложите buy limit order, той става най-високата bid цена и на нея могат да продават останалите трейдъри.
Пример:
След като поставим ордерите, трябва да изчакаме някой да пожелае да търгува въпросната валутна двойка. Другите трейдъри избират момента на сделката, не ние. Това е още една разлика от търговията при retail forex брокерите. При retail forex търговията брокерът котира, а трейдърите избират момента да сключат сделката. При ECN форекса можем да вземем мястото на брокерите.
КАКВО ПЕЧЕЛИМ ОТ ТОВА ДА ГО ИГРАЕМ MARKET MAKER?
Спредът. Спредът вече не работи срещу нас, той работи за нас. Ние правим спреда и ние печелим от него. По същия начин, както печелят от спреда retail forex брокерите. Ние залагаме, че пазарът се движи случайно
НЯКОИ ПРАВИЛА
За да бъде тази търговия максимално печеливша, трябва да се придържаме към 2 основни правила.
1. Спредът трябва да е достатъчно широк - спредът трябва да е достатъчно широк за да можем да сложим ордерите в него и от стеснения по този начин спред да имаме достатъчно печалба за да платим комисионните. Не се пробвайте да търгувате majors. Основните валутни двойки - EURUSD, GBPUSD, USDJPY, USDCHF - са винаги ликвидни и спредът е едва 0.5-3 пипа. Този спред е твърде тесен за да разчитаме на смислена и постоянна печалба.
2. Пазарът трябва да е ниско волатилен - при високо волатилен пазар рискът се покачва твърде много. Изискват се бързи реакции, а няма как да бъдете по-бързи от софтуера на Deutsche Bank, Goldman Sachs , JP Morgan и т.н.
от admin » 19 Май 2009, 22:02
КАКВО Е MARKET MAKER
Market Maker (MM) е термин, който обикновено се използва за големите участници, които осигуряват ликвидност на FOREX пазара. Понякога с термина се означават и retail forex брокерите - те действително са единствените market maker-и за своите клиенти.
КАК ДА СТАНЕМ MARKET MAKER
Развитието на информационните технологии вече позволява на индивидуалните трейдъри да участват (почти) наравно с големите на FOREX пазара. Достатъчно е да си откриете сметка при ECN брокер - например Interactive Brokers или някой Currenex брокер. За това е необходима доста голяма сума - минималният начален депозит при Interactive Brokers e $10 000, а при Currenex боркерите е дори по-висок.
Предимството на ECN брокерите, е че можете да слагате лимит поръчки където пожелате, дори вътре в спреда. Няма минимални отстояния, няма забранени зони. Какво става, когато сложите sell limit order вътре в спреда? Спредът се променя - вашият sell limit order вече е най-ниската ask цена. Това е цената, на която могат да купят останалите участници на пазара. По същия начин, когато сложите buy limit order, той става най-високата bid цена и на нея могат да продават останалите трейдъри.
Пример:
След като поставим ордерите, трябва да изчакаме някой да пожелае да търгува въпросната валутна двойка. Другите трейдъри избират момента на сделката, не ние. Това е още една разлика от търговията при retail forex брокерите. При retail forex търговията брокерът котира, а трейдърите избират момента да сключат сделката. При ECN форекса можем да вземем мястото на брокерите.
КАКВО ПЕЧЕЛИМ ОТ ТОВА ДА ГО ИГРАЕМ MARKET MAKER?
Спредът. Спредът вече не работи срещу нас, той работи за нас. Ние правим спреда и ние печелим от него. По същия начин, както печелят от спреда retail forex брокерите. Ние залагаме, че пазарът се движи случайно
НЯКОИ ПРАВИЛА
За да бъде тази търговия максимално печеливша, трябва да се придържаме към 2 основни правила.
1. Спредът трябва да е достатъчно широк - спредът трябва да е достатъчно широк за да можем да сложим ордерите в него и от стеснения по този начин спред да имаме достатъчно печалба за да платим комисионните. Не се пробвайте да търгувате majors. Основните валутни двойки - EURUSD, GBPUSD, USDJPY, USDCHF - са винаги ликвидни и спредът е едва 0.5-3 пипа. Този спред е твърде тесен за да разчитаме на смислена и постоянна печалба.
2. Пазарът трябва да е ниско волатилен - при високо волатилен пазар рискът се покачва твърде много. Изискват се бързи реакции, а няма как да бъдете по-бързи от софтуера на Deutsche Bank, Goldman Sachs , JP Morgan и т.н.
ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ДЖОРДЖ СОРОС
Андреа Феррарио
Благодарение на огромните си капитали, спечелени със смели финансови спекулации, североамериканският милиардер от унгарски произход Джордж Сорос, близък до Международния валутен фонд и администрацията на САЩ, провежда широка колонизаторска дейност в бившите социалистически страни, доведени до крайна нищета.
В София, столицата на България, книгите вече се продават само на улицата - с повредени от слънцето и дъжда обложки и корици, въпреки високите за българския читател цени. Либерализацията на пазара оскъпи твърде много наемите на магазините за една такава недоходоносна дейност, каквато е продажбата на книги.
Но наблизо до най-голямото пазарче на книги в града може все още да се намери една книжарница с просторни и добре поддържани помещения. Вътре редом със скъпите томове се предлага и една книга, отпечатана на отлична хартия, с елегантна подвързия. Тя струва по-малко от 1000 италиански лири - само 35 лева (1995 г.). Нейн автор е Джордж Сорос, американският милиардер, собственик на фондация "Отворено общество" - организация с клонове във всички страни на Източна Европа. И която между другото управлява тази книжарница, дадена и на разположение от българско държавно учреждение срещу смешен наем.
Сорос подробно разказва за "филантропичната" си дейност в книгата "Гаранции за демокрация" (София, 1992г.). Той е роден в Унгария преди войната и в 1947 година, когато комунистите са на прага на властта, се преселва първо в Англия, а после в Америка, където за кратко време натрупва огромно състояние благодарение на финансовите си спекулации. В началото на осемдесетте години решава да осъществи голямото си младежко увлечение: либералистичните теории на Попър и Фон Хайк, които резюмира в своята концепция за "отворено общество". Ще използуваме неговите думи: "По онова време печелех много повече, отколкото можех да похарча, и се чудех какво да си правя парите... Тогава реших, че трябва да помагам на ближния." За да добием представа каква е концепцията за "отворено общество", която Сорос има намерение да осъществи, достатъчно е да споменем първата страна, която той избира, за да започне дейността на фондацията си - Южна Африка с апартейда. Но милиардерът остава разочарован - нейната атмосфера "не беше така либерална, както изглеждаше".
Към средата на осемдесетте години Сорос започва да насочва вниманието си към страните от социалистическия лагер: открива център на "Отворено общество" в Унгария с подкрепата на по-реформистката комунистическа номенклатура. После минава към Китай, където действува в пълно съгласие с комунистическите власти, като стига дори дотам, че съгласува с тях уволнението на местния отговорник на фондацията, твърде "неудобен" за режима. В Съветския съюз "Отворено общество" започва своята дейност с благословията на такъв стар брежневист като Андрей Громико. И в Полша фондацията открива център с одобрението на комунистическата власт, но същевременно завързва връзки със "Солидарност". В ония години Сорос се стреми да обедини силите на бюрократите реформисти от Изтока с тия на умерените дисиденти, като крайна цел на неговите усилия е отварянето на пазарите на Източна Европа за глобалната икономика. Друга област, на която милиардерът непрекъснато отделя особено внимание още тогава, е формирането на млади кадри с отпускане на стипендии за обучение на Запад.
След промените в 1989 г. фондациите "Отворено общество" се разпространяват широко в цяла Източна Европа и получават все по-голяма финансова подкрепа. Сорос не се въздържа да упражнява пряко влияние върху политиката на тези страни: в Унгария например в центъра на фондацията в Будапеща се създава основното ядро на партия с ясно либерално направление. В Чехословакия Сорос подкрепя, морално и финансово, партията на Вацлав Клаус, ултраортодоксалния привърженик на Татчер, който ще води страната към разделение и който днес е министър-председател на Чешката република. Освен това открито се произнася за избирането на Хавел за президент на републиката. (Напоследък отношенията на милиардера с Клаус рязко се влошиха, като се стигна дотам, че чешкият премиер закри Университета на Централна Европа в Прага, основан и контролиран от Фондация Сорос, който ще бъде преместен в Будапеща).
През тези години благодарение на опита, натрупан на Изток в предишния период, Сорос действува и като неофициален представител на Международния валутен фонд, на Американския държавен департамент и на Европейската общност, устройвайки срещи на високо равнище между представители на тези институции и държавници от Изтока. В 1990 г. например, щом узнава за намерението на съветското правителство да проведе икономически реформи, насочени към либерализация на пазарите, Сорос организира една комисия от консултанти, съставена в по-голямата си част от служители на Международния валутен фонд, американски и европейски икономисти. В нея участвуват някои известни личности като настоящия министър-председател на Италия - Романо Проди, по онова време ръководител на Института за възстановяване на индустрията, и американския икономист Джефри Сакс, понастоящем работещ по реформите в България. Когато отиват в Москва, западните консултанти настояват за най-радикалния вариант на плана за реформа. Той обаче не е приет. От този момент Сорос се разделя с възторзите си към Горбачов, който тогава е на власт, и завързва тесни връзки с Борис Елцин и неговия антураж. Концепциите, залегнали в основата на плана за по-радикална реформа, които Сорос иска да прокара, не остават задълго в чекмеджето: малко след това те са подети от Гайдар, който със своята икономическа програма тласва страната към дълбока криза, като по този начин улеснява проникването на западни капитали.
За да добием по-точна представа за дейността на фондация "Отворено общество", можем да вземем примера с България, една страна, която е засегната силно от икономическата криза и в която институциите, лишени от средства, се оказват много уязвими. В нея присъствието на Сорос е стабилно: фондацията му отпуска многобройни стипендии за учение в чужбина (Съединените щати и Европейската общност), организира квалификационни курсове за служителите на различни министерства, грижи се за компютризацията на архивите на българското културно наследство (съответната централна система се намира в САЩ), организира конференции, беседи. Но притежава и финансира издания, всичките с ясен либералистичен знак, и многобройни радиостанции, една от които неотдавна започна да излъчва предавания и за Македония.
Освен това фондацията на Сорос в България действува и като официален представител на Съвета на Европа в страната. "Отворено общество" в България, както и другаде, е особено активно сред националните малцинства. Въпреки че проповядва търпимост и обмен между различните култури, настойчивото внимание, което фондацията отделя на етническия елемент (да не забравяме, че е финансирана от чужбина и съвсем не е политически неутрална), я превръща в ябълка на раздора и потенциално оръжие за изнудване. В България огромни суми получават центровете на фондацията, които се намират в региона със силно мюсюлманско присъствие, а в българска Македония Сорос е отворил "Американски университет", който е много активен. Същата политика се провежда в Словакия, Румъния и Македония (фондацията ръководи университет в Тетово, главен град на областта с албанско мнозинство, където неотдавна имаше тежки сблъсъци на етническа основа).
Фондация "Отворено общество" не пренебрегва укрепването на важни политически връзки. В нейния щатен персонал са заемали място например синът на бившия министър на културата Ивайло Знеполски (който по време на своето управление е възложил на фондацията компютризацията на архивната система на българското културно наследство) и синът на Чавдар Кюранов, лидер на дясното крило в Българската социалистическа партия и бивш кандидат за президент на републиката, както и други личности, свързани с политиката, най-вече с партиите на десницата и различни институции. В 1997г. с идването на новото правителство, Георги Прохаски освободи поста изпълнителен директор на Фондация "Отворено общество", тъй като стана съветник на вицепремиера Александър Божков. По този случай самият Джордж Сорос каза, че това е най-доброто решение, макар категорично да подкрепя действията на новото българско правителство. Прохаски остава обаче член на Управителния съвет на фондацията. Икономическата реформа на новото правителство бе подготвена от Георги Прохаски заедно с Александър Божков още месеци преди демонстрациите през януари 1997г., като двамата бяха централни фигури на 4 конференции, субсидирани от "Отворено общество" и организирани от Нов български университет (вж. в. "Континент", 16 юни 1997г.)
Влиянието на фондацията на Сорос е такова, че въпреки огромните финансови средства, с които разполага, успява да получи под различни форми финансиране и от крайно оскъдните бюджети на държавите, в които тя работи. Това се случва в България, но и в Чешката република, където "Отворено общество" сля своята дейност с тази на радио "Свободна Европа" (собственост на правителството на САЩ) и чрез личната намеса на президента Хавел получи за ползуване помещенията на бившия чехословашки федерален парламент за символичния наем от една крона годишно (около 50 италиански лири). В Белорусия фондацията направо побесня, защото правителството реши да намали (не да премахне) данъчните и митническите облекчения, които и бяха отстъпени преди, и то въпреки че страната се намира в много тежка икономическа криза.
Много пъти Сорос се е намесвал пряко и в политически въпроси. Преди години подкрепи възванието на група френски интелектуалци, които искаха военна намеса на Запада в Югославия, бомбардирайики, ако е необходимо, територията и градовете на Сърбия. Освен това лично Сорос поде злобна атака срещу словашкия премиер Мечиар, обвинявайки го за авторитарните му методи и че застрашава демокрацията. Но трябва да се отбележи, че не направи нищо такова спрямо Елцин, Валенса, Хавел и още други, които, що се отнася до авторитаризма, нямат основание да завиждат на Мечиар, само че са по-отстъпчиви от него към Запада. Словашкото правителство реагира, като обяви Сорос за "персона нон грата" в страната, но фондация "Отворено общество" продължава да действува в Словакия. Не закъсняха да се намесят официално Съединените щати и Европейската общност, за да изразят своята тревога относно "положението на демокрацията в Словакия и хода на реформите". В това становище очевидно е натежало влиянието, което Сорос има над американското и европейските правителства. През 1992г. в Албания по поръчка на новата власт на Бериша (тогава един от най-любимите политици на САЩ в Източна Европа) фондацията организира комисии от специалисти, които извършиха "чистки" в Университета в Тирана, за да остранят всички преподаватели, противопоставяващи се на режима на дясно ориентираното правителство (вж. K.Barjaba, L.Perrone et al., "Naufragi albanesi", Рим, 1996г.). Но от 1996г. милиардерът, пак в синхрон с американското правителство, преориентира симпатиите си, и започна масивно да финансира опозиционния вестник "Koha Jone", който през май 1997г. получи от фондация "Отворено общество" и от други фондации, свързани със Сорос баснословната сума от 4 милиона долара (вж. в. "Албания" и "Albanews", май 1997г.). В Хърватско към края на 1996 г. двама висши представители на "Отворено общество" бяха арестувани от полицията при опит незаконно да внесат в страната 65.000 долара. От следсвието излезе, че фондацията е плащала на своите служители и сътрудници (между които многобройни представители на опозицията) "допълнителни" недекларирани заплати в долари (вж. "OMRI", декември 1996г.). Може да се предполага, че такива "способи" не са били използвани само в Хърватско.
Фондация "Отворено общество" е тясно свързана с ИНТЕРНЕТ, чрез която не само разпространява собствените си осведомителни бюлетини, но и ръководи (в сътрудничество с радио "Свободна Европа") новинарската агенция за Източна Европа ОМРИ (през последните месеци двете организации се обединиха). Благодарение на широката мрежа сътрудници агенцията става един от най-влиятелните източници на информация за този регион.
От някои съмнителни и привидно благовидни изяви, като например насърчаването на думи да се преодолеят етническите конфликти, придружено от трескава дейност на намеса сред националните малцинства, или отявления антикомунизъм на една личност, която не се поколебава да учреди своите фондации под крилото на комунистическата номенклатура, става съвсем ясно какви цели преследва Сорос. А именно: да разпространява под звъна на милиардите либералистката идеология и западната хегемония, създавайки широка своя мрежа, внедрена в обществата и институциите на страните от Изтока, като прибягва, ако е необходимо, и до политическо, финансово и информативно изнудване.
Задачата му е съвсем лесна при тази социална, икономическа и морална криза, която се шири в Източна Европа; криза, за която той самият ( в съгласие с най-големите западни центрове на властта) е съдействувал да се поддържа. И няма нищо чудно, че постъпва така лекомислено: във всичките стотина страници, които е написал, и в многобройните му публични изявления Сорос никога не си е поставял въпроса: справедливо ли е един човек да печели 2000 милиарда лири на ден, както е направил той, спекулирайки на валутните пазари, и по този начин решавайки съдбата на милиони хора, докато цели народи тънат в мизерия.
Андреа Феррарио
Благодарение на огромните си капитали, спечелени със смели финансови спекулации, североамериканският милиардер от унгарски произход Джордж Сорос, близък до Международния валутен фонд и администрацията на САЩ, провежда широка колонизаторска дейност в бившите социалистически страни, доведени до крайна нищета.
В София, столицата на България, книгите вече се продават само на улицата - с повредени от слънцето и дъжда обложки и корици, въпреки високите за българския читател цени. Либерализацията на пазара оскъпи твърде много наемите на магазините за една такава недоходоносна дейност, каквато е продажбата на книги.
Но наблизо до най-голямото пазарче на книги в града може все още да се намери една книжарница с просторни и добре поддържани помещения. Вътре редом със скъпите томове се предлага и една книга, отпечатана на отлична хартия, с елегантна подвързия. Тя струва по-малко от 1000 италиански лири - само 35 лева (1995 г.). Нейн автор е Джордж Сорос, американският милиардер, собственик на фондация "Отворено общество" - организация с клонове във всички страни на Източна Европа. И която между другото управлява тази книжарница, дадена и на разположение от българско държавно учреждение срещу смешен наем.
Сорос подробно разказва за "филантропичната" си дейност в книгата "Гаранции за демокрация" (София, 1992г.). Той е роден в Унгария преди войната и в 1947 година, когато комунистите са на прага на властта, се преселва първо в Англия, а после в Америка, където за кратко време натрупва огромно състояние благодарение на финансовите си спекулации. В началото на осемдесетте години решава да осъществи голямото си младежко увлечение: либералистичните теории на Попър и Фон Хайк, които резюмира в своята концепция за "отворено общество". Ще използуваме неговите думи: "По онова време печелех много повече, отколкото можех да похарча, и се чудех какво да си правя парите... Тогава реших, че трябва да помагам на ближния." За да добием представа каква е концепцията за "отворено общество", която Сорос има намерение да осъществи, достатъчно е да споменем първата страна, която той избира, за да започне дейността на фондацията си - Южна Африка с апартейда. Но милиардерът остава разочарован - нейната атмосфера "не беше така либерална, както изглеждаше".
Към средата на осемдесетте години Сорос започва да насочва вниманието си към страните от социалистическия лагер: открива център на "Отворено общество" в Унгария с подкрепата на по-реформистката комунистическа номенклатура. После минава към Китай, където действува в пълно съгласие с комунистическите власти, като стига дори дотам, че съгласува с тях уволнението на местния отговорник на фондацията, твърде "неудобен" за режима. В Съветския съюз "Отворено общество" започва своята дейност с благословията на такъв стар брежневист като Андрей Громико. И в Полша фондацията открива център с одобрението на комунистическата власт, но същевременно завързва връзки със "Солидарност". В ония години Сорос се стреми да обедини силите на бюрократите реформисти от Изтока с тия на умерените дисиденти, като крайна цел на неговите усилия е отварянето на пазарите на Източна Европа за глобалната икономика. Друга област, на която милиардерът непрекъснато отделя особено внимание още тогава, е формирането на млади кадри с отпускане на стипендии за обучение на Запад.
След промените в 1989 г. фондациите "Отворено общество" се разпространяват широко в цяла Източна Европа и получават все по-голяма финансова подкрепа. Сорос не се въздържа да упражнява пряко влияние върху политиката на тези страни: в Унгария например в центъра на фондацията в Будапеща се създава основното ядро на партия с ясно либерално направление. В Чехословакия Сорос подкрепя, морално и финансово, партията на Вацлав Клаус, ултраортодоксалния привърженик на Татчер, който ще води страната към разделение и който днес е министър-председател на Чешката република. Освен това открито се произнася за избирането на Хавел за президент на републиката. (Напоследък отношенията на милиардера с Клаус рязко се влошиха, като се стигна дотам, че чешкият премиер закри Университета на Централна Европа в Прага, основан и контролиран от Фондация Сорос, който ще бъде преместен в Будапеща).
През тези години благодарение на опита, натрупан на Изток в предишния период, Сорос действува и като неофициален представител на Международния валутен фонд, на Американския държавен департамент и на Европейската общност, устройвайки срещи на високо равнище между представители на тези институции и държавници от Изтока. В 1990 г. например, щом узнава за намерението на съветското правителство да проведе икономически реформи, насочени към либерализация на пазарите, Сорос организира една комисия от консултанти, съставена в по-голямата си част от служители на Международния валутен фонд, американски и европейски икономисти. В нея участвуват някои известни личности като настоящия министър-председател на Италия - Романо Проди, по онова време ръководител на Института за възстановяване на индустрията, и американския икономист Джефри Сакс, понастоящем работещ по реформите в България. Когато отиват в Москва, западните консултанти настояват за най-радикалния вариант на плана за реформа. Той обаче не е приет. От този момент Сорос се разделя с възторзите си към Горбачов, който тогава е на власт, и завързва тесни връзки с Борис Елцин и неговия антураж. Концепциите, залегнали в основата на плана за по-радикална реформа, които Сорос иска да прокара, не остават задълго в чекмеджето: малко след това те са подети от Гайдар, който със своята икономическа програма тласва страната към дълбока криза, като по този начин улеснява проникването на западни капитали.
За да добием по-точна представа за дейността на фондация "Отворено общество", можем да вземем примера с България, една страна, която е засегната силно от икономическата криза и в която институциите, лишени от средства, се оказват много уязвими. В нея присъствието на Сорос е стабилно: фондацията му отпуска многобройни стипендии за учение в чужбина (Съединените щати и Европейската общност), организира квалификационни курсове за служителите на различни министерства, грижи се за компютризацията на архивите на българското културно наследство (съответната централна система се намира в САЩ), организира конференции, беседи. Но притежава и финансира издания, всичките с ясен либералистичен знак, и многобройни радиостанции, една от които неотдавна започна да излъчва предавания и за Македония.
Освен това фондацията на Сорос в България действува и като официален представител на Съвета на Европа в страната. "Отворено общество" в България, както и другаде, е особено активно сред националните малцинства. Въпреки че проповядва търпимост и обмен между различните култури, настойчивото внимание, което фондацията отделя на етническия елемент (да не забравяме, че е финансирана от чужбина и съвсем не е политически неутрална), я превръща в ябълка на раздора и потенциално оръжие за изнудване. В България огромни суми получават центровете на фондацията, които се намират в региона със силно мюсюлманско присъствие, а в българска Македония Сорос е отворил "Американски университет", който е много активен. Същата политика се провежда в Словакия, Румъния и Македония (фондацията ръководи университет в Тетово, главен град на областта с албанско мнозинство, където неотдавна имаше тежки сблъсъци на етническа основа).
Фондация "Отворено общество" не пренебрегва укрепването на важни политически връзки. В нейния щатен персонал са заемали място например синът на бившия министър на културата Ивайло Знеполски (който по време на своето управление е възложил на фондацията компютризацията на архивната система на българското културно наследство) и синът на Чавдар Кюранов, лидер на дясното крило в Българската социалистическа партия и бивш кандидат за президент на републиката, както и други личности, свързани с политиката, най-вече с партиите на десницата и различни институции. В 1997г. с идването на новото правителство, Георги Прохаски освободи поста изпълнителен директор на Фондация "Отворено общество", тъй като стана съветник на вицепремиера Александър Божков. По този случай самият Джордж Сорос каза, че това е най-доброто решение, макар категорично да подкрепя действията на новото българско правителство. Прохаски остава обаче член на Управителния съвет на фондацията. Икономическата реформа на новото правителство бе подготвена от Георги Прохаски заедно с Александър Божков още месеци преди демонстрациите през януари 1997г., като двамата бяха централни фигури на 4 конференции, субсидирани от "Отворено общество" и организирани от Нов български университет (вж. в. "Континент", 16 юни 1997г.)
Влиянието на фондацията на Сорос е такова, че въпреки огромните финансови средства, с които разполага, успява да получи под различни форми финансиране и от крайно оскъдните бюджети на държавите, в които тя работи. Това се случва в България, но и в Чешката република, където "Отворено общество" сля своята дейност с тази на радио "Свободна Европа" (собственост на правителството на САЩ) и чрез личната намеса на президента Хавел получи за ползуване помещенията на бившия чехословашки федерален парламент за символичния наем от една крона годишно (около 50 италиански лири). В Белорусия фондацията направо побесня, защото правителството реши да намали (не да премахне) данъчните и митническите облекчения, които и бяха отстъпени преди, и то въпреки че страната се намира в много тежка икономическа криза.
Много пъти Сорос се е намесвал пряко и в политически въпроси. Преди години подкрепи възванието на група френски интелектуалци, които искаха военна намеса на Запада в Югославия, бомбардирайики, ако е необходимо, територията и градовете на Сърбия. Освен това лично Сорос поде злобна атака срещу словашкия премиер Мечиар, обвинявайки го за авторитарните му методи и че застрашава демокрацията. Но трябва да се отбележи, че не направи нищо такова спрямо Елцин, Валенса, Хавел и още други, които, що се отнася до авторитаризма, нямат основание да завиждат на Мечиар, само че са по-отстъпчиви от него към Запада. Словашкото правителство реагира, като обяви Сорос за "персона нон грата" в страната, но фондация "Отворено общество" продължава да действува в Словакия. Не закъсняха да се намесят официално Съединените щати и Европейската общност, за да изразят своята тревога относно "положението на демокрацията в Словакия и хода на реформите". В това становище очевидно е натежало влиянието, което Сорос има над американското и европейските правителства. През 1992г. в Албания по поръчка на новата власт на Бериша (тогава един от най-любимите политици на САЩ в Източна Европа) фондацията организира комисии от специалисти, които извършиха "чистки" в Университета в Тирана, за да остранят всички преподаватели, противопоставяващи се на режима на дясно ориентираното правителство (вж. K.Barjaba, L.Perrone et al., "Naufragi albanesi", Рим, 1996г.). Но от 1996г. милиардерът, пак в синхрон с американското правителство, преориентира симпатиите си, и започна масивно да финансира опозиционния вестник "Koha Jone", който през май 1997г. получи от фондация "Отворено общество" и от други фондации, свързани със Сорос баснословната сума от 4 милиона долара (вж. в. "Албания" и "Albanews", май 1997г.). В Хърватско към края на 1996 г. двама висши представители на "Отворено общество" бяха арестувани от полицията при опит незаконно да внесат в страната 65.000 долара. От следсвието излезе, че фондацията е плащала на своите служители и сътрудници (между които многобройни представители на опозицията) "допълнителни" недекларирани заплати в долари (вж. "OMRI", декември 1996г.). Може да се предполага, че такива "способи" не са били използвани само в Хърватско.
Фондация "Отворено общество" е тясно свързана с ИНТЕРНЕТ, чрез която не само разпространява собствените си осведомителни бюлетини, но и ръководи (в сътрудничество с радио "Свободна Европа") новинарската агенция за Източна Европа ОМРИ (през последните месеци двете организации се обединиха). Благодарение на широката мрежа сътрудници агенцията става един от най-влиятелните източници на информация за този регион.
От някои съмнителни и привидно благовидни изяви, като например насърчаването на думи да се преодолеят етническите конфликти, придружено от трескава дейност на намеса сред националните малцинства, или отявления антикомунизъм на една личност, която не се поколебава да учреди своите фондации под крилото на комунистическата номенклатура, става съвсем ясно какви цели преследва Сорос. А именно: да разпространява под звъна на милиардите либералистката идеология и западната хегемония, създавайки широка своя мрежа, внедрена в обществата и институциите на страните от Изтока, като прибягва, ако е необходимо, и до политическо, финансово и информативно изнудване.
Задачата му е съвсем лесна при тази социална, икономическа и морална криза, която се шири в Източна Европа; криза, за която той самият ( в съгласие с най-големите западни центрове на властта) е съдействувал да се поддържа. И няма нищо чудно, че постъпва така лекомислено: във всичките стотина страници, които е написал, и в многобройните му публични изявления Сорос никога не си е поставял въпроса: справедливо ли е един човек да печели 2000 милиарда лири на ден, както е направил той, спекулирайки на валутните пазари, и по този начин решавайки съдбата на милиони хора, докато цели народи тънат в мизерия.
неделя, 6 септември 2009 г.
Блогърите: Кийт Шефер – Още един газов бик надигна глава
5 септември, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Бях се фокусирал върху 4-тото издание на новия ни бюлетин, което трябва да излезе през втората седмица на септември, когато ми попадна история, която искам да споделя с вас.
Мартин Кинг е енергиен анализатор на First Energy в Калгари и е поредния който разгласява идеята „най-тъмно е преди зора, купувай акции на газови компании сега”. Прави го в анализ от пет страници, чийто ключови моменти ще ви кажа след малко.
Но първо да кажа, че той има постижения, които следя. На 14 февруари тази година той излезе с друг подобен анализ, който се оказа невероятно точен. Точно когато сантимента към акции на газовите компании беше слаб, както сега, той се показа и заяви, че трябва да „контрираме” пазара и да купуваме.
И акциите на газовите компании наистина имаха много силна пролет – определено по-силна отколкото аз очаквах. Инвеститорите, които са послушали господин Кинг са направили добри пари – за три месеца индекса Amex Natural Gas отчете ръст от 300 до 480, а само 10 дни след анализа му видяхме дъно при акциите на канадските газови компании, които в последствие отчетоха здрав ръст. Както индексът, така и много акции отчетоха повишения от 50 и повече процента за три месеца.
От гледна точка на предлагането Кинг сега казва, че очаква огромен брой производители ще „ударят кепенците”, което ще доведе до спад в предлагането. Новите проекти за добиване на газ от глинени шисти и всички други неконвенционални подходи няма да са достатъчни за да компенсират спада в производството на газ в Северна Америка.
От гледна точка на търсенето той твърди, че през настоящата зима рекордно количество газ ще излезе от газохранилищата. И всяко повишаване на индустриалното търсене може да има драматичен ефект, добавя Кинг. Въпреки, че прогнозира по-висока цена през следващата година от повечето анализатори, той твърди, че очаква природния газ да удари дъно при цена от около 1 долар в Канада и 2 долара в САЩ преди края на октомври. Това според него е момента в който трябва да се купуват акции на газовите компании.
Неговите коментари са аналогични с това, което наскоро прогнозираха Tristone Capital от Калгари и Sanford Bernstein & Sons Co от Ню Йорк.
Бел.р – Мненията съдържащи се в материала, не представляват инвестиционен съвет и инвестиционните решения не следва да бъдат формирани единствено въз основа на тях.
5 септември, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Бях се фокусирал върху 4-тото издание на новия ни бюлетин, което трябва да излезе през втората седмица на септември, когато ми попадна история, която искам да споделя с вас.
Мартин Кинг е енергиен анализатор на First Energy в Калгари и е поредния който разгласява идеята „най-тъмно е преди зора, купувай акции на газови компании сега”. Прави го в анализ от пет страници, чийто ключови моменти ще ви кажа след малко.
Но първо да кажа, че той има постижения, които следя. На 14 февруари тази година той излезе с друг подобен анализ, който се оказа невероятно точен. Точно когато сантимента към акции на газовите компании беше слаб, както сега, той се показа и заяви, че трябва да „контрираме” пазара и да купуваме.
И акциите на газовите компании наистина имаха много силна пролет – определено по-силна отколкото аз очаквах. Инвеститорите, които са послушали господин Кинг са направили добри пари – за три месеца индекса Amex Natural Gas отчете ръст от 300 до 480, а само 10 дни след анализа му видяхме дъно при акциите на канадските газови компании, които в последствие отчетоха здрав ръст. Както индексът, така и много акции отчетоха повишения от 50 и повече процента за три месеца.
От гледна точка на предлагането Кинг сега казва, че очаква огромен брой производители ще „ударят кепенците”, което ще доведе до спад в предлагането. Новите проекти за добиване на газ от глинени шисти и всички други неконвенционални подходи няма да са достатъчни за да компенсират спада в производството на газ в Северна Америка.
От гледна точка на търсенето той твърди, че през настоящата зима рекордно количество газ ще излезе от газохранилищата. И всяко повишаване на индустриалното търсене може да има драматичен ефект, добавя Кинг. Въпреки, че прогнозира по-висока цена през следващата година от повечето анализатори, той твърди, че очаква природния газ да удари дъно при цена от около 1 долар в Канада и 2 долара в САЩ преди края на октомври. Това според него е момента в който трябва да се купуват акции на газовите компании.
Неговите коментари са аналогични с това, което наскоро прогнозираха Tristone Capital от Калгари и Sanford Bernstein & Sons Co от Ню Йорк.
Бел.р – Мненията съдържащи се в материала, не представляват инвестиционен съвет и инвестиционните решения не следва да бъдат формирани единствено въз основа на тях.
петък, 4 септември 2009 г.
Сорос отново спечели от кризата
04 Септември 2009 | 16:12
Световно известният валутен спекулант Джордж Сорос успя да обърне в своя полза дори глобалната финансова криза. Изданието за хедж-фондове AR (Absolute Return и Alpha), изчисли, че през последната година стойността на активите на управляваната от него Soros Fund Management са нараснали, докато някои от основните му конкуренти търпят огромни загуби.
Активите на Soros Fund Management към 1 юли 2009 г. възлизат на 24 млрд. долара, т. е. превишили са с 41.18% стойността на активите, притежавани от нея през същия период на миналата година. При средни загуби на хедж-фондовете от 19%, Quantum Endowment на Сорос отчита ръст от 10%.
Едва ли е изненадващо, че милиардерът, известен с умението както да печели, така и да създава кризи, отново е на зелено. През 1992 г. той например спечели 1 млрд. долара, играейки срещу британския паунд.
За настоящата криза Сорос предупреждаваше още преди началото на най-тежката й фаза през миналата есен. Анализаторите обаче са склонни да мислят, че печалбите на финансовия гуру се дължат именно на кризата, а не въпреки нея.
„Механизмът, по който играе Сорос, е добре описан от Пол Кругман във „Завръщането нa икономиката нa депресията и кризата oт 2008 г.", заявява икономист- Сорос не притежава никаква инвестиционна гениалност. Той просто се придържа умело към залагане спрямо обществените настроения.
Пол Кругман се придържа към теорията, че очакването на криза води до самата криза. А Сорос ясно вижда как да генерира кризата и да спечели от нея."
Остава само да припомним, че през март тази година Soros Fund Management беше санкциониратн с рекордната глоба от 2.2 млн. долара от унгарските финансови власти за умишлено срутване на акциите на банка OTP през октомври 2008 г.
Всъщност Сорос печели значително и от авторитета си сред инвеститорите. Неслучайно американския милиардер се оказа начело на списъка на най-високоплатените инвестиционни мениджъри, с печалба за годината от 1.1 млрд. С това неговото състояние се оценява на 9 млрд. долара.
04 Септември 2009 | 16:12
Световно известният валутен спекулант Джордж Сорос успя да обърне в своя полза дори глобалната финансова криза. Изданието за хедж-фондове AR (Absolute Return и Alpha), изчисли, че през последната година стойността на активите на управляваната от него Soros Fund Management са нараснали, докато някои от основните му конкуренти търпят огромни загуби.
Активите на Soros Fund Management към 1 юли 2009 г. възлизат на 24 млрд. долара, т. е. превишили са с 41.18% стойността на активите, притежавани от нея през същия период на миналата година. При средни загуби на хедж-фондовете от 19%, Quantum Endowment на Сорос отчита ръст от 10%.
Едва ли е изненадващо, че милиардерът, известен с умението както да печели, така и да създава кризи, отново е на зелено. През 1992 г. той например спечели 1 млрд. долара, играейки срещу британския паунд.
За настоящата криза Сорос предупреждаваше още преди началото на най-тежката й фаза през миналата есен. Анализаторите обаче са склонни да мислят, че печалбите на финансовия гуру се дължат именно на кризата, а не въпреки нея.
„Механизмът, по който играе Сорос, е добре описан от Пол Кругман във „Завръщането нa икономиката нa депресията и кризата oт 2008 г.", заявява икономист- Сорос не притежава никаква инвестиционна гениалност. Той просто се придържа умело към залагане спрямо обществените настроения.
Пол Кругман се придържа към теорията, че очакването на криза води до самата криза. А Сорос ясно вижда как да генерира кризата и да спечели от нея."
Остава само да припомним, че през март тази година Soros Fund Management беше санкциониратн с рекордната глоба от 2.2 млн. долара от унгарските финансови власти за умишлено срутване на акциите на банка OTP през октомври 2008 г.
Всъщност Сорос печели значително и от авторитета си сред инвеститорите. Неслучайно американския милиардер се оказа начело на списъка на най-високоплатените инвестиционни мениджъри, с печалба за годината от 1.1 млрд. С това неговото състояние се оценява на 9 млрд. долара.
сряда, 2 септември 2009 г.
Инвестиции
Кризата зарадва Сорос
2 Септември, 2009
СНИМКА MAAADDDOG.FILES.WORDPRESS.COM
За разлика от останалите инвеститори щатският магнат Джордж Сорос успя да спечели от развихрилата се криза. През дванайсетте месеца до началото на юли компанията на милиардера Soros Fund Management е увеличила управляваното от нея състояние с над 40 на сто до сума в размер на 24 млрд. долара, съобщи австрийският бизнес вестник Wirtschaftsblatt, позовавайки се на информация от новото списание за хедж фондове AR. В същото време най-големият хедж фонд - Bridgewater Associates, е загубил 15% от състоянието си и вече на негово разположение са само 37 млрд. долара. През миналата година Сорос стана и най-добре платеният мениджър на компания от този тип със заплата от 1,1 млрд. долара.
Кризата зарадва Сорос
2 Септември, 2009
СНИМКА MAAADDDOG.FILES.WORDPRESS.COM
За разлика от останалите инвеститори щатският магнат Джордж Сорос успя да спечели от развихрилата се криза. През дванайсетте месеца до началото на юли компанията на милиардера Soros Fund Management е увеличила управляваното от нея състояние с над 40 на сто до сума в размер на 24 млрд. долара, съобщи австрийският бизнес вестник Wirtschaftsblatt, позовавайки се на информация от новото списание за хедж фондове AR. В същото време най-големият хедж фонд - Bridgewater Associates, е загубил 15% от състоянието си и вече на негово разположение са само 37 млрд. долара. През миналата година Сорос стана и най-добре платеният мениджър на компания от този тип със заплата от 1,1 млрд. долара.
Абонамент за:
Публикации (Atom)