Полсън, героят на краха
Как ловкият мениджър натрупа милиарди в кризата
От Спенсър И. Анте, BusinessWeek
Инструменти
Изпрати на приятели
разпечатай
Трилиони долари потънаха в Голямата рецесия от 2009. Но с късмет или с дързост няколко души спечелиха. Победителят обаче е Джон Полсън, мениджър на хедж фонд, който дирижира най-крупната сделка в историята и спечели за фирмата си $20 млрд., като заложи срещу пазара на жилища. През 2007 Полсън прибра зашеметяващите
$4 млрд. за себе си, най-голямата едногодишна заплата в аналите на финансите. Тоест, над $10 млн. на ден.
"Най-великата сделка" от Грегъри Зукерман, старши репортер в The Wall Street Journal, описва как Полсън и шепа вървящи срещу тенденциите инвеститори осъществиха този удар. Полсън нарече книгата разочарование, пълно с неточности, които не конкретизира. Но тя е занимателен и достоверен разказ, контрапункт на растящия куп заглавия, описващи катастрофалните грешки, направени от блестящите умове на Уолстрийт. Освен това е учудващо драматична, макар и невинаги в приятния смисъл. Това е драмата от очакването да видиш ужасяващата сцена на разруха в апокалиптичен филм.
Роден в Куинс, Ню Йорк, Полсън рано развил вкус към парите. След като се завършил финанси първи в класа си в New York University, той се записал в Harvard Business School през 1978. Един ден присъствал на лекция на Джери Колбърг, основателя на могъщата инвестиционна фирма Kohlberg Kravis Roberts. Колбърг обяснявал как предприятието му генерирало $17 млн. печалба, инвестирайки само $500 000 в компания, която продало след шест месеца. Възможностите замаяли младежа.
Преди Полсън да разработи изкусната стратегия за къси продажби на жилищния пазар, направила го легенда във финансовите кръгове, той бил умерено успешен инвеститор. Специалността на Полсън, която изучил, докато бил инвестиционен банкер в Bear Stearns и Gruss&Co., била арбитраж при сливания. През 1994 Полсън основал хедж фонда Paulson $ Co. и реализирал солидни печалби, залагайки на акциите на придобивани компании. След като забелязал около 2004, че жилищните цени в шикарния Хамптънс на Лонг Айлънд се утрояват само за няколко години, Полсън усетил, че недвижимите имоти излизат от контрол и се разтревожил как тази спекулация ще се отрази на фирмата му. Тъкмо тази тревога дала искра за стратегията му. Паоло Пелегрини, умен, но несигурен 47-годишен анализатор, нает от Полсън, му предложил да купи суапове срещу кредитен риск като метод за хеджиране. Полсън и компания не познавали тези сложни ценни книжа, осигуряващи застраховка срещу загуби по дългови инструменти. Но в крайна сметка овладели този езотеричен свят.
ЕВТИН НАЧИН ЗА ЗАЛАГАНЕ
Красотата на суаповете срещу кредитен риск е, че като при застраховка най-много можете да загубите премията, която плащате за защитата. Ако дългът изгори, застрахователят следва да ви плати пълния му размер. Полсън започнал с покупка на суапове, гарантиращи дълга на двама големи кредитори - Countrywide Financial и Washington Financial. След като проучването му показало, че жилищните цени са надценени с около 40%, той купил суапове за $100 млн. върху високорискови ипотеки за $10 млрд.
Полсън извличал полза от стадното мислене на Уолстрийт. Инвеститорите били скептични към тезата на Полсън, че той ще набере само $147 млн. от приятели и роднини, за да организира нов кредитен фонд. През 2006 Полсън използвал тези средства да купи синтетични кредитни дериватни контракти, които щели да увеличат стойността си, когато индексът АВХ, следящ високорисковите ипотеки, се понижи. Същата година Полсън забелязал друг пазар, изкуствено раздуван от професионалистите на Уолстрийт: т. нар. CDO, структурирани облигационни емисии, обезпечени с кредитни портфейли (сложно име за ценни книжа, които давали на инвеститорите гаранция не само по ипотеки, но и по други видове дългове, като например месечните вноски за коли). Инвестиционните банки като Merrill Lynch се пристрастили към продажбата на такива облигации, защото печелели 1% до 1.5% такса върху цялата сума на всяка сделка. През 2006 били продадени облигации, обезпечени с дългов портфейл за $560 млрд. А фирмата на Полсън купила $5 млрд. застрахователни договори по най-рисковите порции от тези облигации.
Първоначално Полсън отчитал загуби по тези залози, тъй като жилищните цени продължавали да растат. Но през февруари 2007, когато високорисковият кредитор New Century Financial обявил изненадваща загуба, Полсън прибрал $1.25 млрд. за един ден, когато индексът АВХ най-сетне започнал да пада. Паниката скоро се разпространила из финансовия свят и сделките на Полсън най-сетне започнали да правят чудеса.
Високорисковият срив съборил куп финансови институции. Зукерман умело показва как Полсън и неколцина съмишленици очаквали бедствието и печалбата от него. Докато професионалистите от Уолстрийт се опарили, забърквайки екзотични ценни книжа, които не разбирали напълно, неконвенционалната стратегия на Полсън и смелостта да държи на нея пред лицето на скептицизма му дали възможност за убийствен удар в кризата. IBWI
вторник, 22 декември 2009 г.
петък, 4 декември 2009 г.
Машините превземат Wall Street
02.06.2007 10:38
Луис Морган, управляващ директор на хедж фонда HG Trading, никога не е разговарял с най-добрия си трейдър. Просто защото най-добрият му трейдър е машина. Най-големите приходи на компанията се генерират от компютър, чийто софтуер може да следи хиляди акции едновременно и да реагира светкавично, пише Ройтерс.
„Това не може да се направи ръчно“, категоричен е Морган, който се занимава със статистически арбитраж – възползва се от внезапни и потенциално доходни ценови аномалии между ценни книжа, които обикновено се търгуват свързано.
Морган ползва система за търгуване, която е базирана на алгоритми. Той е част от бърза и неумолима трейдинг революция, която само за няколко години преобрази финансовите пазари. Все по-голямото навлизане на търгуване чрез алгоритми - „системи от типа черна кутия“, променя начина, по който работи Wall Street и създава приходи от милиарди долари.
Бившият професор по математика Джеймс Саймънс, който е един от най-добре платените мениджъри на хедж фондове в света за миналата година, е изкарал 1,7 млрд. долара, според списание Alpha.
Но дори и предвид подобен възход, някои вече пророкуват, че броят трейдъри драматично ще намалее с до 90% до 2015 г. и по-голямата част от тези, които останат, няма да се нуждаят от характерните за Wall Street умения, а от познания по математика, статистика, компютърни науки, астрофизика и лингвистика. Накратко, ще са им нужни уменията на ракетен инженер.
Наличието на подобна компютърна мощ засега е намалило краткосрочната пазарна волатилност, но носи и много безсънни нощи на регулаторните органи.
Мнозина вече си задават въпроси какво би се случило, ако някой мошеник с добри познания добие контрол над черните кутии на Wall Street или ако машините превърнат едно подхлъзване на пазара в необратим процес, преди някой да успее да помръдне.
Около една трета от търговията с щатски ценни книжа вече се извършва посредством алгоритми, като се очаква да надхвърли 50% до 2010 г., твърди Брад Бейли, старши анализатор в базираната в Бостън Aite Group. „Опасявам се обаче, че подценявам стойността“, добавя той.
Около 40 на сто от търговията на фондовата борса в Лондон се извършва чрез алгоритми, сочат изчисления на самата финансова институция.
„Тенденцията става преобладаваща“, коментира Ги Сирийо, мениджър продажби в подразделение на Credit Suisse, което предлага платформа за търгуване, базирана на алгоритми.
Алгоритмичните модели могат да се нагласят за всякаква стратегия. Някои се стремят да хванат бързо изчезващи ценови аномалии, които генерират хиляди поръчки всяка секунда. Други насичат голяма поръчка на по-малки, за да прикрият определени намерения и да заблудят конкурентите.
Тази възможност за тихо и анонимно търгуване е двигателят на търгуването чрез алгоритми и т. нар. „алго войни“, защото дава решение на един от най-сериозните проблеми на големите компании при ползването на брокери – изтичането на информация.
„Не искате никой да разбере, че се опитвате да купите например 10 млн. акции на някоя компания с по-малка пазарна капитализация, защото цената ще се изстреля нагоре“, коментира Адам Сусман, старши анализатор в The Tabb Group.
Алгоритмичната търговия е намалила волатилността при ценните книжа и валутните пазари, защото много от програмите се базират на тенденцията на акциите да се връщат към средните си стойности, и когато нещата отидат настрани, програмите връщат пазара към нормата.
Алгоритмите обаче оказват обратен ефект върху финансовите и корпоративните новини. Апетитът за каквато и да било информация от Wall Street никога не е бил по-голям, като има все повече програми, които търсят нови данни.
Вече има и софтуерни продукти, които могат да анализират годишната стойност на новините, за да видят как определени заглавия влияят на акциите и ползват тези модели, за да програмират компютри да търгуват, вземайки предвид последните новини.
Морган от HG Trading обяснява, че преди пет години е било твърде скъпо да се създаде система за търгуване, базирана на алгоритми. Днес той работи с двама служители и една програма, за да проектира алгоритмите си.
Усилието се отплаща. „Печелим при малко над 60% от сделките“, казва той. Макар и подобен процент да не изглежда твърде голям за класическите трейдъри, то се оказва много доходоносно, когато компютрите търгуват много по-големи обеми.
Подобни успехи са заплаха не само за класическия трейдър „на пода“, но и за тези, които стоят пред мониторите.
През 2006 г. проучване на IBM открива, че от всеки 40 трейдъри, които са активни за даден продукт, до 2015 г. ще останат само четирима заради „електронификацията“ на пазарите. „Четиримата ще бъдат тези, които поемат риск, постигат истинско разбиране на клиента и, разбира се, постоянно побеждават пазара, се казва в проучването.
69-годишният Саймънс, основател на Renaissance Technologies Corp., не е единственият милиардер от нов тип. Кен Грифин, на 38 години, е основател на Citadel Investment Group. През миналата година той печели 1,4 млрд. долара спрямо 240 млн. долара през 2004, според списание Alpha.
И двамата разчитат на светкавично бързи количествени техники, проектирани да се възползват от минимални ценови разлики чрез алгоритмични платформи.
Зад математическите модели обаче стоят програмистите – математици, астрофизици и компютърни инженери, които правят успешна търговията чрез алгоритми.
Освен това програмите са достъпни за всеки трейдър, който може да се възползва от същата технология и агресивна тактика.
Естествено, има и страхове, че алгоритмите може да сгрешат.
„Те могат да заявят много поръчки за милисекунда, оттук и страхът, че могат да унищожат една компания за секунди“, казва Едуард Дасо от Асоциацията за национални фючърси.
Регулаторните органи се опасяват, че също както Ник Лийсън преди няколко години нанесе загуби за 1,4 млрд. долара и срина Barings Bank през 1995 г., днес може да стане същото – само че за милисекунди.
Алго войните стават толкова свирепи, че местоположението се превръща в най-решаващият фактор в надпреварата да се спестят милисекунди от времето за извършване на операции.
Борсите предлагат място за компаниите, които искат да разположат сървърите си близо до системите на институцията. Времето, за което данните пътуват от един град до друг, може да окаже влияние.
„Стандартът днес е под една милисекунда. Ако се справяш по-бързо, значи търгуваш добре“, казва изпълнителният директор на фондовата борса във Филаделфия.
Ръстът на инвестициите в „черни кутии“ отива отвъд акциите. След три години 25% от всички валутни операции ще се извършват чрез алгоритми спрямо 12% към момента, според Aite Group.
До 2010 алгоритмичното търгуване с ценни книжа с фиксирана доходност ще нарасне от 5% до 12%, а с опции – от 2% до 20%.
Около 480 млн. долара се инвестират в момента в информационни технологии, директно свързани с алгоритмичната търговия с щатски ценни книжа, според изследователската TowerGroup. Прогнозите на компанията са те да нараснат до 750 млн. долара през 2010 г.
02.06.2007 10:38
Луис Морган, управляващ директор на хедж фонда HG Trading, никога не е разговарял с най-добрия си трейдър. Просто защото най-добрият му трейдър е машина. Най-големите приходи на компанията се генерират от компютър, чийто софтуер може да следи хиляди акции едновременно и да реагира светкавично, пише Ройтерс.
„Това не може да се направи ръчно“, категоричен е Морган, който се занимава със статистически арбитраж – възползва се от внезапни и потенциално доходни ценови аномалии между ценни книжа, които обикновено се търгуват свързано.
Морган ползва система за търгуване, която е базирана на алгоритми. Той е част от бърза и неумолима трейдинг революция, която само за няколко години преобрази финансовите пазари. Все по-голямото навлизане на търгуване чрез алгоритми - „системи от типа черна кутия“, променя начина, по който работи Wall Street и създава приходи от милиарди долари.
Бившият професор по математика Джеймс Саймънс, който е един от най-добре платените мениджъри на хедж фондове в света за миналата година, е изкарал 1,7 млрд. долара, според списание Alpha.
Но дори и предвид подобен възход, някои вече пророкуват, че броят трейдъри драматично ще намалее с до 90% до 2015 г. и по-голямата част от тези, които останат, няма да се нуждаят от характерните за Wall Street умения, а от познания по математика, статистика, компютърни науки, астрофизика и лингвистика. Накратко, ще са им нужни уменията на ракетен инженер.
Наличието на подобна компютърна мощ засега е намалило краткосрочната пазарна волатилност, но носи и много безсънни нощи на регулаторните органи.
Мнозина вече си задават въпроси какво би се случило, ако някой мошеник с добри познания добие контрол над черните кутии на Wall Street или ако машините превърнат едно подхлъзване на пазара в необратим процес, преди някой да успее да помръдне.
Около една трета от търговията с щатски ценни книжа вече се извършва посредством алгоритми, като се очаква да надхвърли 50% до 2010 г., твърди Брад Бейли, старши анализатор в базираната в Бостън Aite Group. „Опасявам се обаче, че подценявам стойността“, добавя той.
Около 40 на сто от търговията на фондовата борса в Лондон се извършва чрез алгоритми, сочат изчисления на самата финансова институция.
„Тенденцията става преобладаваща“, коментира Ги Сирийо, мениджър продажби в подразделение на Credit Suisse, което предлага платформа за търгуване, базирана на алгоритми.
Алгоритмичните модели могат да се нагласят за всякаква стратегия. Някои се стремят да хванат бързо изчезващи ценови аномалии, които генерират хиляди поръчки всяка секунда. Други насичат голяма поръчка на по-малки, за да прикрият определени намерения и да заблудят конкурентите.
Тази възможност за тихо и анонимно търгуване е двигателят на търгуването чрез алгоритми и т. нар. „алго войни“, защото дава решение на един от най-сериозните проблеми на големите компании при ползването на брокери – изтичането на информация.
„Не искате никой да разбере, че се опитвате да купите например 10 млн. акции на някоя компания с по-малка пазарна капитализация, защото цената ще се изстреля нагоре“, коментира Адам Сусман, старши анализатор в The Tabb Group.
Алгоритмичната търговия е намалила волатилността при ценните книжа и валутните пазари, защото много от програмите се базират на тенденцията на акциите да се връщат към средните си стойности, и когато нещата отидат настрани, програмите връщат пазара към нормата.
Алгоритмите обаче оказват обратен ефект върху финансовите и корпоративните новини. Апетитът за каквато и да било информация от Wall Street никога не е бил по-голям, като има все повече програми, които търсят нови данни.
Вече има и софтуерни продукти, които могат да анализират годишната стойност на новините, за да видят как определени заглавия влияят на акциите и ползват тези модели, за да програмират компютри да търгуват, вземайки предвид последните новини.
Морган от HG Trading обяснява, че преди пет години е било твърде скъпо да се създаде система за търгуване, базирана на алгоритми. Днес той работи с двама служители и една програма, за да проектира алгоритмите си.
Усилието се отплаща. „Печелим при малко над 60% от сделките“, казва той. Макар и подобен процент да не изглежда твърде голям за класическите трейдъри, то се оказва много доходоносно, когато компютрите търгуват много по-големи обеми.
Подобни успехи са заплаха не само за класическия трейдър „на пода“, но и за тези, които стоят пред мониторите.
През 2006 г. проучване на IBM открива, че от всеки 40 трейдъри, които са активни за даден продукт, до 2015 г. ще останат само четирима заради „електронификацията“ на пазарите. „Четиримата ще бъдат тези, които поемат риск, постигат истинско разбиране на клиента и, разбира се, постоянно побеждават пазара, се казва в проучването.
69-годишният Саймънс, основател на Renaissance Technologies Corp., не е единственият милиардер от нов тип. Кен Грифин, на 38 години, е основател на Citadel Investment Group. През миналата година той печели 1,4 млрд. долара спрямо 240 млн. долара през 2004, според списание Alpha.
И двамата разчитат на светкавично бързи количествени техники, проектирани да се възползват от минимални ценови разлики чрез алгоритмични платформи.
Зад математическите модели обаче стоят програмистите – математици, астрофизици и компютърни инженери, които правят успешна търговията чрез алгоритми.
Освен това програмите са достъпни за всеки трейдър, който може да се възползва от същата технология и агресивна тактика.
Естествено, има и страхове, че алгоритмите може да сгрешат.
„Те могат да заявят много поръчки за милисекунда, оттук и страхът, че могат да унищожат една компания за секунди“, казва Едуард Дасо от Асоциацията за национални фючърси.
Регулаторните органи се опасяват, че също както Ник Лийсън преди няколко години нанесе загуби за 1,4 млрд. долара и срина Barings Bank през 1995 г., днес може да стане същото – само че за милисекунди.
Алго войните стават толкова свирепи, че местоположението се превръща в най-решаващият фактор в надпреварата да се спестят милисекунди от времето за извършване на операции.
Борсите предлагат място за компаниите, които искат да разположат сървърите си близо до системите на институцията. Времето, за което данните пътуват от един град до друг, може да окаже влияние.
„Стандартът днес е под една милисекунда. Ако се справяш по-бързо, значи търгуваш добре“, казва изпълнителният директор на фондовата борса във Филаделфия.
Ръстът на инвестициите в „черни кутии“ отива отвъд акциите. След три години 25% от всички валутни операции ще се извършват чрез алгоритми спрямо 12% към момента, според Aite Group.
До 2010 алгоритмичното търгуване с ценни книжа с фиксирана доходност ще нарасне от 5% до 12%, а с опции – от 2% до 20%.
Около 480 млн. долара се инвестират в момента в информационни технологии, директно свързани с алгоритмичната търговия с щатски ценни книжа, според изследователската TowerGroup. Прогнозите на компанията са те да нараснат до 750 млн. долара през 2010 г.
вторник, 1 декември 2009 г.
Сорос продължава да намалява дела си в Petrobras, купува активно в телекомуникациионния сектор
17 ноември, 2009 (41)
Виж коментарите
Коментирай
Хедж фондът, оглавяван от инвеститорът-милиардер Джордж Сорос притежава акции на стойност 6,2 милиарда долара към третото тримесечие, ръст от 2 милиарда долара след като придоби дял в автомобилния производител Ford, като в същото време усилва дяловете си в акции от комуникационния бранш.
Soros Fund Management е придобило 7,3 милиона акции във Ford през тримесечието, Сорос увеличава и дяловете си в AT&T до 4,2 милиона акции в края на третото тримесечие – спрямо 791 000, които имаше преди това, докато ръста в акциите от Verizon е от 594 853 през второто тримесечие до 4,6 милиона в края на третото.
Сорос, подобно на Бъфет увеличава дела си в Wal-Mart до 1,1 милиона акции.
Инвеститорът продължава да редуцира дела си в контролираната от бразилската държава Petrobras до 7,4 милиона акции – от 9,8 милиона през второто.
17 ноември, 2009 (41)
Виж коментарите
Коментирай
Хедж фондът, оглавяван от инвеститорът-милиардер Джордж Сорос притежава акции на стойност 6,2 милиарда долара към третото тримесечие, ръст от 2 милиарда долара след като придоби дял в автомобилния производител Ford, като в същото време усилва дяловете си в акции от комуникационния бранш.
Soros Fund Management е придобило 7,3 милиона акции във Ford през тримесечието, Сорос увеличава и дяловете си в AT&T до 4,2 милиона акции в края на третото тримесечие – спрямо 791 000, които имаше преди това, докато ръста в акциите от Verizon е от 594 853 през второто тримесечие до 4,6 милиона в края на третото.
Сорос, подобно на Бъфет увеличава дела си в Wal-Mart до 1,1 милиона акции.
Инвеститорът продължава да редуцира дела си в контролираната от бразилската държава Petrobras до 7,4 милиона акции – от 9,8 милиона през второто.
Абонамент за:
Публикации (Atom)