жордж Сорос и & срещу Британския паунд ( FOREX )

"Милиардерът Джордж Сорос спечели 1 млрд. долара за един ден" - при сделка (на Forex) срещу паунда през 1992 г.
Това заглавие на първа страница на вестниците и като водещо в новините по телевизията обиколи света на 17 и 18 септември 1992 година.




Джордж Сорос

Може би сте гледали документални филми за големите хищници в Африка. 

Всъщност в природата на хищникът е да не напада кой да е. И най-смелия и силен лъв или леопард не би се изправил срещу здрав в разцвета си кафърски бивол, или африкански глиган. Не, напротив, на минаващ наблизо бивол или глиган, прайд лъвове би обърнал най-вероятно точно толкова внимание колкото и на прелитащ над главите им високо в небето рекативен самолет и не би мръднал от сянката си под дървото. 
Инстинкта за самосъхранение е много по-силен от всяко желание за лов, игри или глад. 
Дори да е гладен хищникът няма да нападне, воден от своята предпазливост, но дори да не изпитва глад, най-вероятно няма да откаже да повали плячка която и без това е тръгнала сама към гибел.
И ако животното видимо е болно, зле или изтощено ситуацията внезапно се променя. Прайдът изведнъж се пробужда. Става на крака, с внимателен поглед следи потенциалната жертва, някой лъвове обикалят за да изберат по-добро място за наблюдение, или за да се заемат по-добри позиции, ако видимо жертвата е в позиция вместо здрав силен индивид (когото в никакъв случай не биха нападнали) да стане лесна плячка. 
И прайдът лъвове под дървото и самотния леопард, скрит в клоните на някой храсталак, по-скоро биха стояли гладни вместо да поемат излишни рискове за живота и здравето си.
Няма по-жесток и естествен подбор от този в природата и този на финансовите пазари, където всяка грешка може да коства живота, кръвта и парите на хищника или неговата евентуална плячка.
Но ако непредпазливостта на плячката сама я тика в лапите на хищниците, или тя е болна, няма ни миг колебание. 
Следене (не биха и обърнали внимание ако няма нещо необичайно в поведението и), планиране, подготовка за атака и атака. Дори в тези случаи, много от атаките и в природата и на пазарите са неуспешни (за неуспешните просто не се пише и почти никой не им обръща внимание), но ако жертвата е слаба и атаката добре планирана то повалянето на плячката е неизбежно.

Подобно и е и поведението на някой пазарните участници, поне тези със сиво вещество в главите си и желание да анализират, планират и атакуват, само когато шансовете са на тяхна страна. 





В продължение на десетилетия паундае валута номер 1 в света. След Първата световна война ролята му доста намалява в световния обмен, но Втората световна слага край на господството му на световния пазар. 
Все пак Паунда остава един европейския лидер, често съревновавайки се с Германската марка за първото място. 
В рамките на обединението на Германия са извършени много плащания от старите източни провинции към новите в източна Германия. 
Тези пари създават един макар и изкуствен и инфлационен растеж в Германия, но и опасност от инфлация. За умните пари това било знак, че може би скоро Бундесбанк ще се принуди да качи лихвите.
Покачването обаче на марката би поставило под натиск по-слабите валути в току що създадения валутен механизъм. 

През 1990 г. Великобритания се присъединява към Европейския валутен механизъм, като се нагърбва да следва монетарна и икономическа политика, която да гарантира вариации, не по-големи от 6% между британския паунд и другите валути, участващи в механизма. 
Вдигането на лихвите в Германия в началото на 1990 г. причинява значително сътресение във валутния механизъм. Като допълнение Великобритания и Италия имали двойни дефицити. След отрицателния вот през 1992 г. на датчаните, относно договора от Маастрихт, валутите, които са се търгували на долните граници, специално британският паунд и италианската лира, попадат под натиск. 

 
Двете страни, Германия и Великобритания имали много различни икономики. 
Германия е по-силната страна, независимо от трудностите при обединението между Източна и Западна Германия, но Англия искала да запази курса на паунда над 2.7 марки. Опитвайки се да задържи това съотношение, Англия се оказала с високи лихви и също толкова висока инфлация, но поискала фиксиран курс от 2.7 марки за паунд като условие за влизане в European Exchange Rate Mechanism (ERM).
Неофициалната политика на Централната банка на Англия е да следва германската марка. Паундът влиза в механизма (ERM) при курс от 2,95 марки и при доближаване на долната граница от 2,778 марки, държавата и Bank of England са задължени да се намесят на валутния пазар (Forex) за да запазят равнищата договорени в (ERM). 
При три пъти по-висока инфлация във Великобритания спрямо тази на Германия и високи лихви (12%) , условията не са благоприятни за паунда който е подложен на голямо вътрешно и повърхностно напрежение (не е ясно дали ще издържи), видимо за опитното око на умните инвеститори търсещи печалби.

Някой спекуланти, сред които и Джордж Сорос, се чудели колко дълго фиксираните курсове ще издържат срещу пазарните сили и започнали да следят внимателно ситуацията за да могат при криза да извлекат печалба продавайки на късо паунда, на валутния пазар (forex). По-късно Сорос и другите ще ползват голям марджин лост (Вземат на заем валути - паунд и италианска лира, като ги продават срещу германската марка), за да заложи колкото е възможно повече при срив на паунда. 

В началото на септември 1992 година, Джордж Сорос в пул с група спекуланти, между които и британския милиардер Джо Люис* (известен в инвестиционните среди с прякора Боксьорът), продава на късо британски паунди на валутния пазар, срещу 10 милиарда долара, прогнозирайки, че британския паунд ще понижи курса си спрямо останалите валути. 




Джо Люис

Всъщност, подобна група едри финансови хищници могат да усилят натиска, маневрирайки не само със собствените си пари, милиони долари, но и правейки примерно фонд или обединен пул (неофициално), после този собствен капитал с помощта на кредити да раздуят до няколко десетки или стотин милиона долара, а после с помощта на финансови деривати да напомпят в пъти (10-100) като подсилят по този начин своята бойна машина с помощ на тежко оборудване и обсадна техника подобно на професионална армия обсаждаща град пълен с новобранци и цивилни.

Кулминацията е на 16 септември 1992 година, когато английската банка вдига основната лихва от 10 на 12%, с цел да изкуши спекулантите да купуват британски лири. Правителството и Bank of England се надявали по този начин да предизвикат търсене на паунди, което да неутрализира натиска на продавачите. Натиска продължава, като банката дори обещават по-късно същия ден да вдигне лихвите до 15%. Ефекта обаче е нулев. 
Пула спекуланти Сорос, Джо Люис и &, обаче държат на позициите си срещу паунда, които вече им носят печалба и нямат никакво намерение да се отказват от откритите си вече позиции, срещу празни обещания за евентуални бъдещи, може би покачвания, твърде абстрактни основани на надежди без икономически пълнеж, фундаментално и чисто технически празни. 
Британското правителство и Bank of England осъзнали, че опита за изкуствено запазване на високия курс на паунда, ще им струва милиарди.
В 19 часа този ден (16 септември) Великобритания обявява, че напуска валутния механизъм (ERM) и паунда се срутва за броени часове срещу марката. В британската политика и икономика този ден става известен като "Черната сряда".




За период от 24 часа Сорос печели един милиард долара, а Сорос печели прозвището “Човекът, който победи Bank of England.” Заедно със Сорос от баницата отхапват и Люис и останалите участници в операцията, а заедно с тях и много спекуланти заели позиции срещу паунда. 


 
Всъщност, разглеждайки чисто фундаментално планирането на тази сделка и състоянието на паунда тогава, не можем да не забележим следното. Чисто технически паунда не е имал възможност за движение към покачване заради (ERM), а ако се провали то печалбата би била голяма за тези заели позиция срещу него. Така и риска за пула инвеститори оглавяван от Сорос е бил със залог 10 към 1. Тоест в най-лошия случай и при положение, че не са оценили правилно ситуацията са можели да загубят около 10-на % от капитала си, а шанса за печалба е бил голям. 


Това е една от най-знаменитите сделки за всички времена на валутния пазар. 


“Не е важно дали си прав или грешиш”, казва Сорос, “а колко пари изкарваш когато си прав и колко губиш, когато грешиш.”