Джордж Сорос - филантроп или мизантроп
Божидар Чеков 


Световната финансова криза удари милиардера по най-скъпото - не толкова по парите му, а по налагания от него нов икономически и политически ред 

  

Има дни, в които дори и на милиардерите не им върви. Такъв беше денят 15 септември 2008 г. за Джордж Сорос. С фалита на LEHMAN BROTHERS унгарският американец загуби само за часове повече от 300 милиона долара. 

"Муха го ухапала", ще каже някой. Наистина, нeколкостотин милиона в сравнение с десетината милиарда, върху които се разпростира финансовата паяжина на най-оспорвания финансист в света, не променят кой знае какво. Сериозният удар, който нанесе на "доктрината Сорос" сегашната финансова криза, не е паричен. Освен да играе на борсата, 54-ият в световната богаташка ранглиста на "Форбс" от години действа и за нов икономически и политически ред на планетата. Коренно различен от другите милиардери, Сорос не пилее пари по жени и яхти. Натрупал е слава като филантроп и откривател на таланти, които без неговата помощ биха останали незабелязани. 

  

Със сигурност това е образът, който преуспелият унгарски емигрант желае да представи пред света. Инак е гениален спекулант с огромни политически амбиции и влиятелни медийни пипала. Няма финасова или политическа криза, в която през последните 20 г. да не е замесено името му. Десетки фондации с пряко или косвено негово участие са пръснати в 29 страни. Опитен играч, Сорос раздава пари, за да получи впоследствие много повече, отколкото е дал. Поне 180 журналисти, работещи в различни световни медии, защитават вярно неговите идеи. Нетипичният милиардер е отявлен противник на държавата като пазител на националните интереси. Според него суверенитетът е не само отживелица, но и пречка за глобализацията на финансовия пазар. 

През 1979 г. Сорос създава Open Society Fund, или фондация "Отворено общество" - идеологическо торпедо за неговата доктрина. Според американския унгарец единствено неолибералната пазарна икономика може да гарантира просперитета на човечеството, а отделните държави не са способни да защитят правата на гражданите. Сорос е убеден, че само световните организации като ООН, МВФ, Световната банка са в състояние да наложат законност, прозрачност и контрол в международните отношения в полза на всеобщата социална справедливост. 

  

Подобно на боксьор, който се нахвърля прибързано срещу противника, Сорос обаче още от самото начало е със свален гард. Идеологията му е неубедителна, защото между думите и делата няма покритие. Той, борецът за ред, справедливост и прозрачност, в пълно противоречие със собствените си постулати избира за седалище на фондацията си Кюрасао, столицата на холандските антилски острови, офшорен център, известен преди всичко с прането на пари. Оттогава до днес счетоводството на Джорж Сорос е абсолютно непрозрачно и никой не е в състояние да контролира нито притока на парите му, нито тяхната дестинация. Поради това за мащабите на неговото богатство съществуват само предположения. 

Противоречията в дейността на Сорос не са едно и две. До 1990 г. той не проявява никаква антикомунистическа дейност и не участва с нищо в борбата за демокрация на Изток. В едно и също време спонсорира полския дисидентски профсъюз "Солидарност" и поддържа отлични приятелски отношения с промосковския генерал Войчех Ярузелски 

В САЩ спасява от фалит Джорж Буш-младши и харчи 12 милиона долара за публикации против преизбирането му. 

  

Настоящата финансова криза нанася съкрушителен удар на либералната идеология, оспорваща държавния суверенитет. Великобритания, Франция и Германия, разполагащи със силни държавни институции, си подадоха ръка и направо спасиха световната финансова система. Така опровергаха пророческите теории на Джорж Сорос. В същото време ООН, Световната банка, МВФ, дори и Европейската комисия от Брюксел следяха развитието на финансовата буря като безпомощни зрители. 

Погрешната доктрина на Сорос може би се дължи на факта, че той никога не се е занимавал с реална икономика. Нито от близко, нито от далече е докосвал някакво производство. Благодарение на успешния му спекулативен удар срещу британската лира през 1992 г. в джоба му влизат повече от един милиард долара. През 1995 г. Сорос спекулира срещу френския франк. 

За да бъдат защитени от подобни действия, европейците се обединяват и пускат в ход еврото. Тогава "злият гений" на Сорос се преселва под други небеса. През 1997 г. неговите комбинации причиняват срива на азиатските борси. Следващата година той е главният виновник за срива на Московската борса. След всеки финансов удар Сорос публикува обширни статии, в които зове за повече морал в световните финансови институции. Крадецът вика: "Дръжте крадеца!" Изявленията му звучат като подигравки и предизвикват жлъч. 

  

Лошата репутация, която го преследва на Запад, тласка световния комбинатор на Изток, към страните от бившия социалистически лагер. След падането на Берлинската стена Сорос използва бедственото икономическо положение и наивността на хората от бившите соцстрани, за да си прави политически експерименти. Бързината, с която се развиват събитията, отваря огромна ниша между Запада и Изтока. И Сорос ловко я запълва. 

  

Въдворяването на демокрацията е неговият лайтмотив 

Според Сорос "отвореното общество и демокрацията може да бъдат наложени единствено отвън". 

Първата важна инвестиция на Изток е в областта на комуникациите. В огромната компютърна мрежа, платена от Джордж Сорос, потичат идеите на... Джордж Сорос. Благодарение на него интернет свързва почти всички университети от Тирана до Варшава и от София до Москва. Повече от 2 милиарда долара са инвестирани за разбиване на "тоталитарните системи" и превръщането им в "отворено общество". Част от парите се раздават на изгладнели и обеднели научни работници. Фондациите на Сорос се грижат бащински за тях. В действията на милиардера обаче случайността не съществува. Всеки долар е употребен с умисъл. Рано или късно парите спират. Пред изгубилите ориентация учени има само един изход за оцеляване - емиграцията. Така Джордж Сорос организира масово "изтичане на мозъци" от Източна Европа и Русия към Америка. 

Схванал отлично намеренията на унгарския американец, най-уважаваният руски учен и борец срещу комунизма Андрей Сахаров не се поддава на натиска на мизерията, в която живее, и отказва предложените от Сорос пари и облаги. 

  
  

"Революцията на розите" в Грузия и "Оранжевата революция" в Украйна дължат много на "Отворено общество" 


Със Сорос е свързан най-мрачният период на разпадането на СССР. Той лично участва в изработването и прилагането на програмата "Шаталин". Според нея 70% от екссъветската индустрия трябва да бъдат приватизирани за по-малко от 500 дни. Ударното раздържавяване изхвърля на улицата внушителен брой руснаци. Работници и инженери напускат масово производството и преминават в сивата икономика. Търговията с алкохол и наркотици достига върхове. Мафията вилнее безнаказано. Това са златни времена за главния съдружник и спонсор на Сорос - Марк Рич, ексклузивен търговец на руските цветни метали. Докато руските студенти сричат в класните стаи на "Отворено общество", американският гражданин Марк Рич изкупува суровини и петрол на руски цени и ги пласира зад граница по световни пазарни цени. 

Река от долари тече към офшорната касичка на Сорос. 

  

Кантората в Кюрасао отчита оборот от 14 милиарда долара с 35% средна годишна печалба. Комбинацията е толкова успешна и сумите толкова внушителни, че ФБР започва разследване срещу бизнеса на Рич. Впоследствие американските магистрати осъждат задочно на 325 години затвор продавача на руски цветни метали за неплатени данъци. Цели 17 години американското правосъдие гони беглеца бизнесмен. 

Верният приятел на Рич - Сорос, познава отлично силата и влиянието на парите. Заедно със съпругата на Рич - Дениз, става спонсор на Демократическата партия с един милион долара. "Трогнат" от тяхната щедрост, президентът Бил Клинтън през 2001 г., часове преди да напусне Белия дом, лично помилва Рич. Случаят е уникален и предизвиква множество протести. Макар и оневинен, Марк Рич предпочита да стои вече настрана от бизнеса и се установява на спокойствие в Швейцария. 

  

Отблагодарил се на Рич, Сорос отново се насочва към руския пазар, където неговите ученици Михаил Ходорковски, Борис Березовски, Владимир Гусински и Михаил Фридман са концентрирали в ръцете си банки, медии и петролни извори. Само за 10 години талантливите момчета превеждат в офшорни зони повече от 250 милиарда долара. Никой от тях не взима на сериозно избора на Владимир Путин за президент. Бедственото положение, в което се намира по-голямата част от руското общество, също не ги вълнува. Бюджетът на Руската федерация, която наброява 150 милиона жители, е два пъти по-малък от бюджета на Ню Йорк, град с населениие от 8 милиона души. 

Доказан стратег, Сорос би трябвало да предвиди, че "дърветата не растат до небето", че и най-еластичната материя от прекалено разтягане може да се скъса. На 25 октомври 2003 г., едва слязъл от частния си самолет, най-богатият човек в Русия - Михаил Ходорковски, е арестуван и пратен за дълго в затвора за бизнес далавери и неплатени данъци. През ноември същата година документацията и компютрите на "Отворено общество" в Москва са изхвърлени на улицата, а самият Джордж Сорос е обявен за нежелан гост на Русия. 

  

Най-отявленият противник на държавата-нация никога не преглъща тази обида. Само един месец по-късно в Тбилиси неговият ученик Михаил Саакашвили оглавява улични манифестации и сваля от власт Едуард Шеварднадзе. Нежната "революция на розите" почива изцяло върху финансовите плещи на Джордж Сорос. Голяма част от новото правителство е съставено от ръководители на грузинското крило на фондацията "Отворено общество". Останалите са негови стажанти. 

Настоящият грузински министър-председател Владимир Гургенидзе е британски поданик и бивш банкер от лондонското Сити. Отговарящият за националната сигурност - Александър Ломаиа, е бивш директор на фондацията на Сорос. Министърът, отговарящ за Абхазия и Южна Осетия - Темур Яковашвили, е бивш заместник-директор на "Отворено общество". Само свалянето от власт на Шеварднадзе и заместването му с екипа на Саакашвили струва на Сорос 40 милиона долара. 

  

Борбата срещу руското влияние и интереси изисква много повече пари. Чрез своя приятел лорд Малок Браун Сорос издейства за Грузия 1 милион долара ежемесечна помощ в продължение на 3 години. На пресконференция във Вашингтон в началото на 2004 г. Михаил Саакашвили благодари за финансовата помощ на Джордж Сорос и на отговорника на ООН за Евразия лорд Малок Браун. 

Един друг ученик на световния манипулатор също му е много признателен. През ноември 2004 г. с активното участие на фондацията на Сорос "Оранжевата революция" постави на президентския пост в Украйна антируския "демократ" Виктор Юшченко. Доколко е демократ, най-добре личи днес от перманентната политическа криза, в която се намира Украйна заради неутолените властови амбиции на Юшченко. 

Политическите и финансовите манипулации на Сорос повдигат все по-настойчиво въпроса какъв е всъщност неговият гений - благотворителен или разрушителен? Ако Грузия беше член на НАТО, на 7 август 2008 г. може би щеше да започне Третата световна война. Затова е добре народите от Източна Европа по-бързо да решат с кого си имат работа - с филантроп или с мизантроп.