Боливуд прониква в Холивуд със сделки за $1 млрд.
Над 1200 филма произвежда на година индийската киноиндустрия 
30.05.2008 19:54:48

Рис Блейкли, Бомбай Индийският милиардер индустриалец Анил Амбани стартира инвазията си в Холивуд чрез поредица от сделки с първокласни актьори като Джордж Клуни, Никълъс Кейдж, Том Ханкс и Брад Пит. Контрактите са на обща стойност $1 млрд. На филмовия фестивал в Кан стана ясно, че „Рилайънс биг“, звеното за развлекателна продукция на контролираната от Амбани „Анил Дирубай Амбани груп“, е постигнало договорености с редица продуцентски къщи в опит да стане един от най-големите конгломерати в забавната индустрия. Сред партньорите в споразуменията са „Сатурн пръдъкшънс“ на Никълъс Кейдж, „Джей Си 23“ на Джим Кери, „Смоукхаус пръдъкшънс“ на Джордж Клуни, „1492 пикчърс“ на Крис Кълъмбъс, „Плейтаун пръдъкшънс“ на Том Ханкс и „Би ентъртейнмънт“ на Брад Пит. Освен със софтуера и стоманата пробив и с киното Взети заедно, тези сделки представляват най-голямото навлизане на западния медиен пазар от индийска компания. Така огромното количество пари, което холивудските продуцентски къщи наляха в индийската филмова индустрия през последните месеци на практика се върна обратно. Ходът идва във време, когато Холивуд е застрашен от дефицит във финансирането. В резултат на глобалната кредитна криза акционерният капитал почти пресъхна и големите американски киностудиа трескаво търсят нови източници на финансиране, казват анализаторите на индустрията. Основните играчи в Холивуд също са нетърпеливи да стъпят на индийския медиен пазар, който според предвижданията между 2007 г. и 2012 г. ще расте с 18% годишно. Данните са от доклад на „Прайсуотърхаус купърс“ и Асоциацията на индийската търговска и индустриална камара. Амит Кана, председател на „Биг ентъртейнмънт“, заявява, че през следващите две години ще бъдат създадени около 30 сценария, от които поне десет ще бъдат филмирани. „Сключените сделки имат потенциал да създадат филми за $1 млрд“, казва още той. По данни на „Ернст енд Янг“ Индия е най-големият производител на филми в света с 1100 завършени продукции годишно и 3,7 млрд. продадени билета. Индийският пазар е двойно по-голям от този на Съединените американски щати. 25% ръст на продажбите през 2007 г. „В Индия влиянието на киното е многократно по-силно от това на книгите и вестниците, взети заедно”, казвал някога министър-председателят Джавахарлал Неру. От 1912 г., когато в Боливуд е сниман първият филм (в Холивуд е само две години по-рано), до ден днешен огромни опашки се вият пред касите за билети за кината в Индия – над 15 милиона души всеки ден влизат в киносалоните, където билетите са едни от най-евтините в света. През 2007-а киноиндустрията в Индия е отчела 25% ръст на продажбите в сравнение с предходната година и е генерирала общо $2,5 млрд. Студиата в Бомбай пускат кавалкада от романтични мелодрами и произвеждат над 800 т.нар. masala филми с бюджет от общо $300 милиона долара годишно (по-малко, отколкото струваха „Титаник“ и „Воден свят“). Индийските филми продължават по традиция повече от три часа. Печалбите на Боливуд достигат над 3,5 млрд. долара годишно и се очаква да нараснат със 120% в глобален план в следващите три години. Причината за това е много проста – освен в Югоизточна Азия индийските филми имат много свои фенове и в САЩ и Великобритания, където има големи индийски колонии, както и сред ромите в Югоизточна Европа, до Танзания, Израел и Камбоджа. „Рилайънс биг“ определи бележитата си сделка като оповестяване на мащаба и потенциала на нарастващото културно влияние на Индия. Компанията обаче отхвърли твърденията, че се надява да измести утвърдените продуцентски къщи на Холивуд. Кана заявява: „Не сме тук да се състезаваме, а да си сътрудничим. В глобалната филмова индустрия настъпват сериозни промени и нашето желание е да сме техният авангард.“ Няколко холивудски играчи са спрели интереса си на индийския пазар. Наскоро „Дисни“ увеличи дела си в „Ю Ти Ви“, едно от водещите киностудиа на Боливуд. Миналата година пък „Сони пикчърс“ пусна първия си хинди филм „Саавария“. „Уорнър“ ангажира индийски актьори и режисьор за първата си индийска продукция „Направено в Китай“, чиято премиера ще е по време на олимпийските игри в Пекин. Джордж Сорос вече инвестира 100 млн. долара Ако актьорите в проектите на „Рилайънс“ са юридически обвързани с големи холивудски студиа, тези студиа ще имат решаващата дума за разпространението и прожектирането на филма, заявяват от компанията. „В други случаи можем да сме съпродуценти, частични продуценти или разпространители, за всеки филм финансовият модел ще е различен“, добавя Кана. През февруари Джордж Сорос инвестира $100 млн. в развлекателния бизнес на „Рилайънс“, като взе дял от 3% от оценената на $3 млрд. компания. Смята се, че оттогава „Рилайънс“ е провела преговори с няколко големи инвеститори, в т. ч. американската инвестиционна компания „Кей Кей Ар“ и „Абу Даби инвестмън оторити“. Изобщо филмите на Боливуд се радват на добър прием в Съединените щати. Факт е, че в края на 2005 г. „Ияш Рая филмс“ – една от най-големите индийски продуцентски къщи, обяви, че на американския пазар индийските филми „печелят“ над 100 млн. долара годишно – от прожекции, видеопродажби и филмов саундтрак (традицията в Индия е музиката към филмите да се пуска преди премиерата). От индийските филми в САЩ се прави много повече бизнес, отколкото от които и да е други, отбелязва и изследване на Internet Movie Database, организацията, която изследва боксофисите в над сто страни по света.

Сенатът ще чуе и Сорос за цените на горивата
03.06.2008 11:20:09
Снимка: БГНЕС - ЕПА


Милиардерът Джордж Сорос ще говори тази седмица относно манипулациите на енергийния пазар, става ясно от съобщение на Сената на САЩ. Това е част от поредния обществен форум, на който се обсъжда дали и други сили, освен тези на търсенето и предлагането, са отговорни за волатилността на стоковите пазари. Утре Сенатският комитет по въпросите на търговията, науката и транспорта ще се опита да определи кои са факторите, които Федералната търговска комисия трябва да вземе предвид, когато определя правилата, с които да ограничи манипулациите на пазара на едро на нефт и петролни дестилати. Много анализатори, потребители, а и инвеститори, защитават тезата, че спекулантите са основна причина за рязкото покачване на цените на стоките. Миналата седмица в интервю за The Daily Telegraph Сорос заяви, че основната причина за рекордните цени на петрола в последните седмици са спекулантите.

Загубите от крънча – до $1,3 трилиона
18.06.2008 17:33:10


Джон Полсън, основателят на хедж фонда Полсън енд Ко, прогнозира, че загубите от глобалната кредитна криза може да стигнат $1.3 трилиона . Прогнозата на МВФ беше за $945 милиарда. “Ние сме извървели едва една трета от пътя на загубите и отписванията”, казва 52-годишният Полсън на форума “Грималди” в Монако, цитиран от Блумбърг. “Все още има много проблеми, които тепърва ще ни се струпат тази година. Не виждаме знаци на стабилизация”. Полсън, чиято компания управлява около 33 млрд. долара, съкрати subprime книжата, след като отбеляза, че надутите като балони цени ще предизвикат невиждан колапс. Неговият Paulson Partners fund отбеляза ръст с 18% за година. А друг от фондовете му, който печели от залагания в цените на дълговите книжа от типа subprime, спечели 591% доходност м.г., залагайки на отслабването на имотния пазар в САЩ. Съединените щати влизат в рецесия, смята Полсън, който посочи два признака за това: заради спада в цените и строителството на жилища, както и на потребителските разходи. Втората половина на годината ще е по-лоша от първата и забавянето на икономиката в глобален план ще продължи и през 2009-а, казва инвеститорът. “Не се смятам за бик или мечка. Аз съм реалист”, заяви Полсън на престижния форум. Консултант на хедж фонда му от началото на т.г. е 81-годишният Алън Грийнспан, известният бивш шеф на Федералния резерв. Полсън е на първо място като хедж фонд мениджър по спечелени пари за 2007 г. - 3,7 млрд. долара, преди Сорос и неговите $2,9 млрд.

търговията с валута на FOREX. Много скоро се убедих, няма по-голяма заблуда от това да си дей-трейдър, а тези които скалпират са направо камикадзета! 

Затова, следвайки максимата "Остави картофа да узрее на нивата на която си го засял, вместо да ги ровиш постоянно"

Компания за южните морета - Лондон XVIII век

(Всякакви прилики с днешни лица и събития са напълно случайни)

Почти по същото време когато са се състояли машинациите на Джон Лоу в Париж, в Лондон се развиват не по-малко интересни събития.

Компанията за южните морета получава лиценз в 1711 година. 
От столетия Англия завижда на Испания за отвъд морските и владения в Америка. На англичаните се струвало, че реките от злато се изтичат в тази страна, а за тях самите остават трохи. Англичаните всячески се мъчели да се настанят в Америка и за пръв път изгледите им за успех изглеждали реални покрай войната за испанското наследство и усилията на херцог Марлборо, главнокомандуващ войските им в континентална Европа.




Херцог Марлборо

На 3 Май 1711 година, в камарата на представителите одобрили гуверньор и взели решение за основаване на нова търговска компания, чието поле на дейност да са южните морета и Америка.
Самото учредяване било малко смущаващо, защото целия учредителен капитал на компанията отишъл за английското правителство, но пък тя получила пълен монопол. Така всеки друг кораб извън тези ка компанията, видян без основание в региона подлежал на конфискация заедно с товара си.
При което 1/4 от товара принадлежал на короната, друга 1/4 на информатора, а останалото на самата Компания за южните морета. 
За да може да упражнява правата си на компанията било разрешено да има собствени военни части, да строи укрепления и да въоръжава корабите си.
Компанията освен да подпомага английската търговия имала за цел и да служи като гарант на правителството във все по задълбочаващата се по него време финансова криза (Разходите по войната си казали думата)
В началото компанията получавала 6% лихва върху заетите на правителството кредит, но с края на войната се очертали и новите цели за печалба. 
През март и април 1713 г. в холандския град Утрехт се подписват договорите за мир между Франция и Испания от една страна и Ангия, Холандия и Савоя от друга. С Утрехтския мирен договор, след славните победи на херцог Марлборо и английската армия при, Бленхайм, Оуденаарде и Малплаке, Англия получила Гибралтар, остров Менорка, Нова Скотия (В Канада) и Асиенто - Монопол за доставка на негри роби в испанските колонии в Америка. Според този монопол, един английски кораб годишно можел да влиза в пристанищата на Мексико, Перу и Чили и то при условие, че предоставя 1/4 от печалбата си на испанския крал Филип V (Което ако погледнем е доста стиснато подаяние към англичаните които са проливали кръвта си за да задържат престола на същия тоя Филип V).

Това обаче не попречило на 2 Юни 1713 година, председателя на компанията, граф Оксфорд, да зяви, че това са блестящи перспективи. Пред зарадваните акционери той гордо обявил, че срещу 1/4 от печалбата предоставяна на испанския крал, в колониите можели да бъдат доставяни по 4800 роби. 

Правителството в Лондон подарило на компанията няколко кораба, така, че можели да започнат.
Големите печалби обаче от търговията не дошли веднага. Испанците саботирали компанията, а и новата война този път с Испания, от 1717 година не поощрявала много търговията.



Едва когато английската флота разпердушинила испанската край Месина, малко по малко търговията се отпушила.

През 1719 година на трона бил крал Джордж I, който бил крал вече няколко години. Дълга на Англия бил 31 милиона златни лири и кралят с типична немска ефективност се обърнал към парламента (на немски - нали бил от Хановерската династия, английски така и не научил) с предложение част от този дълг да се поеме от Банк ъв Ингланд и Компанията за южните морета. Слуховете от Париж за "успеха" на Джон Лоу, поощрили и английското правителство, самите банкери и търговски деятели към по-голям размах, така че предложението на краля било прието сравнително добре. 
Банк ъв Ингланд били силен конкурент, но тясно свързаните с правителството шефове на компанията, натирили банкерите и спечелили осигуряването на кредита. Компанията обещала на правителството 7.5 милиона златни лири. Премиерът Робърт Уолпол бил с почти вързани от краля ръце, а различните клики се боричкали покрай апетитния за тях кокал. Някой от благородните в камарата на лордовете предупредили, че - "Английския народ се отклонява от реалната търговия и предприемаческа дейност" - но гласът им останал глас в пустиня.

Джон Балтън един от директорите на компанията, предложил план съгласно който компанията поема изплащането на дълга в замяна на някой привилегии. Блънт предложил компанията да пусне акции и за населението, а набраните средства да отидат изплащане на националния дълг. Блънт предложил на министъра на финансите Джон Ейслейби и на пазителя на съкровищницата Джемз Крег следния план - Компанията на първо време да поеме дълг 3 милиона златни лири, а по-късно да ги направи на 7.7 милиона.
На 2 Февруари 1720 година парламента официално одобрил плана въпреки протестите на някой джентълмени от камарата на лордовете които не проумявали тази симбиоза на държавата с компанията. Някой спекуланти веднага надушили стръв и акциите на компанията от 128 лири се качили на 184 само от началото до края на Февруари.



"Този който иска да се занимава самостоятелно с борсова или валутна търговия е длъжен преди всичко да научи и разбере правилата!"

За кратко време в спекулациите с акции се намесили почти всички. От дребни търговци, граждани, до благородници и селяни, всички се мъчели да си купят от акциите на компанията срещу своето злато. От чужбина също надошли инвеститори като в спекулациите се включили и някой френски благородници и търговци. Джон Лоу от Париж, сам накупил акции за около 1.5 милиона лири, ползвайки подставени лица. Слуховете само влошавали нещата, защото директорите на компанията, сами тлъсти акционери обещавали едва ли не планини от злато и сребро на наивниците. Разисквали се всякакви търговски слухове и небивалици като цаците сами започвали да си вярват, че ше текат реки от злато, въпреки, че Испания нямала никакви намерение да допускали английски кораби в Америка. 
В март цените на акциите стигнали 380 лири, април 400 и продължавали да се качват.



Робърт Уолпол 

Премиерът Робърт Уолпол, някой министри и някой лордове гледали с недоверие на цялата тази дандания, но нищо не можели да направят. Още повече в Париж почнали да пристигат лоши слухове за провала на Лоу във Франция и за рухване на пирамидата. За Робърт Уолпол и някой от лордовете било кристално ясно, че събитията от Париж, най-вероятно ще се повторят и в Лондон.
Дребосъците обаче, не знаели нищо, а и повечето едри спекуланти пренебрегвали събитията отвъд Ламанш. На тези които предупреждавали казвали да си затварят устата, да не всяват излишна паника и, че - "Тук нещата са съвсем различни от тези там". 
Въпреки това на Джон Лоу се наложило да продаде акциите си за да посреща плащанията си в Париж, но пазарът почти не коригирал на тази голяма разпродажба, защото еуфорията на улица Чейндж Али където се търгувало основно, била така голяма, че станала обект на анекдоти.

Още първата емисия акции била разграбена, за това се пуснала още една която също била изкупена.
Народецът тотално изперкал и започнали да ипотекират къщите си, бизнесите си и всичко ценно, само и само да си купят от акциите. Робърт Уолпол напразно призовавал за малко разум в камарата на депутатите. Самите депутати част от които тлъсти акционери, вежливо го изслушвали, но почнали да отсъстват от заседанията за които се знаело, че той ще дебатира проблема - "Компания за южните морета".



Change Alley, London, 1720

Навалицата на улица Чейндж Али и околните пресечки станалата толкова голяма, че каретите не можели да минат и богаташите и благородниците били принудени да ходят пеш. Заводът за слухове обаче работел с пълна сила. Според някой от тях испанците щели да купуват английски дрехи и да ги плащат в злато и сребро, според други били готови да отстъпят огромни територии в Южна Америка в замяна на Гибралтар. Акциите се надували като балон и месеците май, юни и юли се вдигнали първо до 600, а после и до 900 лири.
Директор Блънт наливал масло в огъня, като сформирал комисия от 33-ма директори със задача да сформират и прокарат в парламента пакети от мерки, които да донесат предимства на компанията.
Само за подкупи под една или друга форма били разпределени между депутатите 1.75 милиона лири.
Понеже между акционерите били и доста лордове и дори самия финансов министър, разчитало се, че проектите ще минат в двете камари. 
Цените хвърчали на горе. Самите акции можели да се търгуват на марждин, като било достатъчно да се платят само 10% от тяхната стойност веднага. И понеже цените вървели на горе, хората залагали всичко което имат и купували убедени в покачването.



На 24 юни цените стигнали 1050 лири.  

Покрай Компания за южните морета се качвали и почти всички други дружества. Акциите на Банк ъф Ингланд например се качили от 150 през февруари, до 260 през юни. Заедно с някой добри компании обаче се появили и всякакви мошеници. Пръкнали се поне още стотина, двеста компании и компанийки които предлагали като своя дейност какво ли не. 
Ето и някой от компаниите "бъбълс" търгуващи се в Лондон по време на големия борсов бум в 1720г.

Компания за превръщане на живака в ковък метал.

Компания за строеж на болници за извънбрачни деца.

Компания за строеж и използване на вечен двигател.

Компания за осигуряване трудова заетост на бедните.

Компания за дейност която щяла да бъде казана по-късно.

Компания за по-добро лечение на венерически болести и т. н.

Появила се дори компания която гарантирала много голяма изгода на всеки вложил пари в акациите и, но чиято дейност още била търговска тайна. 

При откриването на офиса и в Корнхил нейния притежател, веднага бил атакуван от алчни инвеститори и за 4-5 часа успял да събере значителна сума с която още същата нощ напуснал благоразумно страната.

Друг пък предлагал разрешителни (нещо като днешните депозитарни разписки) даващи право на притежателя им да си закупи акции. Компанията щяла да шие брезентови платна за военния флот. Смешното в случая е обаче, че самите разрешителни са били най-обикновени карти за игра, обаче инвеститорите ги разграбили като топъл хляб. Защо, вероятно и опитен психолог специализирал в лудница би се затруднил да отговори?!

Вестник "Лондон Джърнъл" от 1720г. по повод борсовата еуфория, с ирония писал:

"Суматохата на нашите хора, които вдигат голям шум на борсата тази седмица, бе толкова голяма, че надмина всички познати досега мащаби. Беше голямо тичане от едно кафене до друго за записване на акции, за подписване без да се проверяват проспектите. Общото правило гласеше " Дайте ни, за бога, да запишеми подпишем нещо, все едно какво!"  

Сатирикът Дийн Суифт написал:

"Кандидатите се стичат като река
Блъскат се с лакти и колене.
Всеки гребе в продънената си лодка
и ето търсейки злато потъват те."

Депутати, министри, благородници и граждани всички били увлечени в спекулациите, а ловки финансисти или мошеници гребели с пълни шепи злато от наивниците. Не малка част от новите компании били с поставени на чело видни и популярни личности които да привличат внимание. Уелският принц сам участвал в машинациите начело на Уелската компания за добив на медна руда и слуховете говорели, че е спечелил между 40 000 и 60 000 лири с участието си. Впрочем той проявил благоразумието да изчезне от спекулациите с печалбата си, преди цялата тази история да се размирише. 

На политици като Робърт Уолпол и умните глави в камарата на лордовете било ясно, че цялата тази финансова еуфория ще свърши с фиаско. 
На 3 юни пазарът се затресъл. Някой започнали масирани разпродажби и акциите се свлекли от 900 на 650 лири. Директорите на компанията се притеснили, че новите дружества отнемат от така ценния свободен капитал и употребили натиск да се закрият всички мошенически компании, надявайки се свободния ресурс да се насочи към тях.  
На 11 юни крал Джордж I издал прокламация с която заклеймявал нароилите се компании с наясно предназначение като вредни за обществото. Директорите на подобни дружества били заплашени със съд. 

Някой по-умни люде усетили, че климатът се сменя и започнали тихо-мълком да се измъкват от сделките. Въпреки това обаче, парата все още била много и акциите след спада се качили, като на 24 юни 1720 година отбелязали пика си от над 1100-1150 лири, като после след известна консолидация първо плавно, а после по-бързо започнали да падат.

В разгара обаче, на борсовия бум било изчислено, че общата курсова стойност на акциите търгувани тогава в Англия била някъде около 400-600 златни милиона лири!

За да имаме някаква представа въобще каква колосална сума е било това за него време, ще кажа, че 500 милиона е било 5 пъти повече от всички пари в брой в цяла Европа (Защо ли това ми е познато?!) 

Тоест, както и при сегашната криза, цялата тази капитализация е била покрита реално с пари само в една малка част, а всичко останало е било един мехур на илюзии и очаквания.

Август месец прокламацията на краля излязла под формата на писмена заповед от съда за закриване на някой малки компании, но това вместо да успокои пазара предизвикало още по-голям спад. 
Ефекта бил отрицателен. 
Въпреки обещанията за тлъст дивидент от 30% който щял да се раздава на Коледа, акциите падали, още повече се носели слухове, че много от директорите на компанията продават своите.
Много хора се запитали, щом дори компанията на Уелския принц е спряна, дали всички други акции на борсата струват нещо. Август бил белязан от спад, на 9 - ти септември акциите стрували вече 575 лири, на 21 септември стрували 350 лири, а на 28 вече само 190 лири. 
Някой спекуланти теглили кредити заради акции фалирали на бързо, а банките раздавали кредити или ипотекирали имоти, почнали да се задъхват. Много банки фалирали, дори тези не участващи в машинациите поели негативите от кризата и даже Банк ъф Ингланд изпаднала за известно време в затруднения. 
Много хора загубили парите си до последното пени и потънали в дългове, а някой значителна част от тях. 
Придворния лекар на краля Хамилтън загубил около 80 000 лири, поетът Александър Поуп загубил в спекулациите половината си богатство, журналиста и писателя Даниел Дефо също имал сериозна загуба, след която започнал да пише за борсата като за свърталище на мошеници и до края на живота си заклеймявал борсовата търговия. Джонатан Суифт също изгорял.

Много депутати от двете камари на парламента обаче се измъкнали с печалба. Финансовия министър продал на време акциите си прибрал 794 000 лири, а между депутатите от двете камари се смята, че са разпределени около 4.5 милиона лири. 
Разбира се подобно на събитията в Париж няколко месеца преди това се вдигнал ужасен вой, а освирепелите и разорени инвеститори почнали да искат главите на виновниците. Понеже четирима от директорите на компанията били в парламента, гнева на измамените се насочил към тази крепост на английската демокрация и морални устои. 
Били проведени няколко атаки към парламентаристи и правителството се страхувало да не започнат масови безредици в Лондон. 
Кралят побързал да се върне от Хановер (където прекарвал по голямата част от царуването си), свикал извънредно заседание на двете камари, на най-чист немски език се обърнал към английските си поданици, с желание проблемите в страната да се решат, а после в домашна обстановка съвсем развалил вечерята на горкия Уески принц, с когото и без това не бил много добри отношения (Нещо обичайно за Хановерската династия, която управлява и днес Англия, е да се отнася с наследниците си като с домашно куче). 
Парламентът както във всяка уважаваща себе си страна, естествено свикал комисия за да реши проблема. Проблем обаче били всекидневните събрания на гневни измамени инвеститори в Лондон.

Пред опасност от метеж парламентаристите решили да поработят, но още в първите дни дори на тях, обръгнали на всякакви далаверите, им се изправила косата. 

Цели страници от книжата на компанията за южните морета липсвали. На други пък имало изтрити имена, а чиновници от компанията били затрили нарочно цели купища документи. Започнало разследване, обаче кой поради това, че е замесен, кой от страх мълчал.  
Един от секретарите на компанията казал пред комисията - "Ако разкрия което знам, сцените ще изненадат цял свят" - Естествено не го разкрил, но под краката на финансовия министър Джон Ейслейби запарило и той запрашил за Франция където малко преди това избягал вече и Найт счетоводителя на "Компанията за южните морета". 
Петима директори ка компанията били арестувани, а бесния крал изпратил веднага нота до френския двор и до регент Филип Орлеански да му върнат Найт в Англия.

Финансовия министър Джон Ейслейби дори не могъл да стигне до Франция. Познали го и го арестували още по пътя. 
Докато го водили към Тауър, обаче той и охраната били нападнати от побеснели инвеститори. С голяма мъка конвоят успял да опази жив арестанта, който предполагам с облекчение е чул хлопването на вратата на килията в Тауър, деляща го от разгневената тълпа. Все пак бил жив. 
Като не успели да се саморазправят качествено с министъра, побеснелите инвеститори изгорили чучело му с бесни акламации и кръвожадни погледни.

Разследването в парламента не дало много големи резултати. Уви прекалено много хора били замесени, за да излезе цялата истина наяве. 
Все пак Робърт Уолпол чиято цел била да се успокои обществеността успял да прокара доста решения в интерес на инвеститорите които били жертва на някакви измами. 
На 35 лица замесени в далаверите и директори на компанията, именията били запорирани и ипотекирани, като с парите компенсирали поне малко на най-пострадалите в измамата. 
Измамените вложители настоявали дори за екзекуцията им, но това им се разминало, като дори някой от тях успели да запазят и част от печалбите си макар да търкали наровете на затвора за известно време. 
На директор Блънт обаче разрешили да запази само 1000 лири. 
Вследствие на усилията на Робърт Уолпол и взетите все пак до някъде строги мерки, на голяма част от измамените възстановили около 30% от загубената сума. 
Останалото от активите на компанията било разпределено между Източно индийската компания и Банк ъф Ингланд.

Около ноември дори се забелязало известно оживление на акциите на злополучната компания, като за малко те стигнали 200 лири, но това било нещо като предсмъртен гърч. После, малко по малко всичко затихнало.
Така компанията безславно и безрадостно изчакала закриването си в 1748 година.

От цялата работа обаче с чест и слава излязъл един политик. Първия премиер-министър Робърт Уолпол. 
Създаването на компанията било рисковано начинание, поради което Уолпол се съпротивлява на учредяването и разрастването и, но няма голям избор. 
След фалита на компанията, Уолпол се заема с такова желание да оправи кашата, поне малко да възстанови загубите на акционерите като по този начин да върне доверието в правителството и крал Джордж I.



Уолпол и министрите от кабинета

Успехът на Уолпол го превръща в доминиращ политик през следващите десетилетия и доверието в ръководителя на кралския кабинет маркира важна стъпка към формирането на съвременното конституционно управление на Великобритания. Робърт Уолпол се оттегля през 1742г., оставяйки основата на съвременното конституционно управление - Kабинет, отговорен на Парламента, който пък отговаря пред избирателите. Избирателите по онова време са всъщност, духовниците, аристократите и деловите мъже. 

Кризата има и друг аспект. Не само борсова, но и финансова тя бележи интересен период от финансовия свят. Акциите в Англия не се възстановяват до нивата си от върха почти 150 години, но не това е толкова интересно колкото следния факт. Заради тази криза, в Англия започва един продължил почти до началото на 20 век период на дефлация. 
Всъщност по време на най-големия си икономически и индустриален подем извел я на върха като икономическа и военна сила, страната е в състояние на много бавна и плавна дефлация, което разбива на пух и прах всички модерни "икономически теории" според които икономическия растеж задължително се свързва с инфлация.

Което подкрепя много консервативното твърдение, споделяно и от моя милост, че не парите в обръщение увеличават БВП, а доверието в тях, тяхната стойност и доверието в държавата в която се влага бизнеса. 
Всякакво неразумно боравене с пари, води само до илюзии, разбивани на пух и прах.

"Според големия технически анализатор Джон Мърфи във финансовия свят се наблюдават следните връзки между отделните пазари:


Валута - стоки (currency - commodity), която е обратна; 
Злато- Петрол - правопропорционална; 
Капиталов - Дългов пазар; 
Дългов пазар - Стоки; 
Множество връзки между отделните стоки (commodities); 
В книгата си Intermarket Technical Analysis Мърфи описва следния цикъл:


Покачващите се лихвени проценти вдигат долара; 
Златото оформя връх; 
Индексът CRB (Commodity Research Bureau), който се смята за сборен на стоките също оформя връх; 
Лихвите спират са растат, държавните облигации формират дъно; 
Лихвите започват да падат с което пада и долара; 
Златото също пада; 
CRB формира дъно; 
Лихвите обръщат нагоре, облигациите оформят връх; 
Акциите формират връх; 
Покачващите се лихви подкрепят долара
В заключение трябва да кажа, че вълновата теория разглежда пазарите независими едни от други и отхвърля каквато и да е връзка помежду им. Това се дължи на факта, че би имало връзка между отделни пазари ако поведението на инвеститорите е рационално, а то не е такова със сигурност и това се е доказало в годините."

Джордж Сорос: "Емоционалната игра е смъртоносна. Двете емоции, които движат света са страх и алчност. Когато пазара върви нагоре алчността се усеща почти физически."

Пазарът не е компютърен модел и не може да бъде изтъргуван от програма, колкото и добра да е тя !

Да печелиш от лошите новини
Наследниците на Сорос - Тийл и Хауърд, потвърдиха пазарните правила за мечия пазар 
01.08.2008 20:42:55

Bloomberg Мениджърите на хедж фондове вървят по стъпките на Джордж Сорос, който направи състояние на гърба на финансовата криза.

За пръв път от 2003 г. те надминаха колегите си, като се възползваха от прогнозите, че световната икономика няма да оздравее в скоро време.

Според двама от инвеститорите в хедж фонда от Сан Франциско, оглавяван от Питър Тийл - “Клариум Ел Пи”, повишението от 47%, което фондът отбеляза за тази година към 25 юли, е резултат от трейдове, които спечелиха от срива на фондовия пазар и щатския долар.

Според месечните отчети на акционерите ”Бреван Хауърд Фънд” на Алън Хауърд се е покачил с почти 18% заради вложения, които са поскъпнали, след като Фед е намалил лихвените проценти 7 пъти от септември досега, за да държи САЩ далеч от рецесията.

“Макроинвеститорите се разкъсват между две обяснения: ситуацията е като през 70-те или ситуацията е като през 30-те”, казва Кристофър Уотлинг, шеф на лондонската фирма за анализи “Лонгвю икономикс”.

Това са двата най-тъмни периода в световната икономическа история на последното столетие.

Макрофондовете, които могат да търгуват всичко – от акции на “Епъл” до цинкови фючърси - отбелязаха възвращаемост от 18,8% в последните 12 месеца до юни.

По данните от индексите, компилирани от нюйоркския Credit Suisse Tremont Index LLC, това е 5 пъти повече от средните стойности за индустрията или повече от всяка една досегашна стратегия.

Два от любимите им трейда – прогнозите, че финансовите книжа ще паднат, а нефтът ще се покачи – станаха нерентабилни миналия месец.

Въпреки това най-успешните хедж фондове продължават да залагат на лошите новини.

Петрол към йена 40-годишният Тийл учреди “Клариум” през 2002 г., след като съдейства за продажбата на системата за онлайн разплащания PayPal на Ebay за $1.5 млрд. Преди няколко месеца той заяви, че петролът може да удари $200 за барел към края на т.г. Наскоро обаче му се наложи да преосмисли позицията си заради опасенията, че политиците ще направят всичко необходимо, за да задържат цените и да не допуснат още по-висока инфлация.

Федералният резерв предприе безпрецедентни мерки тази година, за да налее $350 млрд. в банковата система под формата на парични инвестиции и ценни книжа.

Според инвеститорите “Клариум”, който управлява $7.4 млрд., е в позиция да извлече печалба от спада на цените на щатските книжа и долара, особено спрямо йената.

Тийл отказа коментар, но според слуховете той очаква 30-годишните американски държавни облигации да поскъпнат, ако САЩ се приближат към дефлацията или преживеят по-продължителен ценови спад.

Хауърд основа лондонската си фирма през 2002 г., след като напусна поста на шеф на отдела за търговия с частни лихвени проценти в “Креди Суис Груп”.

Той правилно предвиди, че разликата между краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти в САЩ ще се увеличава, след като Фед беше принуден да понижи препоръчителните нива с 2.25 процентни пункта до 2%, за да се справи със забавящата се икономика.

Хауърд играе на пазара на суровини и на развиващите се пазари. Макроинициатор За разлика от Тийл, 44-годишният Хауърд очаква стагфлация (или икономическа стагнация, съчетана с инфлация) в САЩ, Европа и Япония.

Това показва месечният доклад на акционерите на “Бреван Хауърд”.

“В момента светът преминава през период на приспособяване след свръхоптимизма и погрешните оценки на риска”, обяснява Йън Плендерлийт, председател на лондонския фонд “Би Ейч Макро”, който инвестира в макропортфолиото на “Бреван Хауърд”.

“Не мисля, че можем да твърдим, че се вижда светлина в тунела.”

Сорос, който ще навърши 78 този месец, е дядото на макроинвестициите, които печелят от макроикономическите тенденции в търговията с валути, облигации, ценни книжа и суровини.

Милиардерът, който в момента живее в Ню Йорк, стана световноизвестен през 1992 г., когато направи $1 млрд., като разби защитата на паунда на Банк ъф Ингланд.

Той спечели и от обединението на Германия през 1990 г., а инвестициите му в Китай и Индия за м.г. са 31%. Тюдор Джоунс “Световният макросегмент е добро място за разпределяне на активите, ако се опасявате за здравето на капиталовия пазар”, казва Скот Бейкър от “Куук Пайн Кепитъл Ел Ел Си”, базиран в Гринуич, Кънектикът, който изгражда портфолио от хедж фондове за богати клиенти. “Те предлагат на инвеститорите добра стратегия, с която да устоят на сегашните бури.”

Мениджърите от вида на Сорос, които се превърнаха в т.нар. мултистратегически инвеститори, също правят доста пари тази година, макар приходите им да не могат да се сравнят с възвращаемостта на “Бреван Хауърд” и “Клариум”.

Тези мениджъри имат макро отдел в своите фирми, но използват и други стратегии като фундаменталното селектиране на книжа въз основа на определени критерии.

“Тюдор Би Ви Ай Глобал Фънд”, който управлява активи за $11.1 млрд. под ръководството на Пол Тюдор Джоунс от Гринуич, Кънектикът, се покачи с 4.2% тази година към 16 юли.

“Муур Глобал Инвестмънт Фънд” на Луис Бейкън пък отбеляза скок от 2% за същия период.

Цената на оптимизма Брус Ковнър, който ръководи “Какстън Асошиейтс Ел Ел Си” от Ню Йорк, отбеляза ръст от 3.44% към 22 юли. “Куантум Индоумънт Фънд” на Сорос, който от 2000 г. се насочи към по-консервативен метод на инвестиране, има възвращаемост от 5.5% за първата половина на годината.

Мениджърите, които са най-големи оптимисти, са се справили най-зле.

Лондонският “Лансдоун Макро Фънд”, ръководен от Ричард Дейвидсън, е загубил почти 7% тази година.

“Траксис Фънд Ел Пи” на Бартън Бигс се срути с 10% в първата половина на годината под влияние на прогнозите, че американските акции ще поскъпнат.

През май 75-годишният Бигс прогнозира, че щатската икономика ще отбележи ръст през втората половина на 2008 г., индексът S&P's 500 може да стигне рекордни стойности, а цените на суровините ще спаднат с 30%.

Компаниите не вървят към “мрак и разруха”, а икономиката “не е в толкова лошо състояние, колкото я изкарват медиите и някои коментатори от „Уолстрийт”, каза Бигс пред телевизия “Блумбърг” на 5 май.

Според инвеститорите оттогава Бигс е променил мнението си и вече твърди, че икономиката няма да оздравее, нито ще се потопи в рецесия.

Той предвижда, че индексът S&P's 500 може да се покачи до 1340 или 1350, макар впоследствие да се очаква нов спад. Прогнозираният индекс затвори вчера при 1267.38, за юли понижението е 1%, а за годината - 14%.

“Пазарът задълбочи кризата и доведе до това отслабване на долара”,заяви Уин Тин валутен стратег в Brown Brothers Harriman & Co." Сорос: Най-тежката криза на нашето време! Инвеститорът Джордж Сорос е на мнение, че кризата около ипотечните кредитори Fannie Mae и Freddie Mac няма да е последният етап от проблемите на пазара и смята, че сривът на кредитния пазар ще се отрази на забавящата се вече американска икономика, става ясно от негово интервю, дадено за Ройтерс. Според Сорос сегашните проблеми на пазара представляват „най-сериозната финансова криза на нашето време“. Според милиардера двете ипотечни компании са изпаднали не в ликвидна криза, а в криза на доверието и казва, че „те нямат проблем със задълженията си“. „В действителност, доколкото проблем съществува, Фед е на разположение да осигури ликвидност“, казва финансистът. Той определя зелените пари като силно уязвими, тъй като икономиката се е запътила към рецесия, а действията на правителството изискват увеличаване на държавния дълг.

Уорън Бъфет дава $5 млрд. за акции на Goldman Sachs 
При успешна сделка компанията му Berkshire Hathaway ще спечели 437 млн. долара 
24.09.2008 16:53:47


Goldman Sachs получи подкрепа от милиардера Уорън Бъфет, водещия спекулант на пазарите на акции в света, който посрещна необходимостта на банката от налични средства, съобщиха агенциите. Компанията на Бъфет Berkshire Hathaway ще купи преференциални акции с 10% дивидент на Goldman за 5 млрд. долара. Но помощта на милиардера си има цена. Преференциите на книжата дават право на Бъфет да закупи 43,5 милиона акции на стойност 115 долара за брой до 5 години след финализирането на сделката. Ако Бъфет упражни това право, той ще притежава около 9 на сто от банковия холдинг. Вчера книжата на Goldman Sachs се търгуваха за 125,05 долара в края на сесията на фондовата борса в Ню Йорк, което значи, че милиардерът ще спечели директно 437 милиона, ако сделката се осъществи при тези условия. В началото на годината Berkshire Hathaway имаше $35 милиарда в налични средства, което й дава възможност да преодолее загубите от кредитните проблеми и спада на пазара на имоти в САЩ. Тя е в състояние да закупи достатъчно обезценени от кризата активи, за да направи Бъфет още по-богат, когато икономиката навлезе отново в цикъл на растеж. В случая Бъфет се възползва от силната динамика на пазара, който очаква решението на Конгреса за плана на Полсън, и подобно на японските инвеститори, залага на сигурно с оглед на поредицата от решителни действия на федералните власти. След новината пазарите реагираха с повишение, съобщи Ройтерс. Няма гаранции обаче, че инвестицията на Бъфет ще помогне за решаване на проблемите, припомнят експерти. При сходна ситуация друг именит инвеститор – Джордж Сорос, реши да подкрепи Lehman в труден момент и това може да му е коствало скъпо. Според някои изчисления загубите на Сорос може да са между 180 и 450 млн. долара.

Планът е "недомислен", смята Сорос Известният американски инвеститор Джордж Сорос определи като "недомислен" извънредния план на правителството на САЩ за стабилизиране на финансовите пазари. Той направи това изявление в авторска публикация във в. "Файненшъл таймс". Инвеститорът предлага пускане на специални държавни облигации за преодоляване на сегашната криза, а не предоставяне на пари от държавния бюджет директно на банките за укрепване на балансите им. Сорос препоръчва под надзора на Управлението за федерален резерв на САЩ да се предприеме процедура за обявяване на банкрут на онези банки, които са водили погрешна политика на пазара на ипотечни кредити и сега отказват да признаят грешките си.

Съмнения за отложени $400 млрд. дълг на руските банки сринаха еврото 
Инвеститорите се опасяват от допълнителни загуби, разпродават единната валута 
10.02.2009 18:40:52

Еврото поевтиня рязко срещу долара и йената вчера, след като японският ежедневник „Никей“ съобщи, че руските банки ще помолят правителството за съдействие да предоговорят плащанията си към чужди трезори и по този начин да отложат изплащането на заеми в размер на около 400 милиарда долара.

Новината провокира инвеститорите да разпродават единната валута заради голямата обвързаност на еврозоната с руската икономика, както и заради експозициите на отдаващите заеми европейски банки.

"Никей" се позовава на Анатолий Аксаков, който е президент на руската асоциация на регионалните банки.

Според изданието групата вече е изпратила предложение до руското правителство.

По-късно еврото възвърна част от загубите, след като Аксаков опроверга написаното в "Никей" пред "Ройтерс".

Руските компании продължават да обслужват външния си дълг от 400 милиарда долара, а правителството не води преговори, за да им помогне да преструктурират плащанията си, съобщи и помощникът на президента по финансовите въпроси Аркадий Дворкович, цитиран от Ройтерс.

"Правителството не е получавало предложения за преструктуриране на дълга.

Информацията, че такива преговори се водят, не е вярна, категоричен бе Дворкович. – Руските компании продължават да обслужват дълга си, както обикновено", допълни президентският помощник.

Въпреки опроверженията новината увеличи вероятността за възможни нови загуби на еврото заради близките връзки на европейските банки с Москва.

Дилърите на пазарите коментираха, че Русия се е превърнала в основен фактор за представянето на еврото, имайки предвид ревизирането на кредитната оценка на Русия от рейтинговата агенция "Фич".

Миналата сряда "Фич" свали до ВВВ оценката си за Русия и допълни, че са възможни нови понижения заради ниските цени на суровините, големия отлив на капитали, намаляващите резерви и корпоративните дългове.

Пазарите следят с подчертан интерес и развитията около американския спасителен план за банките.

Инвеститорите очакват американските финансови стабилизационни и икономически планове да помогнат за стабилизирането на американската икономика и на световните финансови пазари.

Остава обаче несигурността относно детайлите на плана и неговата ефективност. Предложения срещу кризата Джъстин Ифу Лин, главен икономист на Световната банка: Пореден план „Маршал“ ще съживи икономиката Главният икономист на Световната банка Джъстин Ифу Лин предлага нов световен план „Маршал" за борба с икономическата криза, който да позволи на страните, които нямат средствата, да стимулират своята икономика, предадоха световните агенции. "Предлагам страните с високи приходи, начело със САЩ, и страните с големи валутни резерви, като Китай, както и страните - износителки на петрол, да съберат 1 трилион долара през следващите пет години, което се равнява на около 1 процент от брутния вътрешен продукт на богатите държави, за да помогнат на бедните да участват в съгласувания бюджетен световен план за съживяване", уточни икономистът на пресконференция във Вашингтон.

Лин изрази песимизъм за ситуацията на световната икономика.

"Прогнозираме съживяване на икономиката през 2010 година, но има много, много неизвестни.

Опасността да не бъдат изпълнени тези прогнози е наистина голяма", обясни той. Джордж Сорос, председателят на съвета на директорите на Soros Fund Management: Създайте нови световни пари Председателят на съвета на директорите на Soros Fund Management Джордж Сорос предлага като противодействие на кризата да се създадат нови пари - специални права на тираж.

Активирането на този механизъм, който съществува от 40 години, ще помогне на страните от периферията да се справят с кризата, се казва в статия на Сорос, публикувана в руския в. "Ведомости".

Кризата показа нагледно колко неравномерно e изградена финансовата система - тя възникна в САЩ, но голямото бреме ще трябва да понесат страните от периферията, пише Сорос.

Той смята, че ударът, нанесен върху периферията, все още не е осъзнат напълно.

По негова оценка средствата, с които разполага днес МВФ, а те са около 200 млрд. долара, са крайно недостатъчни за системна и значима помощ на периферните държави.

„Най-простото разрешение - създайте нови пари", смята финансистът.

Той напомня, че вече съществува механизъм за специални права на тираж (Special Drawing Rights - създадени през 1969 г. от Международния валутен фонд като безналични международни резервни активи, разпределени между членовете на МВФ, пропорционално на вноските им, за допълване на съществуващите резервни активи).

„Всичко, което е необходимо, за да се активира механизмът, е одобрение на 85% от членовете на МВФ.

Създаването на допълнителна парична маса, това е най-добрият отговор на срива на кредитния пазар.

САЩ правят това в страната си", пише Сорос и предлага подобна практика да придобие масов характер - например за 1 трлн. долара.

Последователи на Сорос жънат реколта на макрополето 
05.02.2009 17:19:02

Ричард Тейтелбаум Bloomberg Хедж фондовете са загубили средно 18,7% от парите на клиентите си през 2008 г.

Това е най-лошият период поне от 1990 г. насам по данни на Hedge Fund Research Inc. Тези загуби, заедно с исканията на инвеститорите за връщане на вложените средства, са намалили общите активи на хедж фондовете почти наполовина.

В края на 2008-а активите на TrimTabs Investment Research и Barclay Hedge Ltd. са били близо $1,1 трлн. спрямо $1,9 трлн. година по-рано.

В мрака обаче блещука светлинка: гъвкавите глобални макрофондове, които залагат на валути, акции, лихвени проценти и суровини, въз основа на фундаментален анализ на перспективите в глобалната икономика.

По данни на чикагския Hedge Fund Research те са нараснали средно с 5% сред най-голямата касапница.

Затова и инвеститорите, и мениджърите предричат ренесанс на тази, някога единствена, стратегия.

По предварителни изчисления макрофондовете са отбелязали ръст от 1,4% само през януари. „Преди 20 години „хедж фонд“ значеше „глобален макрофонд“, казва Колм О'Шей, основател на Comac Capital LLP, който управлява $1,3 млрд. и чиято възвращаемост за миналата година е 30,7%.

„Мисля, че и в бъдеще ще означава това.“

Алън Ленахан от Fund Evaluation Group LLC прогнозира, че макрофондовете ще привлекат по-големия дял от парите, които се очаква да се върнат в хедж индустрията.

Пенсионните фондове, дарителските фондове и богатите частни инвеститори ще се завърнат на пазара и ще залагат на онези стратегии, които работят най-добре.

Отлив „Много пари бяха изтеглени от хедж фондовете“, казва Кери Стайър от Deloitte LLP.

„И доста може да се върнат обратно.

“ Според TrimTabs инвеститорите са изтеглили близо $236 млрд. от хедж фондовете в периода между септември и декември и общите им активи са паднали до най-ниското си ниво от 2004 г.

Някои мениджъри са предотвратили още по-голям отлив, ограничавайки исканията на клиентите си за връщане на капитали.

Шефът на Citadel Investment Group LLC Кен Грифин например наложи вето върху исканията за връщане на пари от клиентите на фондовете Kensington Global Strategies и Wellington.

Други звезди, сред които Дуайт Андерсон от Ospraie Management LLC и Джефри Гендел от Tontine Associates LLC, трябваше да затворят губещите си фондове.

Промяна в стила Пътят, по който се движеше хедж индустрията, докато вървеше нагоре, заобикаляше глобалната макростратегия.

Именно този път я доведе до ръба на пропастта.

В началото на 90-те макромениджърите доминираха сектора. Джордж Сорос от Quantum Fund, Луис Бейкън от Moore Capital Management LP и Брус Ковнър от Caxton Associates LLC, шестваха по заглавните страници на пресата.

И понякога печелеха милиарди.

По изчисления на AES на Credit Suisse Group AG в началото на 1994 г. 65% от активите на всички хедж фондове са били управлявани от макромениджъри.

Фондовете, играещи по модела на „дълга-къса“ позиция на фондовите пазари, които правят ливъридж залози върху падането и качването на акциите, са контролирали 15% от активите.

Хедж фондовете, движени от събития (event-driven), които залагат съобразно корпоративни събития като изненади в резултатите или реструктурирания, са били 7,4%.

Нещата обаче се промениха, след като комисионите и спредовете по транзакциите на борсите се свиха в края на 90-те, а оттам трейдовете на акции поевтиняха и станаха доста по-печеливши.

Когато дотком балонът се спука, парите на пенсионните фондове се пренасочиха от технологичните компании към хедж фондовете.

А консултантите препоръчваха борсови стратегии.

Играта там беше по-лесна в сравнение с тази на макрофондовете, при които на мениджъра може да му се наложи да обяснява перспективите за кривата на доходността например или пък за японската йена.

Борсови стратегии В началото на 2008 г. фондовете, играещи по стратегията на „дълга-къса“ позиция, управляваха 29%, а тези, движени от събития – 24% от общите активи на сектора.

Така общите им активи бяха почти 5 пъти повече от 11-те процента, които играеха по макростратегия.

И както се разбра, борсовите стратегии не бяха особено успешно хеджирани.

Това обаче нямаше голямо значение. Поне до срива на фондовите борси. Фондовете, играещи на „дълго-късо“, миналата година загубиха 26%, а събитийните фондове - 21,5%.

Предимствата Разбира се, всеки инвестиционен стил си има своите клопки.

Макрофондовете избегнаха загубите на мечия пазар през 2000-02, но в следващите 5 години се влачиха след S&P 500 със средно 2,7 процентни пункта годишно.

Все още макроинвестициите имат някои жизненоважни предимства в условията на финансова криза.

Макроинвестирането почти не изисква или изисква много малко заемен капитал или ливъридж за постигане на възвращаемост.

Това е ключ към успеха в сегашния момент, когато първичните брокери и инвестиционните банки са свили кредитирането.

Високоликвидните валутни и фючърсни пазари, на които играят макрофондовете, поставят незначителни ограничения за обема на активите.

Затова и макрофондовете няма да се озоват в пренаселени трейдове (в които прекалено много фондове залагат на едни и същи акции или облигации), които доведоха до огромните загуби от миналата година.

Стратегиите, които зависят от заемен капитал, ще бъдат затруднени, казва Кари Маккейб от Lasair Capital LLC.

„Всичко, което се нуждае от ливъридж, е мъртво,“ обяснява Маккейб, в това число арбитраж с конвертируеми книжа, арбитраж на книжа с фиксиран доход и някои видове фондове, търгуващи с книжа с релативна стойност.

Според Маккейб както макрофондовете, така и събитийните фондове и тези, играещи на „дълго-късо“, ще повишат приходите си заради добрите сделки на опустошения фондов пазар.

Отслабнала конкуренция Трусът, който намали общия брой на хедж фондовете, може да помогне и на инвеститорите.

„В момента има повече възможности, защото конкуренцията е по-малко“, казва Ървин Голдман, основател на IJG Advisors LLC. Хедж фондовете ще се нуждаят от всеки един шанс.

Дори и ако индустрията започне отново да привлича инвеститори, печалбите й ще са доста по-слаби.

Много фондове имат висока горна граница, зад която не могат да взимат комисиона за представяне, докато инвеститорите не си възвърнат парите, които са загубили.

Някои мениджъри вече преговарят с клиентите си за малка такса в замяна на намаляване на бъдещите комисиони.

Това значи, че популярната структура „2 и 20“ - 2% такса за година управление на активи и 20% от печалбата, вече няма да е толкова обичайна.

Топвиновниците за световната криза 
Най-известните имена от Уолстрийт и политиката са развенчани заради пагубните си действия 
26.01.2009 17:39:50

В. „Гардиън“ Най-тежката икономическа криза от Голямата депресия насам не е природен феномен, а създадено от човека бедствие, в което всички взехме участие.

Ето ги обаче някои от конкретните виновници за сегашната катастрофа.

Алън Грийнспан, председател на Федералния резерв на САЩ в периода 1987-2006-а Само преди няколко години дългогодишният председател на Фед и яростен поддръжник на свободните пазари, управлявал американската икономика по време на различни кризи, като срива на борсата през 1987 г. и хаоса след атентатите от 11 септември, бе превъзнасян до небесата и наричан „оракул“ и „маестро“.

Сега обаче той е смятан за един от най-големите виновници за кризата. Политици Бил Клинтън, бивш президент на САЩ Клинтън трябва да поеме поне малка част от вината за настоящия финансов хаос.

Той подкрепи Закона за местното реинвестиране от 1977 г., според който ипотечните кредитори трябваше да облекчат условията, за да могат заемоискателите с по-лоша социална перспектива да получат ипотечен кредит.

Гордън Браун, премиер на Великобритания Британският премиер като че беше силно изненадан от неприятностите в Ситито и постави интересите му пред всички други икономически сектори, като например производствения.

Той подкрепи „леката“ регулация и режима на ниски данъци за хиляди чужди банки с дейност в Лондон, но без постоянно седалище там, както и за компаниите за дялово инвестиране. Джордж Буш, бивш президент на САЩ Ако президентът Клинтън търкулна по нанадолнището високорисковото ипотечно кредитиране, то администрацията на Буш със сигурност не направи нищо, за да удари спирачките на голямото количество ипотечен кеш, отпускан на заемоискатели без доход и работа, които не могат да си го позволят.

Нито пък обузда Уолстрийт чрез регулация.

Сенатор Фил Грам Бившият американски сенатор от Тексас, поддръжник на свободния пазар с докторска степен по икономика, дълго и яростно се бори за финансова дерегулация.

Работата му, окуражена от администрацията на Клинтън, допусна експлозивния ръст на дериватите, включително и кредитните суапове. Уолстрийт/Банкери Аби Коен, старши стратег за Америка в Goldman Sachs „Неуморният бик“.

Някога смятана за една от най-могъщите жени в САЩ. „Ханк“ Грийнбърг, застрахователна компания AIG Вече 83-годишният Ханк (познат и като Морис) е бивш шеф на AIG.

Големият бизнес със суапове за осигуряване срещу кредитен риск на AIG й докара и огромно излагане на риск към ипотечната криза.

Когато кредитният рейтинг на самата AIG беше намален, тя претърпя криза на ликвидността и поиска правителствена помощ в размер на $85 млрд., за да предотврати банкрута и срива, който би последвал от него.

Анди Хорнби, бивш шеф на HBOS Уважаван, обожаван и умен, в челните места на харвардски випуск от 800 човека.

Именно неговата стратегия обаче доведе HBOS до тежкото положение, в което се намира сега.

А Bank of Scotland я изкопира, когато реши да се слива с Halifax.

Сър Фред Гудуин, бивш изпълнителен директор на RBS Един от любимите бизнесмени на Гордън Браун в добрите времена.

Сега пък премиерът казва, че е „ядосан“ на човека, получил званието „Фред Разсипията“ заради стратегията му, причинила на Royal Bank of Scotland загуби за £28 млрд.

Стийв Кроушоу, бивш директор на B&B Отдавна, много отдавна Bradford & Bingley беше една скучновата организация, отпускаща заеми на своите членове за построяване или купуване на жилища.

Двама мъже с бомбета следваха един много разумен и надежден подход.

През 2004 г. приветливият Кроушоу дойде на власт и сложи край на дотогавашния консервативен бизнес на B&B.

Съкрати персонала наполовина и превърна B&B в специализирана компания за ипотеки buy-to-let и самосертифицирани ипотеки, наречени още „заеми на измамници“, защото кандидатите не трябва да доказват редовни доходи.

Бизнесът се срина заедно с валутния пазар и заемоискателите на B&B бързо потънаха в дългове.

Кроушоу разполага с пенсионен фонд в размер на £1,8 млн. Адам Апългарт, бивш шеф на Northern Rock Апългарт имаше големи амбиции.

Но бизнес моделът му се срина, когато кредитният крънч нанесе своя удар.

За негово щастие той се оттегли с много пари, с които да потуши мъката от неуспеха и да си почине през лятото с игра на крикет.

Ралф Джиофи и Матю Танин Джиофи и Танин са бивши банкери от Bear Stearns, наскоро уличени в измама, свързана със срива на два хедж фонда миналата година.

Това беше и един от първите изстрели, дали старт на кредитния крънч.

Те са обвинени, че са излъгали инвеститорите за количеството пари, които са вложили във високорискови ипотечни кредити, както и за това, че тихомълком са изтеглили собствените си вложения, когато ситуацията се е влошила.

Люис Раниери „Кръстникът“ на ипотечното финансиране, който пръв въведе облигациите, обезпечени с ипотеки, през 80-те години.

Известен с фразата „Ипотеките са математика“, Раниери създаде купища обезпечени дългови облигации.

През 2004 г. списание Business Week го нареди до имената на Бил Гейтс и Стийв Джобс като един от най-великите иноватори от последните 75 години. Джоузеф Касано, AIG Касано оглавяваше екипа на AIG, който продаваше суапове за осигуряване срещу кредитен риск в Лондон.

В резултат най-голямата в света застрахователна компания фалира, принуждавайки американското правителство да налее в нея милиарди долари.

Чък Принс, бивш директор на Citigroup Адвокат по образование, Принс беше направил от Citi една от най-големите банки в света с дейност в инвестиционното банкиране, търговското банкиране и управление на имуществото на най-богатите клиенти.

Когато печалбите тръгнаха надолу през 2007 г., той настояваше, че няма проблем, но бе принуден да напусне, когато загубите за милиарди долари от рискови ипотеки започнаха да излизат наяве.

Компенсациите, които получи, стигнаха сумата от $140 млрд. Анджело Мозило, Countrywide Financial Известен като „оранжевия“ заради лъскавия си тен, Мозило беше председател и изпълнителен директор на най-голямата банка за високорискови кредити, спасена от фалит благодарение на Bank of America.

Стан О'Нийл, бивш директор на Merrill Lynch О'Нийл се превърна в една от най-известните жертви на кредитния крънч, след като загуби доверието на Управителния съвет на банката в края на 2007 г.

При назначаването си на високия пост четири години по-рано първият афроамерикански управител на уолстрийтска фирма обеща да промени консервативния имидж на банката.

Малко преди да напусне, Merrill бе обявила близо $8 млрд. лош дълг заради утежняването на кредитните пазари и инвестициите в недвижими имоти.

Джими Кейн, бивш шеф на Bear Stearns Председателят на уолстрийтската банка стана известен с това, че продължи да играе бридж в турнир в Детройт, докато компанията му потъваше.

Доверието в банката се изпари веднага щом два от хедж фондовете й се сринаха и претърпя огромни загуби по жилищните кредити. Кейн продаде дела си в компанията след сделката с JP Morgan и получи за него $60 млн.

Други Кристофър Дод, ръководител на Банковия комитет към Сената, демократ Гейр Хорде, премиер на Исландия Мервин Кинг, управител на Bank of England Джон Тайнър, изпълнителен директор на британския финансов регулатор FSA през 2003-2007 Ричард Фулд, изпълнителен директор на Lehman Brothers Андрю Ладе, шеф на хедж фонд Джон Полсън, шеф на хедж фонд Нуриел Рубини, професор по икономика от Университета в Ню Йорк Уорън Бъфет, милиардер инвеститор Джордж Сорос, спекулант Стивън Айсман, управител на хедж фонд Мередит Уитни, Oppenheimer Securities Катлийн Корбет, бивш изпълнителен директор на Standard & Poor's, както и цялото американско общество

Милиардерите зад Барак Обама 
Дейвид Гефен, Стивън Спилбърг и Джефри Каценберг успяват да наберат 1.3 млн. долара през 2007 г., което си е най-голямата сума, дарена за кандидатпрезидентската кампания 
16.01.2009 16:28:14

Независимо от факта, че по-голяма част от кандидатпрезидентската кампания на Барак Обама бе финансирана с 5-доларови дарения от обикновените американци, новоизбраният президент имаше и доста поддръжници сред милиардерите по пътя си към Белия дом, смята списание Forbes.

Те му предоставяха икономически и политически съвети и му помагаха да набира пари.

Много пари.

Тези десет от тях са подбрани от американското издание, но едва ли са единствените.

Ерик Шмид със състоянието си от 5.9 млрд. долара помага и в момента на новоизбрания президент. Той е негов личен съветник по технологичните въпроси и съветва как правителството да е по-открито, използвайки интернет.

Лари Пейдж също е един от шестте служители на Google, които са предоставили по 25 хил. долара за встъпването в длъжност на Обама.

През 2008 г. служителите на най-известната интернет търсачка са дарили 782 964 долара за кампанията на Обама, нареждайки се на трето място като компания по този показател.

Небезизвестният Бил Гейтс, които натрупа 57 млрд. долара благодарение на Microsoft е и най-богатият мъж в Америка, плати 50 хил. долара на комисията по встъпване в длъжност, като същото направи и жена му Мелинда.

Друг богаташ е Стив Балмър, които също се нарежда в редиците на супербогатите с 15 млрд. долара.

Като главен изпълнителен директор на Microsoft той също се отчете с максимален принос от 50 хил. долара за встъпването в длъжност на Обама.

Пени Прицкер е натрупала състоянието си от различни инвестиции, както и от притежаваната от нея верига хотели Hyatt.

Богатството й е оценено на 2 млрд. долара. Тя се занимаваше с финансирането на кандидатпрезидентската кампания на Обама, помагайки му да набере рекордни суми.

Но Прицкер беше изключена от номинациите за пост в кабинета, вероятно за да избегне поставянето на бизнес делата на семейството й под лупа.

Джордж Лукас с 4 млрд. долара лични активи е дарил 2300 долара за кандидатпрезидентската кампания през 2007 и 2008 г.

Експертът по специалните ефекти е отделил 50 хил. долара за встъпването в длъжност на Обама.

Известният режисьор Стивън Спилбърг, Джефри Каценберг и съоснователят на DreamWorks милиардерът Дейвид Гефен успяват да наберат 1.3 млн. долара за Обама през 2007-а.

За Джордж Сорос, спечелил 11 млрд. долара благодарение на хедж фондове и различни инвестиции, се твърди, че е вложил 25 млн. долара от собствените си пари през 2004 г., за да предотврати преизбирането на Буш.

Дарил е максималните индивидуални суми както за кампанията, така и за встъпването в длъжност на Обама.

Друг инвеститор - Кен Грифин, натрупал състояние от 3,7 млрд. долара, подарил 228 800 за кампанията на тъмнокожия адвокат през 2008 г.

И Уорън Бъфет не остана назад в подкрепата за кандидат-президента.

Дори е споменаван като вероятен министър на финансите след изборите.

Освен подкрепата Бъфет взе участие като икономически съветник в преходния екип на новоизбрания президент.

Инвеститори купуват IndyMac за 13,9 млрд. долара 
Активите на банката бяха замразени през юли от федералните регулаторни служби, когато ипотечният кредитор стана жертва на ипотечния крънч 
04.01.2009 18:08:35

Група от седем инвеститори, сред които са милиардерът Джордж Сорос и основателят на Dell Майкъл Дел, ще купят за 13,9 млрд. долара фалиралата банка IndyMac, която бе една от най-големите жертви на ипотечната криза, съобщиха световните агенции.

Активите на IndyMac бяха замразени през юли от федералните регулаторни служби, когато ипотечният кредитор стана жертва на затегнатите условия за кредитиране, спада на цените на жилищата и увеличаващия се брой изземвания заради неплатени дългове.

Федералната корпорация по застраховане на банковите влогове обяви, че в средата на миналата седмица е постигнато споразумение с холдингова компания за закупуване на закъсалия трезор.

След приключване на сделката инвеститорите ще влеят 1,3 млрд. долара в банката и ще запазят нейната дейност в Калифорния.

Междувременно стана ясно, че губернаторите на пет щата на САЩ настояват федералното правителство да осигури $1 трилион в помощ на 50-те щата, с които да се заплатят образованието, социалните придобивки и инфраструктурните проекти в щатите, които се борят с остър бюджетен дефицит и задълбочаваща се рецесия, съобщи Reuters.

В този най-нов засега подпомагащ икономически пакет се предвижда изразходването на $350 милиарда за създаване на работни места и строителство на пътища, мостове и други публични дейности;

$250 млрд. отиват за поддържане на образованието;

други $250 млрд. са предназначени за антициклични разходи, например удължаване на компенсациите при безработица или разпределяне на храни на гладуващите - за което обикновено отговарят щатите.

Останалата част до трилиона може да се използва за финансиране на данъчни облекчения за средната класа, стимулиране на многострадалния жилищен пазар, програма за модификация на кредити, която да предотврати вълната от провалени ипотеки.

От друга страна Асоциацията на губернаторите от Републиканската партия възразява, че подобна федерална помощ, може да е обременителна в бъдеще.

Според демократите сумата един трилион ще е достатъчна за щатите до края на 2010 г., когато според прогнозите на икономистите националната икономика ще започне да се възстановява. Губернаторите припомнят, че на фона на одобрените $700 млрд. за финансовата индустрия техните искания не изглеждат твърде големи.

Сумата от един трилион се равнява приблизително на спада в брутния вътрешен продукт на САЩ, който се очаква през тази рецесия.

Индустрията на хедж фондовете потъва с достойнство 
В една катастрофална година най-рисковите играчи останаха верни на принципите на свободния пазар 
08.12.2008 16:12:03

Джон Гапър „В смъртта си той бе най-достоен“, казва Малкълм за лорд Каудор в „Макбет“. Тази епитафия може да се използва и за хилядите хедж фондове, очакващи своята екзекуция. В началото на века секторът се радваше на бърз растеж. Финансовата криза обаче постепенно застигна и хедж фондовете, чиито проблеми вече са с епични размери. Те влагаха доста активно в неликвидни активи и бързо губят пари през последните два месеца. Изплашени от хаоса, богатите инвеститори започнаха да изтеглят парите си с рекордни темпове. Паниката засяга не само малките играчи, но и някои от най-големите институции в сектора – тези, които до неотдавна изглеждаха като потенциални конкуренти на затруднените инвестиционни банки. Чикагският хедж фонд Citadel, управляван от Кен Грифин, загуби 13% от стойността си през ноември и е със спад от 47% от началото на годината. И D.E. Shaw & Co и управляващият $30 млрд. Farallon Capital Management ограничиха изплащанията за инвеститори в опит да спрат изтичането на пари и да предотвратят необходимостта от ликвидиране на активи. Morgan Stanley изчислява, че спадът в стойността на активите, притежавани от хедж фондове, за периода от миналия юли до идния януари може да стигне 45%. Според някои оценки индустрията, която в началото на 2007 г. се равняваше на $2,2 трлн., ще загуби около $1 трлн. в активи. Проблемите на хедж фондовете засягат и други институции. Фондацията на Харвардския университет, която бе на стойност $37 млрд., загуби около $8 млрд. между юли и октомври. Подобно на Йейл в последните години престижният университет се ориентира към инвестиции в алтернативни активи като хедж фондове и непублични дружества и досега имаше добри резултати. Сред целия този песимизъм има и нещо положително за сектора – поведението му е достойно за уважение. Вместо да поискат държавна помощ, мениджърите на хедж фондове понасят наказанието си. Единствената им официална среща с политици мина в дружелюбен тон. Група мениджъри, сред които Джордж Сорос, Кен Грифин и Джон Полсън, чийто фонд през 2007 г. спечели $3 млрд. от игра на късо с високорискови ипотечни книжа, се изправиха пред Конгреса на 13 ноември и получиха почтително отношение. „Ние сме частна компания и нямаме публични акционери. Не получаваме и субсидии от данъкоплатците. Всичките ни инвеститори влагат парите си при нас по собствена воля“, заяви Полсън. Разбира се, няма видима причина държавата да се намесва в помощ на един хедж фонд. В САЩ до инвестиране в този сектор се допускат само лица с поне $5 млн. в ликвидни активи и институции с $25 млн. Тази индустрия дава възможност на хора с достатъчно излишни пари да поемат извънредно големи рискове. От друга страна, институции, на които също не им се полагаха държавни средства, получиха съдействие от правителството. Според някои анализатори секторът на хедж фондовете е неизмеримо по-голям от автомобилната промишленост на Детройт, която миналата седмица се върна в Конгреса с искане за $34 млрд. Общата пазарна капитализация на Ford и General Motors е $9 млрд., нищожна в сравнение с капитала, който управляват хедж фондовете. За двата автомобилостроителя обаче работят много повече хора и те имат по-голям принос в икономиката. Сривът им ще ощети в много по-голяма степен хедж фонд инвеститорите, отколкото акционерите им. Хедж фондовете никога не са се сблъсквали с толкова дълбока криза. Индексът на Hedge Fund Research показва, че от 1990 г. насам те са излизали на печалба всяка година с изключение на 2002-ра, когато регистрираха спад от 1,5%. От началото на 2008-а обаче индексът е паднал с 16,4%. Суверенните фондове, централните банки и фондациите разполагат с доста пари за инвестиране и поверяват част от тях на мениджъри, които могат да постигнат невероятна възвращаемост. Дори сега звезди на сектора като Полсън и Джим Саймънс от Renaissance Capital продължават да правят пари. Отмина обаче времето, когато стотици банкери и инвестиционни мениджъри напускаха големите банки, за да започнат работа като хедж фонд мениджъри (финансирани и подкрепяни от бившите си работодатели). Инвестиционните банки свиват дейността си по финансиране на хедж фондове, а инвеститорите няма да се хванат на тази въдица (поне още няколко години). Не става въпрос само за това, че загубиха парите на клиентите си. По-травмиращ е начинът, по който издигнаха бариери, за да попречат на инвеститорите да изтеглят парите си. Тези хора са принудени да наблюдават безпомощно как активите им се топят и ще помнят това болезнено усещане още доста време. Повечето странични наблюдатели обаче не се измъчват, че богаташите се борят с хедж фонд мениджърите за пари, придобити във финансов балон. В една ужасна за всички година хедж фондовете останаха верни на принципите на свободния пазар. Малка утеха, но и това е нещо.

уският проблем
Ръководството на страната осъзнава, че връщането към изолацията от съветски тип ще му струва изключително скъпо
16.02.2009 15:16:45

Джордж Сорос, В. "Ведомости" Как реагира Европа на укрепването на неприятелска Русия край източните й граници?

Различните страни реагират различно, ръководени от историческия си опит и икономически интереси.

В момента за ЕС е по-важно от всякога да води единна политика, като се съобрази с различните национални интереси и позиции. Европа не може да си позволи да игнорира геополитическата агресия на Русия.

За да има шанс за успех, Европа трябва да действа заедно. И все пак общата европейска политика не бива да се основава единствено на геополитиката, защото може да се окаже, че националните интереси са по-силни от общите, а Русия ще може да прилага принципа "разделяй и владей", който впрочем прилага и сега.

Привлекателни ценности Силата на Русия се крие в нейното геополитическо положение, а предимството на Европа - в нейните ценности и в принципите на отвореното, демократично, мирно, проспериращо и следващо закона общество.

Тези ценности са изключително привлекателни за населението на бившия СССР - както за лидерите, така и за обикновените хора, независимо че в миналото Западът не подкрепяше тези принципи с конкретни действия.

В резултат на това възхищението от европейските ценности и стремежът към тяхното достигане се смесва с чувство на разочарование и обида, а режимът на Путин успя да спечели ентусиазираната подкрепа на народа благодарение на нападките срещу Запада и точките, които натрупа в геополитическата игра. До голяма степен Русия остава подвластна на европейския чар. Русия винаги се е стремила да бъде част от Европа и ръководството на страната осъзнава, че връщането към изолацията от съветски тип ще му струва изключително скъпо.

Зад силната геополитическа позиция на Русия по отношение на Европа се крие сериозна слабост в други области. Авторитарната политическа система задушава частния бизнес и модернизацията.

Върховенството на закона не се спазва.

Повече сили се хвърлят в изнудвания и събиране на наеми, отколкото в производството.

В резултат на това темпът на икономическото развитие изостана от скоростта, с която се трупаха приходите от нефта.

Този недостатък стана особено очевиден след срива на цените на петрола. Богатият на ресурси, но слабо населен Сибир граничи с бедния на ресурси, но пренаселен Китай, чиято сила постоянно расте.

Ако централноазиатските републики бъдат откъснати от Запада, има голяма вероятност да се преориентират към Китай, за да избягнат пълната зависимост от Русия.

Двойна стратегия В дългосрочен план нападките на Путин срещу Запада могат да се обърнат срещу него, точно както се случи със Саакашвили и неговите нападки срещу Русия.

В краткосрочен план обаче съществува реалната опасност, че Русия ще се опита да осъществи отколешната си мечта да стане част от Европа, като претендира за ролята на доминираща държава.

При такива условия Европа трябва да следва двойна стратегия. От една страна, тя трябва да се защити от геополитическата заплаха, отправена от Русия, която отново става агресивна и активна.

От друга - тя трябва да направи така, че властта на закона да ограничи правата на силния, а стремежът към демокрация, отворено общество и международно сътрудничество да надделее над геополитиката.

Основният начин за неутрализиране на руското геополитическо предимство е чрез изграждане на единна енергийна политика, като се учреди общоевропейски регулатор, който да има приоритет пред националните регулатори, и се създаде общоевропейска разпределителна мрежа.

Това ще лиши Русия от възможността да настройва страните една срещу друга.

Отстъпките, предоставени на един национален дистрибутор, автоматично ще станат достъпни и за потребителите на други страни. Енергийните компании ще започнат да осъзнават всичко това и ще спрат да се противопоставят така категорично на идеята за единната енергийна политика на Европа.

Такава политика впрочем ще послужи за една обща цел, а именно - ще помогне да се контролират климатичните промени.

Ако говорим за втората част на стратегията, то властта на закона, международното сътрудничество и принципите на отвореното общество трябва да се въведат не чрез праволинейни методи, а с помощта на реформи в международната финансова система и чрез по-голямо внимание към съседните на Русия страни.

Украйна в момента се намира в крайно опасно положение, но много може да се промени чрез финансиране на социални дейности, които да създадат работни места в източната част на страната, пострадала от упадъка на металургията.

Също така необходимо е да се помогне на Грузия да се възстанови от руското нападение.

Размерът на помощите обаче трябва да зависи от готовността на режима на Саакашвили да спазва принципите на отвореното общество.

На Русия не може да се помогне пряко поради нейната огромна зависимост от произвола на държавната власт.

Но щом Русия види развитието на международното сътрудничество, особено с Китай, тя няма да иска да остане настрана.

Швейцарският франк поскъпва за трети ден
Валутата също така се повиши с 1,1% до 1,5124 новозеландски долара и с 1,4% до 7,1618 крони.
07.04.2009 17:26:40


Швейцарският франк се покачи за трети пореден ден спрямо еврото, съобщи „Блумбърг“. Ръстът на валутата се дължи на влошаващото се състояние на фондовите пазари по целия свят, довели до намаление на търсенето на високодоходни активи. Паричната единица на Швейцария се повиши също така спрямо новозеландския долар и шведската крона, след отбелязания спад на фондовите пазари в Европа. Според инвеститора Джордж Сорос скорошният ръст на акциите е бил изключително поддържащ за пазара. „Наблюдава се до известна степен изпаряване на част от оптимизма, а приходите на фондовия пазар изглежда са в застой“, заяви Ян Станард, старши валутен стратег в BNP Paribas SA в Лондон. Вчера франкът поскъпна с 0,4% до 1,5188 за евро. Валутата също така се повиши с 1,1% до 1,5124 новозеландски долара и с 1,4% до 7,1618 крони. Шведският пазарен индекс се понижи с 0,3%, като по този начин отбеляза трети пореден ден на спад, а световният индекс MSCI спадна с 0,8%. Покачването на франка обаче може да бъде ограничено заради очакванията, че правителството ще се опита да противодейства в търсене на начин за съживяване на икономиката. Базираната в Цюрих Шведска национална банка обяви на 12 март, че е започнала изкупуването на чуждестранна валута с цел преборване на рецесията. Трезорът също така намали основната лихва до почти нулева стойност и закупи корпоративни облигации за предотвратяване на дефлация. „На пазара ще се усетят нервни настроения заради действията, които ще предприеме централната банка, ако продължава покачването спрямо еврото“, каза още Станард и прогнозира, че франкът може да се понижи до 1,59 за евро до 3 месеца.

Топ 10 на печелившите банкери на Уолстрийт 
09.04.2009 16:13:48

Джеймс Симънс, основател на Renaissance Technologies, е големият победител от играчите на Уолстрийт, пише „Форбс“.

Средната загуба на хедж фондовете в САЩ за 2008 г. възлиза на 18%, а един от всеки седем фонда е прекратил дейност.

Това обаче не означава, че всички са губещи. Списанието публикува годишната си класация от 20 играчи, които са заработили по средно 515 млн. долара през 2008 г.

Подобни резултати са постигнати най-вече чрез скъсяване на позиции във финансовия и енергийния сектор и извличане на максималното от сделки за сливания.

Джеймс Симънс е професор по математика и преди да основе инвестиционната си компания, е работил за Министерството на отбраната като специалист по разбиване на шифри.

Симънс казва, че използва сложен математически модел, за да изчисли кои акции са подценени.

Общите възнаграждения на 20-те възлизат на $10,3 млрд., което е с 45% под цифрата за 2007 г. и 22% под тази за 2006 г. 12 мениджъри са извън листата заради лоши резултати на фондовете им.

В челната десетка освен Симънс с приходи в размер на $2,8 млрд. влизат и Джон Полсън с $1,9 млрд., Джон Арнолд - $1 млрд.,

Джордж Сорос - $800 млн.,

Рей Далио - $470 млн.,

Хенри Лойфер - $390 млн.,

Брус Ковнер - $370 млн.,

Алън Хауърд - $330 млн.,

Джеймс Чанос - $300 млн., и др.

Валутни вълнения 
Силно развиващи се пазари и слаб долар влияят и на разпределението на силите на световната сцена
02.06.2009 16:52:41


Деа Маркова, анализатор, Политикъл Кепитъл

Когато става дума за валута, в световната финансова криза ясно се наложи една закономерност – когато апетитът към риск на инвеститорите се увеличава, търсенето на американската валута спада. Съответно спада и цената й. С други думи, плахият оптимизъм в изказванията на борсови експерти и финансови лидери напоследък, както и ръстът на борсовите индекси, предвещава, че щатската валута ще продължава да отслабва. Бидейки основна резервна валута, доларът се наложи като сигурна инвестиция сред рецесия, банкови фалити и обезценени на ценни книжа. Тази функция обаче го оставя от грешната страна на везните по време на икономическо възстановяване, което до известна степен започва да се наблюдава. Доколко то е устойчиво е спорно. Към момента никой не изключва, че бизнес цикълът може да има 

не един, а два спада преди да премине към ръст

Но финансовите процеси от края на май показват, че при наличие на доверие в борсовата търговия, доларът и валутите на развиващите се икономики, в това число и тези обвързани с цената на петрола, са на двата противоположни края на една и съща везна. Тази взаимна зависимост е показателна за два феномена. Първо, кризата не е променила апетита към развиващите се пазари. Явно реториката в подкрепа на финансовата регулация и поемането на умерен риск влияе повече на вътрешната политика в развитите държави, отколкото на отношението на инвеститорите към пазари с несъвършена регулация. Второ, крахът на щатския ипотечен балон насочи светлините на прожекторите към Китай повече от всякога. От една страна, Китай е най-големият собственик на държавни ценни книжа на САЩ. Като такъв има способността да манипулира цената на този актив чрез пазарни операции. От друга – китайският индустриален сектор е основна дестинация за износ на ресурси. В началото на седмицата видяхме как повишението в индустриалния индекс PMI за Китай доведе до ръст на Европейските борси. 
Индексът PMI е базиран на проучване сред мениджъри в определен брой бизнес операции и отрасли на всяка страна и е индикатор за наличие на икономическа експанзия или контракция. Счита се, че когато е над 50 в страната има ръст. За последния отчетен период, май 2009, 

PMI за еврозоната е 40,7, а за Китай – 53,1

което отбелязва трети пореден месец на експанзия в производството. 
Китайският икономически подем поставя американската хазна в ситуация, в която тя трябва да гарантира стойността на своя продукт пред основния си инвеститор. Респективно силата на „препоръките,” които Вашингтон може да отправи към Пекин за проблеми, вариращи от човешките права до манипулиране на валутния курс на китайския юан, е лимитирана. 
Взаимоотношенията между САЩ и Китай насочват към една закономерност – силни развиващи се пазари и слаб долар влияят не само на търговията с валута, но и на относителното разпределение на силите на световната икономическа сцена. Това важи и за страните – износители на природни ресурси. Цените на суровите продукти, включително петрола, се формират в долари. При евтин долар, цените на суровите продукти се вдигат, защото на практика стават по-достъпни за останалия свят и търсенето им расте. По този начин САЩ става по-зависима от икономиките, произвеждащи ресурси. В повечето случаи това са страни, в които САЩ се опитва да наложи определени икономически и политически модели и спадът в американската покупателната способност прави и дипломацията на страната по-неубедителна. 
Дипломатическите усилия, които волатилният курс долар налага – например наскоро завършилото посещение на новия секретар на американската хазна Тимоти Гарднър в Китай – показват още, че в условия на икономическа криза

стабилността на всяка икономика, развиваща се или развита, е под въпрос

Валутата на Обединеното кралство изпитва тази норма на собствен гръб. Видни инвеститори, като Джордж Сорос, обявиха прогнози за срив на лирата след спада на финансовите пазари, защото Великобритания нямала вече индустрия, с която да привлече международен капитал. Въпреки че от декември насам стерлингът се покачва с 9% въз основа на различни индикатори за икономическо възстановяване, валутата не е стабилна. Към края на май лирата бе поставена под натиск, като перспективата за кредитния рейтинг на Великобритания бе променен от положителна на отрицателна. Причината – съотношение на дълг към БВП, наближаващо до едно към едно. По-късно през май и в началото на юни британската валута се възстанови до известна степен, присъединявайки се заедно с еврото към валутите, които 

печелят от доверие във фондовите пазари и спад на долара

Отрицателен кредитен рейтинг и недоверие на чуждестранните инвеститори са теми често дискутирани в контекста на бизнес климата на Централна и Източна Европа. Последната динамика на международните валутни пазари доказва, че величина, като балансиран бюджет, ниска инфлация и стабилна валута, влияят със сходна сила на потоците от капитал както към развиващите се, така и към развитите икономики. В конкретния случай, на Великобритания например, кредитната оценка на суверена ще зависи много от развитието на държавния дълг от настоящото лейбъристко правителство и от това, което ще бъде избрано догодина. Именно за това и на Острова, както и в България, има потенциална опасност за криза на управляващите след съдбовни избори в година на трудни икономически условия. Това е същата тази лидерска криза, която младата администрация на Обама се опитва да преодолее с всички сили. В рамките на ЕС Италия, Гърция и Белгия са други примери за държави с много високи съотношения на дълг спрямо БВП, които типично имат крехки управляващи коалиции.

Инвеститорът Джордж Сорос: Пазарите са несъвършени, същото важи и за контрола
17.06.2009 18:11:12


Инвеститорът Джордж Сорос изрази мнение, че е необходима реформа на банковата система в посока отделяне на инвестиционната дейност от традиционните търговски операции на банките.
В свой материал за “Файненшъл таймс” специалистът заявява, че „търговията за собствена сметка трябва да бъде финансирана със средства, различни от собствения капитал“.
Според него, въпреки че пазарите са несъвършени, същото важи и за регулаторите. И въпросът не опира само до хората, а до бюрокрацията и политическото влияние, затова регламентите следва да бъдат сведени до минимум. 
„Ако една банка е твърде голяма, за да бъде оставена да фалира, регулаторните органи трябва да вземат по-строги мерки за предпазване на капитала от прекомерен риск. Те трябва да регулират процеса на търговия за собствена сметка, за да може възвращаемостта и рискът да бъдат уравновесени“, смята Сорос. Хедж-фондовете и останалите големи инвеститори би трябвало да бъдат наблюдавани, за да е сигурно, че няма да акумулират „опасни диспропорции“, докато търговията и емитирането на деривативни инструменти би трябвало да попаднат под толкова строга регулация, под каквато са и акциите.
„Произволно създадените деривативи служат единствено за подобряване на маржа на печалбата на финансовите инженери, които ги измислят“, категоричен е Сорос. Освен това специалистът за пореден път заяви, че някои деривативни инструменти като например контрактите за предпазване от необслужване на задълженията (credit default swaps) трябва да бъдат забранени.
Хипотезата на ефективния пазар е „нереалистична“, тъй като отделните инвеститори могат да игнорират дисбалансите, смятайки, че могат да ликвидират своите позиции бързо. Регулаторните органи обаче не трябва да си позволяват да пренебрегват диспропорциите, заявява милиардерът.

Най-големите валутни спекулации в историята
Големият размер на транзакциите предлага добри възможности за трейдърите, защото курсовете се движат всяка секунда
12.07.2009 15:18:57
Всяка страна може да извлече ползи от слаба или силна валута.


Валутният пазар е най-големият пазар в света, като валути се обменят винаги когато услуги и стоки се търгуват между нациите, пише сайтът investopedia.com. Големият размер на транзакциите предлага възможности за арбитраж за спекулантите, защото курсовете се движат всяка секунда. Обикновено тези спекуланти правят много сделки за малки печалби, но понякога големи позиции се заемат за голяма печалба или, ако нещата тръгнат на зле - голяма загуба. Първо е важно да се разбере как се правят пари на форекс пазара. Пред всеки трейдър има четири възможности за заемане на позиции. Първата е да скъси валутата, което означава, че спекулантът очаква, че тя ще поевтинее спрямо друга валута. Втората възможност е да заеме дълга позиция, с която трейдърът предполага, че валутата ще поскъпва спрямо друга валута. Сайтът investopedia.com подреди най-големите валутни сделки, правени някога.

Джордж Сорос срещу британския паунд
Британският паунд засенчва германската марка до 90-те години, въпреки че двете страни са доста различаващи се икономически. Германия е била по-силна въпреки трудностите от обединението, но Великобритания е искала да запази паунда над 2,7 марки. Опитите да постигне това оставят страната с високи лихви и инфлация, но се е изисквало поддържането на тези нива, за да влезе в European Exchange Rate Mechanism (ERM).
Много спекуланти и най-вече Джордж Сорос се чудят колко дълго този курс може да пребори пазарните сили и започват да заемат къси позиции срещу паунда. Сорос заема сериозни суми, за да заложи срещу валутата. Великобритания повишава лихвите до двуцифрени числа, за да се опита да спре инвеститорите. 
Плащането на високи лихви струва пари и британското правителство осъзнава, че ще загуби милиарди, опитвайки се да спре спада на паунда. Великобритания се оттегля от ERM и паундът се срива срещу марката. Сорос прави най-малко 1 млрд. долара от тази сделка. От гледна точка на правителството на Великобритания обезценката всъщност помага, като премахва напрежението върху лихвите и инфлацията.

Стенли Дракънмилър печели с два дълги залога
Стенли Дракънмилър прави милиони с два дълги залога в една валута, докато работи за Джордж Сорос в прословутия Quantum Fund. Дракънмилър първо залага, когато Берлинската стена пада. Очакваните трудности в обединението на Източна и Западна Германия свалят немската марка до ниво, което Дракънмилър счита за крайно. Първоначално залага доста милиони за бъдещо рали, като впоследствие Сорос му казва да увеличи покупките си до 2 млрд. марки. Нещата се развиват по план, което помага доходността на Quantum Fund да прескочи 60%. Вероятно поради успеха на първата си сделка Дракънмилър също прави германската марка част от най-голямата валутна спекулация в историята. 
Няколко години по-късно, докато Сорос пречупва Английската централна банка, Дракънмилър пак заема дълга позиция в марки, като предполага, че сривът на британския паунд под натиска на шефа му ще го свали и срещу марката. Дракънмилър е убеден, че той и Сорос са прави, и показва това, като купуват британски акции. Той вярва, че Великобритания ще трябва да свали лихвите, за да стимулира бизнеса и по-евтиният паунд ще означава повече износ към европейските партньори. Следвайки тази линия, Дракънмилър купува германски облигации поради очакването, че инвеститорите ще се изместят към тях, докато немските акции ще показват по-малък ръст от британските. Било е добре изпипана сделка, допълваща печалби към основния залог на Сорос срещу паунда.

Анди Крийгер и новозеландският долар
През 1987 година Анди Крийгер, 32-годишен трейдър към Bankers Trust, внимателно следи валутите, които поскъпват срещу долара след борсовия крах, известен като Черния понеделник. Докато инвеститорите и компаниите бягат от американския долар в други валути, неизбежно е някои от тях да станат фундаментално надценени, създавайки добра възможност за арбитраж. Валутата, към която Крийгер се насочва, е новозеландският долар, наричан киви.
Използвайки сравнително нови техники чрез опции, Крийгер заема къса позицията на стойност стотици милиони. На практика неговите продажби в определен момент са надхвърляли паричното предлагане на Нова Зеландия. Кивито пада рязко под натиска на продажбите и малкото валута в обращение. Новозеландският долар губи между 3 и 5 на сто, докато Крийгер прави милиони. Една част от легендата твърди, че разтревожените власти в Нова Зеландия са се обадили на шефовете на Крийгер в Bankers Trust със заплахи, за да го накарат да излезе от кивито. Той по-късно напуска Bankers Trust и отива да работи за Джордж Сорос.
В заключение сайтът описва, че всяка страна може да извлече ползи от слаба или силна валута. При слабата валута местните стоки и активи стават по-евтини за инвеститорите и износът нараства. По същия начин местните стоки се купуват повече, защото вносните стават по-скъпи. Имало е много хора във Великобритания и Нова Зеландия, които са били доволни, когато спекулантите са свалили надценените валути. Разбира се, имало и такива, като вносителите, които са били не особено радостни. Валутните спекуланти правят пари, като принуждават страните да се изправят пред реалностите, и затова не са сред най-обичаните.

Кралица Нур и Сорос въртели любов 
Кралица Нур имала връзка с Джордж Сорос. Вдовицата на краля на Йордания Хюсеин познавала отдавна 76-годишния световноизвестен финансист. Напоследък обаче двамата били забелязвани все по-често заедно. Нур е посетила лекцията на Сорос за борбата с бедността, която той изнесъл в Оксфордския университет, съобщава британският таблоид "Дейли мейл". Свидетели казват, че 55-годишната кралица се е появила в залата и си избрала място на първия ред. "Сорос просто разцъфна при появата й, макар тя да не бе представена и навярно мнозина в залата не знаеха коя е", разказва един от слушателите. После Нур и милиардерът са напуснали заедно университета.

Джордж Сорос: Единна енергийна политика срещу руския проблем

18 Февруари 2009 

Джордж Сорос, в. Ведомости  

Работник от унгарската фирма за продажба на нефт и газ MOL проверява налягането в газопровода в град Вечеш. Снимка: Ройтерс

Как реагира Европа на укрепването на неприятелска Русия край източните й граници? Различните страни реагират различно, ръководени от историческия си опит и от икономически интереси. В момента за ЕС е по-важно от всякога да води единна политика, като се съобрази с различните национални интереси и позиции. Европа не може да си позволи да игнорира геополитическата агресия на Русия. За да има шанс за успех, Европа трябва да действа заедно. И все пак общата европейска политика не бива да се основава единствено на геополитиката, защото може да се окаже, че националните интереси са по-силни от общите, а Русия ще може да прилага принципа “разделяй и владей”, който впрочем прилага и сега.

Силата на Русия се крие в нейното геополитическо положение, а предимството на Европа - в ценностите й и в принципите на отвореното, демократично, мирно, проспериращо и следващо закона общество. Тези ценности са изключително привлекателни за населението на бившия СССР - както за лидерите, така и за обикновените хора, независимо, че в миналото Запада не подкрепяше тези принципи с конкретни действия. В резултат на това възхищението от европейските ценности и стремежът към тяхното достигане се смесва с чувство на разочарование и обида, а режимът на Путин успя да спечели ентусиазираната подкрепа на народа благодарение на нападките срещу Запада и точките, които натрупа в геополитическата игра. До голяма степен Русия остава подвластна на европейския чар. Русия винаги се е стремила да бъде част от Европа и ръководството на страната осъзнава, че връщането към изолацията от съветски тип ще му струва изключително скъпо.

Зад силната геополитическа позиция на Русия по отношение на Европа се крие сериозна слабост в други области. Авторитарната политическа система задушава частния бизнес и модернизацията. Върховенството на закона не се спазва. Повече сили се хвърлят за изнудване и за събиране на наеми, отколкото в производството. В резултат на това темпът на икономическото развитие изостана от скоростта, с която се трупаха приходите от нефта. Този недостатък стана особено очевиден след срива на цените на петрола.

Друга слабост се корени в демографията. Русия владее огромна територия, на която живеят 140 млн. души. Мюсюлманските малцинства, чиято раждаемост е по-висока в сравнение с тази на етническите руснаци, представляват все по-голяма част от населението. Според прогнозите населението на страната ще намалява с 10 милиона на всеки десет години.

Богатият на ресурси, но слабо населен Сибир граничи с бедния на ресурси, но пренаселен Китай, чиято сила постоянно расте. Ако централноазиатските републики бъдат откъснати от Запада, има голяма вероятност да се преориентират към Китай, за да избегнат пълната зависимост от Русия.

В дългосрочен план нападките на Путин срещу Запада могат да се обърнат срещу него, точно както се случи със Саакашвили и с неговите нападки срещу Русия. В краткосрочен план обаче, съществува реалната опасност, че Русия ще се опита да осъществи отколешната си мечта да стане част от Европа, като претендира за ролята на доминираща държава.

При тези условия Европа трябва да следва двойна стратегия. От една страна тя трябва да се защити от геополитическата заплаха, отправена от Русия, която отново става агресивна и активна. От друга - трябва да направи така, че властта на закона да ограничи правата на силния, а стремежът към демокрация, отворено общество и международно сътрудничество да надделее над геополитиката.

Ако не възприеме тази двойна стратегия, ЕС няма да съумее да изработи единна политика. Геополитическата игра ражда прекалено много подчинени и изменници. При двойния подход обаче, всяка държава ще намери своето място. Основният начин за неутрализиране на руското геополитическо предимство е изграждането на единна енергийна политика, като се учреди общоевропейски регулатор, който да има приоритет пред националните регулатори, и се създаде общоевропейска разпределителна мрежа. Това ще лиши Русия от възможността да настройва страните една срещу друга. Отстъпките, предоставени на един национален дистрибутор, автоматично ще станат достъпни и за потребителите на други страни. Енергийните компании ще започнат да осъзнават всичко това и ще спрат да се противопоставят така категорично на идеята за единната енергийна политика на Европа. Такава политика впрочем ще послужи за една обща цел, а именно - ще помогне да се контролират климатичните промени.

Ако говорим за втората част на стратегията, то властта на закона, международното сътрудничество и принципите на отвореното общество трябва да се въведат не чрез праволинейни методи, а с помощта на реформи в международната финансова система и по-голямо внимание към съседните на Русия страни. Украйна в момента се намира в крайно опасно положение, но много може да се промени чрез финансиране на социални дейности, които да създадат работни места в източната част на страната, пострадала от упадъка на металургията.

Също така е необходимо да се помогне на Грузия да се възстанови от руското нападение. Размерът на помощите обаче трябва да зависи от готовността на режима на Саакашвили да спазва принципите на отвореното общество. На Русия не може да се помогне пряко поради нейната огромна зависимост от произвола на държавната власт. Но щом Русия види развитието на международното сътрудничество, особено с Китай, тя няма да иска да остане встрани.

Укрепването и подкрепата за бившите републики от СССР ще се отрази добре за двата клона на единната стратегия на ЕС по отношение на Русия. Да се позволи на Русия да превърне тези страни в свои сателити единствено благодарение на военното си превъзходство, означава да се влезе в противоречие с принципите на отвореното общество. Освен това, геополитическият интерес на Европа е да поддържа готовността за сътрудничество у тези богати на енергийни ресурси страни.