Превод от английски Михаил Михайлов. Източник: сп. Форбс, 17.09.07 
“Боен” Клуб 

Кой в действителност управлява Бринкс, шефът Майкъл Дан или забележителните двама от простолюдието на Хедж фонда Милбрук Капитал? Дан няма да хареса отговора  

За Клей Лифландър и Джероме Ланд е невъзможно да молят. Управляващият дует от хедж фонда Милбрук Капитал инвестират в стабилния титан Бринкс 80 млн. щ.д през Ноември 2003, когато акцията е струвала само 20 щ.д. За по-малко от 4 години тя почти се е утроила до 56 щ.д., докато Стандарт & Пуурс е само 37% нагоре от това време. 
  

Съвсевм скоро Лифландър и Ланд могат да поставят изпълнителния директор на Бринкс под прицел за слабо представяне. Те държат близо 8% в компанията, и до есента могат да увеличат местата си до 4-ри в Борда на Бринкс от общо 12. Председателят Дан се готви за изборите през следващата пролет. Бляскавостта на Дан се пропуква: той има безразсъдството да игнорира техният план за разделянето на Бринкс в 2 компании, едната за военни камиони и другата за алармени охранителни системи. 
  

Дуото от Милбрук настоява за разделянето на Бринкс, което ще спомогне цената на акциите им да достигне отново 80 щ.д. Лифландър оспорва, че основната мотивация за шефът на Бринкс е егоизмът му: “По-голяма компания, повече доходи”, казва той.
  

От Бринкс и Дан лично не искат да коментират този въпрос, но Дан, 57 годишен, са му изплатени 7 млн.щ.д. като компенсации миналата година. Той може да се окаже на огневата линия следващата пролет при годишната среща на собствениците. Л-тата – Лифландър и Ланд – са се обединили в тази препирня с друг фонд дисидент, Пират Капитъл, чийто шеф Томас Хъдсън спечели място в борда на директорите при Брукс през Май. Пират - комисионерите от списъка със стоте най-големи собственици в Бринкс показва, че повечето от тях подкрепят идеята на Милбрукс за разделянето. Пират притежава 5% от Бринкс и ще гласува за Борд, който би одобрил разделянето.
   

“Взривяването” е приоритет номер едно за хедж фонда, който генерира 20% годишна нетна доходност, откакто Милбрукс е стартирал бизнеса си през 1996. Бринкс се равнява за една трета от активите на Милбрукс (900 млн. щ.д.). Те започват да се намесват в бизнеса на Бринкс малко след като закупуват дяла. Лифландър и Ланд успяват през 2005 да накарат Дан да продаде не печелившата за въздушно карго дивизия на Бринкс и да изкупи обратно 530 млн. щ.д. в акции. Тези действия са едни от най-важните за да може цената на акция на Бринкс да скочи рязко.
   

Милбрукс си има своя следваща компания в полезрението за надуване: Юнисис, старият производител на компютри. Фондът е акумулирал 10% от компанията миналата година на цена между 5 и 7 щ.д., а акцията е нагоре само 30 цента. Лифландър казва, че компанията има твърде много части и трябва да продаде своята стара основна дивизия. Юнисис остава без коментар, казвайки само, че е чула от момчетата в Милбрукс. Без съмнение, в близко бъдеще ще чуват повече от тях.
  

Икона от хедж фондовете като Карл Икан, притежава огромно влияние в много компании, въпреки, че притежава относително малки дялове в тях. Техният ранг се е повишил след като технологичният балон се спука през 2000 и след изчисленията присъдени от Сарбан-Оксли, бордовете, които се плашат да “стрелят”, ядосани дребни и федерални институционални инвеститори. 
  

“Някои бордове трябва да бъдат събудени от факта, че компания може да бъде разрушена от подкопаване/подривна дейност”, казва Джеймс Макгрегър от Аберанти МакГрегор, компания за PR, която защитава мениджмънт попаднал под обстрел. 
   

Понякога резултатите са съмнителни: Бордът на Уолт Дисни Къмпъни, лиши Майкъл Ейснер от председателска титла през 2004, след като акциите на Дисни се повишиха с 38% предходната година, Директори и собственици на акции бяха лишени от собственост, от собственика с 1%: Рой Дисни, 70 г. братовчед на стария откривател. Робърт Нардели беше отстранен от Хоум Депо през Януари въпреки удвоените продажби и почти утрояване на печалбите за шест години. Неговият пакет от 120 млн.щ.д. и забавящата се цена на акцията разгневи менажерът за връзки с инвеститорите Дейвид Бачелдър, който наскоро беше отзован от Борда. 
  

Все още тези, които създават проблеми успяват, и това е за доброто на инвеститорите. 4-ма професора от Дюк, Колумбия, Вандербилд и Университета на СанДиего са проучили почти 900 конфликта от 130 хедж фонда от 2001 насам. Те са установили, че хедж фондовете трябва да управляват, тъй като те са принудени да сторят това в 40% от случаите. В други 25% от случаите те отстъпват. Половината от фондовете притежават по-малко от 10% в компаниите към, които са се прицелили.
  

Най-агресивните хедж фондове генерират “огромна положителна ненормална възвръщаемост” от 5 до 7% след като активният фонд си е обявил делът в Американската Агенция за финансов Надзор. Ефектът продължава една година откакто суматоха започва.

Акциите на прицел се повишават най-високо, особено когато те са притиснати да продават цели свои бизнес дивизии.

   

В Милбрук с офиси в Манхатън, Лифландър и Ланд, са по-търпеливи от повечето провокатори. Те държат повече от година всяка инвестиция, като преминават през 4-ри степенен процес, който започва с “подкрепа на менъджмента” и “близко сътрудничество”, и преминава в “агресивна подкрепа” и накрая “управление чрез пълномощници/дистанционен бой”. 
   

Фондът се е родил от безвзрачния фонд на Джон Дайсън, който е изпълнявал длъжността Общински кмет за Икономическо развитие на Ню Йорк Сити по времето на Руди Джулиани през 1993. Дайсън е син на Чарлс Дайсън, банкер, който е измислил “изкупуването чрез употреба на финансов ливъридж” през 1950.

Като служител на Дайсън Лифландър управлява малко портфолио, във фонд който изкупува малки фирми в продължение на три години.

Когато Дайсън напуска офиса през 1996, той инвестира съвместно с Лифландър 3 млн.щ.д. и те стартират Милбрук като хедж фонд. Дайсън остава като председател на борда, и сега те управляват 900 млн.щ.д.

  

Първите битки на Милбрук са се водили на ниво малки фирми.

През 1996 се опитва да купи Ийстърн, 139 годишен бизнес, който произвежда катинари, разположен в Наугатък, Кънектикът.

Милбрук предлагат 15 щ.д. за акция на Ийстърн, общо 40 млн.щ.д. но бордът на Ийстърн отхвърля офертата. Милбрук купува 6% от акциите и започва “да управлява чрез пълномощници”, принуждава Стедмън Суит, изпълнителен директор през последните 37 г. да бъде заменен.

Суит се пенсионира през 1997 и оттогава капитализацията на Ийстърн нараства до 94 млн.щ.д.

  

Милбрук продава своя дял (печелейки 111%) и вместо това си купува частна компания за катинари-Хъдсън Лок, след това и друга – ИеСПи Лок Продъктс.

През 2000 те сливат частните си компании с Акме, малък, публичен производител за електрическо оборудване, образувайки Кий Компонентс, който Милбрук продава на конкурентът Актуант за 315 млн.щ.д. през 2004. 

  

След като Милбрук изоставя бизнеса с катинари, открива Бринкс и нейните бронирани коли и продуктите им за охранителни системи.

Когато компанията купува акции на цена 20 щ.д. на парче през 2003 Бринкс притежава дивизия за въздушни карго превози-Бакс Глобъл. Шефът на Бринкс-Дан обича силния й бизнес в Китай, но по това време той губи по 10 млн.щ.д. на година.

Бринкс също притежава нефинансирани пенсионни задължения за закрита минна компания.

   

Лифландър и Ланд наблюдават мълчаливо Дан дали може да направи Бакс Глобъл печеливш.

До 2005 Бакс е слабо доходоносен на кеш (по-малко от 1 млн. щ.д.) акциите на Бринкс са се понижили с 23% същата година.

Време е за ниво 3 – “агресивна подкрепа”. Лифландър и Ланд изпращат открито писмо до Дан, в което го приканват да продаде Бакс и да използва парите, за да покрие пенсионните задълженията към минната компания. 

  

Дори продаването само на Брукс, оспорват те, ще доведе до поскъпване на акциите с 37%, а пък и Бринкс ще струва повече без нея.

Бакс е загубила 50 млн.щ.д. през последните 5 години. Дан игнорира това предложение.

Двата фронта спорят уважително по време на конферентен разговор с анализатори от Уол Стрийт.

През Септември 2005 Лифландър изпраща на Дан списък с банкери с добра репутация в транспортната индустрия.

В този списък фигурират Дойчебанк, Голдмън Сакс и Моргън Стенли.

  

През Януари 2006 Бринкс продава Бакс на немската шипингова компания Дойче Бан за 1,1 млрд.щ.д. Акциите на Бринкс скачат от 30 преди отварянето на пазара до 52 щ.д., когато продажбата бива осъществена.

Месеци по-късно Пират Кепитъл притиска Дан да открие купувач за цялата компания. Милбрук се противопоставя на цената на Пират от 60 и няколко щ.д. на акция. 

  

Докато Пират и Дан се борят публично за бъдещето на компанията, Милбрук се крие на заден план. (Активните фондове не си сътрудничат и не си говорят, защото Америкаскат комисия за финансов надзор ги принуждава да не извършват никакви задкулисни споразумения).
   

През Декември 2006 Милбрук изнася своя сценарий, наедно с алтернативите (включващи продажбата на компанията за 80 щ.д на акция) в 56 стр.

Книга за сделки, която те пращат на Дан, на Борда и на АКФН (SEC). По това време всички погледи са били насочени към Пират.

  

Дан удостоява Пират с място в Борда. И точно, когато Бринкс изглежда поуспокоен, Лифландър и Ланд изземват ролята на Пират, спорейки агресивно, че дивизията бронирани коли, със скъпото си оборудване дърпа надолу стойността на дивизията за охранителни системи.
  

През Юли от Милбрук изпращат писмо до Дан оспорвайки, че неговата компания е подценена, не позволявайки приходи да се увеличат, заради Европейски конкурент.
   

На 2 Август Дан отговаря до Милбрук, докато Бринкс изнася отчетите си.

Той отхвърля всички предложения на Милбрук.

След това съобщава, че тримесечните отчети показват приходи плюс 13% до 790 млн.щ.д., и че нетните приходи от 28 млн.щ.д. са спаднали с 8% от преди година.

Анализаторите от Уол Стрийт са повече от доволни, но цената на акция пада с 3%. 

  

На конференцията отказва да сподели, че Бордът го е прикрил анонимно. Уейн Арчамбо, фондов менъджер от Бляк Рок, възразява, “Аз притежавах вашата акция 4-ри години.

Ние бяхме търпеливи, както и много други инвеститори бяха. Аз мисля, че ни дължите обяснение, защо Вие отхвърлихте тези алтернативи”.

Пет дни по-късно член на Борда в Бринкс, от Пират, праща на Дан публично писмо, че е наел застъпническата фирма Д.Ф Кинг&Ко. да извлече 100-те най-големи собственици в Бринкс и, че 67% от тях искат да се осъществи това сливане.

Това кара Лифландър и Ланд да си мислят, че могат да “излеят плочите” на 4-мата директори (на тях двамата и още двама външни) и така да вземат мнозинство над Дан.

 Бринкс ще проведе вероятно годишната си среща през Май, следващата година както стори миналата.

Това дава на Лифландър и Ланд няколко месеца да уплашат и победят Дан.