А. Николов: Най-добрата инвестиция е в изучаване историята на пазарите

Най-добрата инвестиция в образование е изучаване историята на финансовите пазари, каза по-време на лекция пред близо 300 студенти в УНСС, Александър Николов, портфолио мениджър в УД Карол Капитал Мениджмънт.

С регистрирания спад на SOFIX с около 88% от върха до дъното, аз виждам аналогия със спада на Dow Jones Industrial Average от 1929 г. до 1932 г., който спад възлиза на 89%. Следва възстановяване от 347% за няколко години, след това спад от 52%, после нов ръст и нов спад от 25%. През цялото време индексът остава далеч от регистрираното през 1932 година дъно, каза Николов.

Затова аз очаквам подобно развитие и при SOFIX и ръст до нива 900-1000 пункта до 2 г., като по време на това движение ще имаме и сериозни опити за спад, тъй като икономическата криза ще продължи още дълго, за разлика от кризата на финансовите пазари, която вероятно може да приемем за приключена, смята Николов. Аналогията на SOFIX с движенията на Dow Jones по време на Голямата депресия ще изчезне в един момент, но засега я има, сподели анализаторът.

Ликвидността в България е ниска, което усилва движенията и в двете посоки, а на въпрос откъде ще дойдат парите за ръста на SOFIX, Николов уточни, че при текущите цени и обороти са нужни много по-малко пари, отколкото бяха нужни за поддържането на SOFIX при върховете.

Според Николов за България в момента е характерен възходящ тренд от ниска база и вследствие на преживяния голям спад в момента има интересни възможности за инвестиции. Очакват се големи инвестиции в инфраструктура, както и по-принцип ръстът в цяла Източна Европа е по-висок от този в Западна.

В Източна Европа пазарната капитализация на компаниите е ниска, тъй като малко инвеститори и емитенти са увлечени от капиталовия пазар, като това ще се променя постепенно, смята Николов.

На въпрос на студент „Не смятате ли, че доверието е загубено, тъй като се говори, че търговските банки са имали позиции на БФБ-София, които са закрили и са предизвикали загубите и на обикновения инвеститор?“ Николов отговори, че при дъно доверието е загубено, като в процеса на ръста постепенно песимистите един по един се отказват от песимизма си и купуват. И така докато всички не станат оптимисти и няма повече кой да купува, което формира връх.

Поне за момента спадът на SOFIX и другите индекси в региона е прекалено голям и не отговаря на реалната икономическа ситуация, смята Николов. Има шанс за тест на дъната от тази година, но това изглежда малко вероятно, тъй като възходящото движение от март досега е вече прекалено силно и дълготрайно и прилича на нов тренд, уточни той.

Сектори и региони 

Според Николов интересните региони за инвестиции са Азия и Латинска Америка. В Азия, без Япония, има спад от 60-70% на индексите, а Индия, Китай и Индонезия отчитат ръст на БВП дори през второто тримесечие на 2009 г. от съответно 6%, 7,9% и 4%.

Интересни за Николов са и латиноамериканските страни Бразилия и Перу, които имат ниски задължения и високи резерви.

Движенията на всички тези пазари, както и суровини и сектори могат да бъдат купени евтино и лесно чрез ETF's, уточни анализаторът.

Трите сектора, които са перспективни в момента според Николов, са на компаниите, добиващи злато, инфраструктурните дружества и тези за възобновяеми енергийни източници. Очаква се инфраструктурните инвестиции в Индия, Китай и други страни да са за 35 трлн. долара в следващите 20 години, а ЕС и САЩ имат директиви за налагане на възобновяемите енергийни източници.

Интересна суровина за Николов е захарта. Тя достига своите дъна през 2006 г., далеч преди да се разрази финансовата криза. През 2009 г. захарта поскъпва с над 70%, без никаква връзка с финансовите пазари. Според Николов именно подобни активи трябва да бъдат включвани в портфейла, за да може той да е диверсифициран, а не всичките активи в него да се движат в една посока. При захарта причината за ръста е увеличеното потребление (основно в Китай и Индия), намаленото производство и използването на захарна тръстика и за производство на биоетанол.

Петролът отчете впечатляващ спад от 145 до 35 долара за барел, а сега вече има над 100% ръст от дъното, като вероятно ще се повиши още, „но няма да стигне веднага до нови рекорди, а очаквам продължителен рейндж“, заяви анализаторът.

При златото по думите му трендът е нагоре поради страх от инфлация след налетите значителни финансови средства от централните банки. За момента инфлация няма, защото въпреки желанията на централните банки да има, парите им още не са достигнали до крайните адресати и безработицата расте, а потребителското търсене е слабо. Все пак страхът от инфлация остава. На въпрос защо се очаква златото да поскъпва, след като реално няма голямо приложение, Николов отговори, че някои го използват за бижута и в други сектори, извън които наистина приложението не е широко. Това според него обаче е важало и през 2001 г., когато златото е било 250 долара, а сега е 1050 долара за тройунция. Тоест приложението не е силен аргумент за стоп пред цената.

Относно цената на долара, Николов каза, че не очаква значителен спад спрямо текущите нива – именно защото „всички очакват да падне“. „Точно затова очаквам неготово засилване в следващата година“.
Александър Николов. Снимка: Личен архив