Полсън, героят на краха

Как ловкият мениджър натрупа милиарди в кризата

От Спенсър И. Анте, BusinessWeek 
Инструменти
Изпрати на приятели 
разпечатай 

Трилиони долари потънаха в Голямата рецесия от 2009. Но с късмет или с дързост няколко души спечелиха. Победителят обаче е Джон Полсън, мениджър на хедж фонд, който дирижира най-крупната сделка в историята и спечели за фирмата си $20 млрд., като заложи срещу пазара на жилища. През 2007 Полсън прибра зашеметяващите 

$4 млрд. за себе си, най-голямата едногодишна заплата в аналите на финансите. Тоест, над $10 млн. на ден. 

"Най-великата сделка" от Грегъри Зукерман, старши репортер в The Wall Street Journal, описва как Полсън и шепа вървящи срещу тенденциите инвеститори осъществиха този удар. Полсън нарече книгата разочарование, пълно с неточности, които не конкретизира. Но тя е занимателен и достоверен разказ, контрапункт на растящия куп заглавия, описващи катастрофалните грешки, направени от блестящите умове на Уолстрийт. Освен това е учудващо драматична, макар и невинаги в приятния смисъл. Това е драмата от очакването да видиш ужасяващата сцена на разруха в апокалиптичен филм. 

Роден в Куинс, Ню Йорк, Полсън рано развил вкус към парите. След като се завършил финанси първи в класа си в New York University, той се записал в Harvard Business School през 1978. Един ден присъствал на лекция на Джери Колбърг, основателя на могъщата инвестиционна фирма Kohlberg Kravis Roberts. Колбърг обяснявал как предприятието му генерирало $17 млн. печалба, инвестирайки само $500 000 в компания, която продало след шест месеца. Възможностите замаяли младежа. 

Преди Полсън да разработи изкусната стратегия за къси продажби на жилищния пазар, направила го легенда във финансовите кръгове, той бил умерено успешен инвеститор. Специалността на Полсън, която изучил, докато бил инвестиционен банкер в Bear Stearns и Gruss&Co., била арбитраж при сливания. През 1994 Полсън основал хедж фонда Paulson $ Co. и реализирал солидни печалби, залагайки на акциите на придобивани компании. След като забелязал около 2004, че жилищните цени в шикарния Хамптънс на Лонг Айлънд се утрояват само за няколко години, Полсън усетил, че недвижимите имоти излизат от контрол и се разтревожил как тази спекулация ще се отрази на фирмата му. Тъкмо тази тревога дала искра за стратегията му. Паоло Пелегрини, умен, но несигурен 47-годишен анализатор, нает от Полсън, му предложил да купи суапове срещу кредитен риск като метод за хеджиране. Полсън и компания не познавали тези сложни ценни книжа, осигуряващи застраховка срещу загуби по дългови инструменти. Но в крайна сметка овладели този езотеричен свят.
ЕВТИН НАЧИН ЗА ЗАЛАГАНЕ

Красотата на суаповете срещу кредитен риск е, че като при застраховка най-много можете да загубите премията, която плащате за защитата. Ако дългът изгори, застрахователят следва да ви плати пълния му размер. Полсън започнал с покупка на суапове, гарантиращи дълга на двама големи кредитори - Countrywide Financial и Washington Financial. След като проучването му показало, че жилищните цени са надценени с около 40%, той купил суапове за $100 млн. върху високорискови ипотеки за $10 млрд. 

Полсън извличал полза от стадното мислене на Уолстрийт. Инвеститорите били скептични към тезата на Полсън, че той ще набере само $147 млн. от приятели и роднини, за да организира нов кредитен фонд. През 2006 Полсън използвал тези средства да купи синтетични кредитни дериватни контракти, които щели да увеличат стойността си, когато индексът АВХ, следящ високорисковите ипотеки, се понижи. Същата година Полсън забелязал друг пазар, изкуствено раздуван от професионалистите на Уолстрийт: т. нар. CDO, структурирани облигационни емисии, обезпечени с кредитни портфейли (сложно име за ценни книжа, които давали на инвеститорите гаранция не само по ипотеки, но и по други видове дългове, като например месечните вноски за коли). Инвестиционните банки като Merrill Lynch се пристрастили към продажбата на такива облигации, защото печелели 1% до 1.5% такса върху цялата сума на всяка сделка. През 2006 били продадени облигации, обезпечени с дългов портфейл за $560 млрд. А фирмата на Полсън купила $5 млрд. застрахователни договори по най-рисковите порции от тези облигации.

Първоначално Полсън отчитал загуби по тези залози, тъй като жилищните цени продължавали да растат. Но през февруари 2007, когато високорисковият кредитор New Century Financial обявил изненадваща загуба, Полсън прибрал $1.25 млрд. за един ден, когато индексът АВХ най-сетне започнал да пада. Паниката скоро се разпространила из финансовия свят и сделките на Полсън най-сетне започнали да правят чудеса.

Високорисковият срив съборил куп финансови институции. Зукерман умело показва как Полсън и неколцина съмишленици очаквали бедствието и печалбата от него. Докато професионалистите от Уолстрийт се опарили, забърквайки екзотични ценни книжа, които не разбирали напълно, неконвенционалната стратегия на Полсън и смелостта да държи на нея пред лицето на скептицизма му дали възможност за убийствен удар в кризата. IBWI