неделя, 27 септември 2009 г.

Марк Фабер: Кризата е просто стъпка преди тоталния срив
26.09.2009 09:11


Кризата, през която преминава светът, е само предястието преди следващия срив на финансовата система, тъй като към слабостите, които са я създали, не са насочени противодействия. Това е мнението на един от най-песимистично настроените за бъдещето икономисти Марк Фабер.

Фабер е автор на доклада Gloom, Doom and Boom и има славата на яростен критик на правителствата по отношение на антикризисните им програми. В своите публични изяви специалистът, който е сред онези, които предсказаха настоящата криза, редовно изказва мрачни прогнози за бъдещето.

„Предстои тотална и цялостна катастрофа, а настоящата криза е само предястието преди големия тотален срив на финансовите пазари и правителствата в рамките на следващите 5 или 10 години. За този период цялата система ще се взриви“, е заявил Фабер пред CNBC.

Срещата на страните от Г-20 по всяка вероятност няма да намери решение, което да предотврати бъдещ срив, тъй като хората, които трябва да наложат новите мерки са същите, които не успяха да предвидят кризата, твърди Фабер.

Проблемите от прекомерния ливъридж и неконтролирания и неограничен ръст на кредитирането, както и бюджедните дефицити и лихвените проценти в близост до нула, не станали обект на мерки за противодействие, смята специалистът.

„Моето виждане е, че срещата на Г-20 е тотална загуба на време. Нищо няма да бъде постигнато освен това да се наложат регулации, които са дори по-лоши от онези, които доведоха до всички настоящи проблеми“, убеден е Фабер.

От 2002 година насам бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан и наследникът му на поста Бен Бернанке „са успели да направят балон във всяка област“. Основен проблем според Фабер е и това, че „когато лихвените проценти са близо до нула хората са обезкуражени да спестяват и се насърчават да спекулират“.

В дългосрочен план Фабер вярва на развиващите се пазари, тъй като тяхното влияние за света се повишава. Проблемът обаче се крие в това, че подобна тенденция без съмнение ще доведе до геополитическо напрежение.

„Смятам, че хората трябва да преосмислят света и това, че те трябва да държат малко пари в САЩ, а половината си средства – в развиващите се икономики“, завършва Фабер.

неделя, 20 септември 2009 г.

Това ли е смъртта на щатския долар?

31 Август 2009 | 11:30 
 

През последните години доларът многократно бе обявяван за мъртъв и въпреки това, точно като чудовище от филм на ужасите, отново възкръсваше само и само да докаже, че когато твърде много хора вярват в неговата кончина, той е готов за голям възход. Такива ситуации бяха налице в края на 2004 г., когато Бъфет, Сорос и Бил Гейтс обявиха зелените пари за обречена валута.

В края на 2007 и началото на 2009 в траура дори се включи и топ моделът Жизел Бюндхен. Последните седмици отново се характеризират с такъв краен негативизъм към щатския долар. 

Наскоро британският „Telegraph" публикува статия със заглавие: „Това ли е смъртта на долара?". За всеки, който няма спомен какво се случи след описаните горе периоди уточнявам - последва силно оживление на щатските пари и това може да се види на историческата графика на EUR/USD, напук на мненията на тези известни личности, повечето, от които са и експерти в областта на инвестирането.

Освен това, в средата на август един от най-обективните сентимент индикатори, които изучават инвеститорските настроения, Daily Sentiment Index бе с рекордно ниска стойност от 3% бикове за американските пари. Какво показва този негативизъм? Неговото значение е точно обратно на това, което мнозинството очакват. В крайна сметка, за никого не е тайна, че пазарите винаги карат огромната маса да влезе в заблуда и именно тогава да направят голямо движение в обратната посока.

Точно така сработва принципът - много хора губят парите си, а малцина печелят. Когато към един актив има само 3% бикове и 97% мечки това означава, че вече почти всеки, който е можел да открие позиции срещу него, вече го е направил. Много трудно ще се появи нов силен натиск срещу този актив при условие, че участниците, които го търгуват вече са направили своите облози.

Откъде ще дойде изненадата? Това изобщо не е важно. Това, което има значение е, че такава ще има в най-скоро време. Наличието на екстремен сентимент означава, че дори и да продължи даден актив (доларът) да прави нови дъна, то потенциалът за спад е изключително ограничен. Огромният потенциал е в посока на поскъпването на тази валутна единица.

Всичко това, в комбинация с предупрежденията и сигналите, които ни подава графиката на USD, увеличава много вероятността за непосредственото му поскъпване и нови дъна да не бъдат регистрирани.

Нека пренесем вниманието си към валутната двойка EUR/USD, която се движи в обратната посока. С други думи, когато тази двойка пада, доларът поскъпва. Има голяма вероятност върхът регистриран на 5 август, на ниво 1.4447 да не бъде пробит. Ако все пак това се случи, следващата спирка вероятно ще бъде преди 1.4721. Там отново ще търсим входове за къси позиции, на които ще разчитаме да носят печалби в продължение на месеци или дори години.

Мнозина биха запитали защо след като е толкова очевиден наближаващият възход на долара, големите авторитети не ни предупреждават за това. Отговорът не е, че се опитват да заблудят масите. Бедата е, че те също концентрират вниманието си върху фундаментални фактори, а последните винаги и без изключение закъсняват спрямо графиките. Само онези методи за анализ, като техническият и вълновият, които изследват пряко динамиката на определен актив, могат да предложат първо ранни предупреждения и след това навременни сигнали.

Когато фундаменталните анализатори разберат, че всъщност доларът е вече във възходящ тренд, последният ще е властвал от месеци.
Великите трейдъри и инвеститори (част 1)

19 Септември 2009 | 07:15 
 

95% губещи, 5% печеливши. Позната ли ви е тази статистика? Можете ли да се причислите към губещите или към печелившите трейдъри и инвеститори?

Мнозина смятат себе си за печеливши. Да, точно 95% от тези, които търгуват на борсата. Малцина от тях си признават, че това не е техният начин да печелят пари. Останалите, които ту печелят малко, ту губят много, не си признават, че са губещи. 

Защо 95% от хората в крайна сметка губят парите си на борсата? Отговорите са няколко:

- Защото винаги емоциите надделяват над разума - страхът продава, а алчността купува.

- Защото използват сходни или едни и същи методи за прогнозиране на пазара. Малко факти. Около 70% от участниците на пазара използват Фундаментален анализ за оценка. Около 20-25% използват Технически анализ. Около 5% използват друг вид анализ.

Забелязахте ли странното съвпадение на цифри? Само 5% от участниците на пазара печелят и само 5% от участниците на пазара използват друг вид анализ, различен от тези на болшинството 95%.

В серия от няколко статии, ще ви запозная с инвеститори и спекуланти от тази 5-процентна част на пазара, които печелят и ползват различен метод на анализ.

Уилям Делберт Ганн

Как бихте реагирали ако някой ви докаже, че 92% от сделките, които е направил през 45-годишната си кариера като инвеститор са печеливши? Сигурно бихте го обявили за гуру, за велик инвеститор и т.н.

А как бихте реагирали ако същият този гуру и велик инвеститор ви каже, че базира анализа си върху разположението на планетите и звездите, древната математиката и геометрията? Бихте ли обявили този човек за луд? Не мисля.

Уилям Ганн е роден на 6 Юни 1878 в Тексас, САЩ. На 24-годишна възраст той сключва първата си сделка с фючърси на памук. 53 год. по-късно е изкарал повече от 50 млн. долара, търгувайки на борсата.

През 1909 г., Ганн е наблюдаван в продължение на един месец как търгува от Ричърд Уикоф, репортер от списание в сферата на инвестициите. За учудване на репортера, Ганн реализира повече от 1000% доходност за този период. Сключил е 286 сделки, 264 от тях печеливши (92.3% успеваемост). Сключвал е по 1 сделка средно на всеки 20 мин. В един от дните е сключил общо 16 сделки, при 8 от които е познал екстремумите.

По думите на приятеля на Ганн, Уилям Гили, една от най-странните прогнози е била направена от Ганн през лятото на 1909 г. когато той предвидил, че септемврийският фючърс на пшеницата ще се продава на 1.20 долара. В последния ден на търговия на фючърса, 1 час преди затваряне, той се е търгувал на цена от 1.08 долара. В последствие обаче, пшеницата отбелязва невиждан ръст в последният час на търговия и завършва на... познайте колко... 1.20 долара!

Методи

Ганн твърдял, че методите му се базират основно на древните математически принципи. Какви са тези математически принципи?

Според Уилям Ганн 360 градуса на кръга и цифрите от 1 до 9 са първоизточника на математиката. В кръг можете да поставите квадрат или триъгълник. Извън кръга също можете да поставите квадрат или триъгълник. Според него тези конструкции, всъщност са измеренията на пазара. Доста странно нали?

Всъщност Ганн е вярвал, че върховете и дъната на пазара са свързани с математически принципи. Той е твърдял, че ако има времето и цените на историческите върхове и дъна на даден пазар, чрез неговите принципи, той ще посочи бъдещите точки на обръщане. Ганн е твърдял, че за всяка прогноза направена от него, е имал доказателство от астрологията и математиката.

Прогнози

Ганн е правил годишни прогнози, които е разпращал на свои клиенти. Счита се, че те са били "път към богатството" за всеки, който е бил абониран за тях.

Една година по-рано, през септември 1928, в годишното си писмо към клиентите, Ганн предсказва с особена точност месеца, през който ще започне Великата депресия - септември 1929. Всъщност върхът на Dow Jones от 386.10 е направен на 3 септември 1929. Само два месеца по-късно, стойността на индекса пада под 200 пункта. Мечият пазар, в крайна сметка, свършва през 1932 г., при нива за Dow Jones от 40.56 пункта.
Когато всички очакват нещо... се случва обратното!

18 Септември 2009 | 16:16 
 

Всички инвеститори са чували тезата „купувай на слухове, продавай на новини", но едва ли много от тях са се замисляли какво стои в основата на това правило.

В теорията за инвеститорското поведение съществува нещо като понятие „ефект на стадото". При нея масата инвеститори имат склонност да вярват в определена теза. Щом всички си мислят, че знаят нещо и движат пазара в тази посока, то най-вероятно не се случва така. 

Тук важи постулатът „ако нещо е твърде очевидно, то най-вероятно нещата не стоят точно по този начин".

Доказателства за тези твърдения има много. Така например, след две десетилетия на огромен ентусиазъм, свързан с технологичния сектор, през март 2000 година нивото на оптимизъм сред инвеститорите за сектора е било 65.7%. Едва 11.1% от инвеститорите са били мечи настроени.

Тогава е бил достигнат и върха на индекса, следящ представянето на технологичните компании, а това станахме свидетели на невероятен спад.

Същото се е случило и при дъното, постигнато от щатските индекси през октомври 2002 година, когато Dow Jones бе при ниво от 7 500 пункта, а широкият S&P 500 при 800 пункта.

В този момент, когато посоката се е обърнала, инвеститорите с негативни очаквания за по-нататъшни понижения са били 54.8% от всички.

Последвало е повишение, отвело някои от индексите до исторически рекорди, като Dow Jones и S&P 500 са добавили по близо 50% от дъната си през 2002 година.

При достигането на пика, разбира се, „бичите нагласи" отново са достигнали рекордна стойност, като такива очаквания са имали 54.6% от всички инвеститори, докато „мечите" са били едва 16.5%.

И какво се случи през март тази година, когато пазарите отново достигнаха дъна, невиждани от 12 години насам? Инвеститорите с бичи нагласи почти се стопиха, като съставляваха едва 18.9% от всички.

Над 70% от инвеститорите бяха с мечи възгледи, а 47.2% от всички професионални съветници, смятаха, че акциите ще продължат да падат. Само 26.4% смятаха, че ни очакват по-добри времена.

Всички знаем какво се случи от тогава до момента, като широкият индекс добави 50% към стойността си - постижение, което индексът не е достигал за толкова кратък срок в историята си.

Какво очакват инвеститорите днес?

През август, 51% от инвеститорите и 51.6% от анализаторите са с положителни нагласи за бъдещата посока на пазара, което е мнозинство. Разбира се, преди да станем свидетели на евентуално връщане на индексите, е възможно този процент да продължи да се повишава, което да се изразява във възходящо движение. Доста е възможно обаче, именно прекомерно големият оптимизъм на инвеститорите, че всичко лошо е свършило, да им изиграе лоша шега, смятат специалистите от ЕТF.

Най-вероятно всичко казано до тук можем да отнесем и към родната действителност. За съжаление обаче, тук липсва база от данни относно инвеститорския сентимент.

четвъртък, 17 септември 2009 г.

Борсите влязоха в технологична надпревара
Способността на регулаторите да контролират информацията е крайно ограничена
16.09.2009 14:45:04
NYSE Euronext работи по нова версия на Universal Trading Platform, която ще увеличи пропускателната способност на платформата NYSE Arca от 200 хил. на 300 хил. съобщения в секунда.


Снимка: ЕПА-БГНЕС

Джереми Грант

В борсовата търговия, както и в компютърните технологии е добре да разполагате с възможно най-широките канали за изпращане и получаване на данни – колкото по-голям е капацитетът, толкова повече информация минава и съответно по-голям брой сделки могат да се извършат.
Това обяснява защо Лондонската фондова борса (LSE) се кани да придобие шриланкийската компания Millennium IT като част от цялостната ревизия на технологията си за обработване на информация.
Подобно на други борси, LSE се бори за дял от световния поток търгувани акции. Жизненоважно за привличането му е способността на една борса да поема пуснатите от трейдърите електронни съобщения „купува“ и „продава“ още преди да стигнат етапа на реализация. Именно това се разбира под капацитет или пропускателна способност.
Налагането на алгоритмичната и високочестотната търговия предизвика експлозивен скок в броя на съобщенията, който е един от факторите за ръста от 120% в търгувания обем акции в САЩ през последните три години. Той принуждава борсите да влязат в технологична надпревара, за да останат в играта.
„Борсите са основавани с представата, че значителна част от изпратените съобщения ще се трансформират в сделки“, казва анализаторът от Bernstein Research Дирк Хофман-Бекинг. „Високочестотната търговия обаче напълно промени параметрите. Сега трябва да сте в състояние да обработвате огромно количество съобщения, за да привлечете потока от ордери“, продължава той. 
Сделката на LSE с Millennium IT ще й помогне да увеличи пропускателната си способност от 20 хил. съобщения в секунда на 1 млн., което е огромен скок. 
В момента LSE изостава от Chi-X Europe (225 хил.), една от многото малки платформи, конкуриращи се с утвърдените борси на Стария континент. 
Подобни промени в капацитета се предприемат и в Северна Америка. Миналата седмица Chi-X Canada заяви, че е увеличила потенциала на търговската си платформа на 175 хил. съобщения в секунда, което е ръст от 500%.
Трансатлантическата Nasdaq OMX извърши мащабно надграждане на системата си Inet, в това число и увеличаване на капацитета до над 1 млн. съобщения в секунда.
Конкурентната NYSE Euronext работи по нова версия на своята Universal Trading Platform, която от следващия месец ще увеличи пропускателната способност на платформата за акции и опции NYSE Arca от 200 хил. на 300 хил. съобщения в секунда. 
„Когато получавате много ордери от трейдърите, използващи алгоритмична и високочестотна търговия, те се интересуват най-вече от пълната предсказуемост на капацитета на борсата да поеме тези ордери“, казва Антъни Атия, ръководител на програмата UTP. 
Колкото и полезни за пазарите да изглеждат тези развития, скоростта им повдига въпроса: „Могат ли регулаторите да се движат успоредно с тях?“ 
Крис Пикълс от британската телекомуникационна компания BT, в която оглавява звеното за борсови технологии, казва, че регулаторите обикновено се съсредоточават върху разглеждането на данните постфактум, а не върху проследяването им в реално време. 
„Всъщност способността на регулаторите да контролират информацията е крайно ограничена. Именно към това трябва да се стремим, и то във възможно най-кратки срокове“, смята той.

сряда, 16 септември 2009 г.

Сорос призова Ирак да не плаща дълговете си
От "Дневник"
Последна промяна в 15:01 на 21 май 2003, 22 прочитания, 0 коментара
Надявам се Ирак никога да не изплати дълговете към кредиторите си, натрупани по време на управлението на Саддам Хюсеин, защото само така ще се прекрати практиката да се дават заеми на диктатори. Това заяви американският милиардер Джордж Сорос по време на пресконференция в централата на ООН в Ню Йорк. В изказването си пред медиите финансистът изрази опасението, че проекторезолюцията за снемане на санкциите, наложени на Ирак преди повече от десет години, ограничава възможностите на иракчаните сами да управляват страната и ресурсите си. Той предупреди, че въпреки промените документът все още формулира Ирак като "американски протекторат, санкциониран от ООН и финансиран от иракските петролни богатства". "Опасявам се, че докато САЩ спечелиха войната, ние губим мира и е абсолютно необходимо ООН да стъпи на сцената и... да ни изкара от бъркотията, в която се намираме в момента", подчерта Сорос. Той настоя, че не коалиционните сили, а ООН трябва да поеме водещата роля в сформирането на новата иракска администрация.

Фондация "Отворено общество" ще финансира създаването на група за мониторинг на дейността на американските представители в Ирак, обяви милиардерът. Нейната цел ще бъде да следи дали САЩ не извършват нарушения при управлението на иракските петролни ресурси. Сорос уточни, че наблюдателите ще действат по примера на т.нар. Каспийска инициатива, в която страните от региона участват в мониторинга на разработването на петрола. Сорос похвали Фонда за развитие на Ирак, предвиден в новата резолюция, където ще се депозират приходите от петрола. "Има обаче едно широкоразпространено усещане, че тази война се води само заради петрола и заради компании като "Халибъртън" и "Бехтел", допълни Сорос. "И мисля, че е в интерес на самите САЩ да успокоят страстите и да направят присъствието си в Ирак още по-прозрачно", подчерта финансистът, цитиран от АП.

Сорос изрази недоволство и от икономическата политика на администрацията на Буш. В интервю за Си Ен Би магнатът обяви, че в знак на протест продава доларите си. "В момента поддържам къса позиция срещу долара", заяви той. "Чух какво каза министърът на финансите Джон Сноу. Кой съм аз, че да му противореча", отбеляза финансистът, като уточни, че разменя запасите си в американска валута за евро, австралийски, канадски и новозеландски долари. Сорос допълни, че действията му са провокирани от нежеланието на президентската администрация да продължи политиката на силния долар. В изказването си милиардерът се позова на думите на Сноу от миналата седмица, когато той съобщи, че САЩ нямат нужда от силен долар. Сорос определи политиката на Сноу като "погрешна и безотговорна" и обвини американската администрация, че се опитва да стимулира националната икономика за сметка на другите страни в света. "Този подход може да бъде наречен за по-кратко "разори съседа", отбеляза милиардерът. "Тази администрация се чувства добре, когато пречи на Франция и Германия, но това няма да помогне особено на САЩ. Да, американските стоки за износ ще станат по-конкурентоспособни, но за кого ще изнасяме всъщност", коментира финансистът. И заяви, че споделя мнението на друг американски милиардер - Уорън Бъфет, който пред "Вашингтон пост" заяви, че администрацията на Буш налага "вуду икономика".
15 фев 2005

Милиардерите Уорън Бъфет и Джордж Сорос са увеличили дела си във водещите в света кабелни оператори - американските "Комкаст" и "Тайм Уорнър", съобщи "Блумбърг". Бъфет чрез "Бъркшайр Хетауей" е удвоил собствеността си в най-големия оператор в света "Комкаст" до 10 млн. акции, оценявани на $328.4 млн.

Чрез едноименния си инвестиционен фонд Сорос пък е купил 2.6 млн. акции от втория по големина в сектора в Щатите "Тайм Уорнър", чиято стойност се изчислява на $50.5 млн. Двамата са се възползвали от временния стапад на цените на акциите на двата оператора, регистрирани през август миналата година.